Фермерите също искат от премиера по-нисък ДДС

С над 106 млн. лева ще се компенсират земеделците за щетите от Covid-19

Фермерите също искат от премиера по-нисък ДДС

На фона на изобилните обещания, дадени от премиера Бойко Борисов в понеделник за над 82 млн. лв. за подпомагане на фермерите с разсрочени кредити, земеделците са поискали по-нисък данък добавена стойност (ДДС), а някои от тях – и нов модел на облагане. Това стана ясно след среща на министъра на земеделието Десислава Танева с бранша във вторник, на която бе обявено, че ЕК е дала "зелена светлина" секторът да бъде подпомогнат с над 106 млн. лв. заради загуба на доход по време на пандемията.

На срещата с премиера биопроизводителите са настояли за по-нисък ДДС за своето нишово производство. "Посочихме, че в Сърбия това производство се облага с 0%, в различни държави от ЕС налогът варира от 5 до 9%. Надяваме се ДДС у нас да бъде изравнен поне с този в съседна Румъния", каза Ели Илиева от управата на Българска асоциация "Биопродукти". В северната ни съседка негавият размер е 5%.

За промяна на облагането с ДДС са настояли и производителите на плодове и зеленчуци. "На срещата получихме обещание да се стартира процедура за въвеждане на обратно начисляване на ДДС. Обещано ни бе този механизъм да се разгледа през есента, когато ще стартира новата бюджетна процедура за 2021 година", посочи Мариана Милтенова от Съюза на градинарите в България.

Производителите на овче и козе мляко също са поискали от премиера Борисов обратно начисляване на ДДС, стана ясно още преди ден. В момента такъв тип облагане се прилага за зърнопроизводителите. По принцип обратното начисляване е механизъм за предотвратяване на данъчни измами. Основната разлика спрямо класическия метод за внасяне на ДДС е, че никой по веригата, с изключение на крайния търговец, не начислява и не плаща косвения данък на доставчика си и съответно не търси от бюджета възстановяване на данъчен кредит. Така се предотвратява класическата схема за източване на ДДС, при която няколко фирми, свързани във верига на доставки, начисляват проформа данъка, който първият доставчик не е внесъл в бюджета, а всички останали искат да им бъде възстановен. В същото време се освобождават свежи пари за коректните производители, на които не се налага да внасят ДДС и след това да чакат от държавата да им го възстанови.

Още миналото лято земеделският министър Десислава Танева се бе амбицирала да въведе обратно начисляване на ДДС за плодове и зеленчуци. Сега тя призна, че Министерството на финансите не е одобрило този подход, заради големия сив сектор в бранша.

През последните месеци редица браншове, пострадали от пандемията, получиха или са напът да получат по-нисък ДДС. От 1 юли влезе в сила 9% ДДС върху ресторантьорските и кетъринг услугите, върху книгите, памперсите и детските пюрета. От 1 август ставката падна от 20 на 9 процента и за фитнеси, както и за бирата и виното, предлагани в заведенията.

106,321 млн. лв. помощ за бранша заради Covid

От 19 август до 22 септември т.г. българските земеделски производители ще могат да кандидатстват за общо 106,321 млн. лв. помощ за компенсиране на намаления доход от продажби заради изолацията покрай пандемията. "Нашето предложение беше в сумата да има 25% национално съфинансиране, така че общият бюджет да е 120 млн. лв., но на финала одобрената от Брюксел нотификация е за 15% национално съфинансиране", уточни Десислава Танева. Запазва се принципът, че максималната субсидия за една ферма ще е 7000 евро, като сумата ще зависи от размера на обработваните площи, броя на отглежданите животни и на пчелните семейства.

Могат да се възползват фермери, които имат поне 20% спад за четирите месеца от началото на пандемията. Средствата за тази помощ се пренасочват от Програмата за развитие на селските райони, като ще се усвояват по три подмерки, условно наречени Covid 1, Covid 2 и Covid 3. Първите две подмерки включват различните подбраншове на земеделието, а в третата са преработвателните предприятия в бранша. Очаква се плащанията по първите две подмерки да бъдат извършени до 16 октомври т.г., тъй като след тази дата стартира изплащането на първите траншове от т.нар. директните плащания, които са субсидии за ниви в размер на 1,7 млрд лв.

От Програмата за развитие на селските райони се пренасочват още 70 млн. евро, но към директните субсидии за земя за 2021 година. Така се очаква размерът им да нарасне с 12%. От думите на земеделския министър Десислава Танева стана още ясно, че ще има и допълнителни субсидии "де минимис" за стопанствата. Така, например, за пчеларите се предвиждат 5 млн. лв. и 25, 666 млн. лв. за животновъдството.

Данък "едър земеделец" не се припознава от министъра

Земеделският министър Десислава Танева рязко се разграничи от идеята на ВМРО за въвеждане на данък "едър земеделец", с който да се облага всеки декар над 20 000-ия, притежаван от крупните фермери. "Министерство на земеделието не е предложило този проект. Няма оценка на въздействието от прилагането му и по принцип смятам, че не могат да се решават въпроси в земеползването на парче", коментира Танева. На въпрос на Mediapool не управляват ли в коалиция с ВМРО, Танева отговори, че не участва в коалиционния съвет и не е член на ВМРО. Според нея най-доброто решение е бил новият закон за поземлените отношения, който изготви екипът ѝ преди година, но остана блокиран заради разногласия с част от бранша.

Фермер-художник ще представлява сектора в Брюксел

Министър Десислава Танева представи днес и новия представител на българското земеделие в Европейския икономически и социален комитет в Брюксел. Става въпрос за фермера-художник Стоян Чуканов, който заема мястото на досегашния представител Диляна Славова. Танева уточни, че браншът се оплаквал, че е липсвала комуникация със Славова. В предходните месеци Чуканов заяви, че ще се опитва да отстоява равнопоставено интересите на всички подбраншове в земеделието и ще се бори България да не изостава по отношение на договаряне на субсидии от ЕС спрямо старите страни-членки. В момента Стоян Чуканов е председател на Управителния съвет на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България. Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България бе учредена през април 2015 г. и членовете ѝ отглеждат над 10 000 месодайни крави. Самият Чуканов е живял 12 години в САЩ. Той е и художник с много на брой самостоятелни изложби.

Споделяне
Още от Бизнес