Фермерската Covid мярка намести неусвоени европари

След две години буксуване, средства за селски интернет ударно се дават "на калпак" за фермери

Фермерската Covid мярка намести неусвоени европари

След 2 години неуспешни опити да стартира проекти за прокарване на широколентов интернет в селата и непрекъснати оправдания, че процедурата буксува заради изглаждане на "детайли" с чиновници от Държавна агенция за електронно управление, министерството на земеделието се е отказало от тези инвестиции. То набързо е прехвърлило европарите за интернет към бюджета на помощите "на калпак" за фермери заради Covid-19.

Освен от проектите за интернет, пренасочени са и средства от мерки за млади фермери, от проекти на предприятия, произвеждащи храни и от най-малките стопанства, които търсят подкрепа, за да могат да се запазят на пазара. Това стана ясно от запитване на Mediapool от кои мерки на Програмата за развитие на селските райони(ПРСР) са осигурени общо 54.3 млн. евро (106 млн. лв.), с които ще се обезщетяват загуби на фермерите от пандемията.

Детайлната разбивка посочва, че 55% от общо 54.3 млн. евро, предвидени за Covid компенсациите, идват именно от буксуващата мярка за интернет. От нея са взети 30 млн. евро.

Другите 19.9 млн. евро са от мярката за т.нар. полупазарни стопанства. От европарите за предприятията в храните се пренасочват 1.5 млн. евро, и още 3 млн. евро са взети от известната като "Млад фермер" мярка. От земеделското министерство твърдят, че това са освободени и недоговорени средства.

Дяволът е в детайлите

За първи път още на 27 ноември 2018 г., когато министър на земеделието бе Румен Порожанов, земеделското министерство публикува за обществено обсъждане насоки за кандидатстване по мярката за интернет в селата на стойност 30 млн. евро. Едва на 4 юни 2019 г. обаче управляващият орган на ПРСР обяви прием по нея. Година по-късно стана ясно, че след фалстарт кандидатстването е преустановено. Завесата за забавянето повдигна именно министър Десислава Танева, която на 24 януари 2020 г. накратко обясни проблема: "Ние я отворихме(мярката за интернет - б.а.). Появи се проблемна тема с неуточнени детайли, тъй като по дефолт изпълнител е Държавната агенция за електронно управление. Три месеца се изчистват всички детайли. На практика сме в готовност да обявим тази мярка през февруари или март по график", каза тя.

В отговорите си до Mediapool сега от Министерство на земеделието признават, че този прием е отложен. "Приемът по подмярка 7.3 е отложен за началото на 2021 г.", казват оттам.

Mediapool зададе уточняващи въпроси какви са били "детайлите", които се изглаждат с Държавната агенция за електронно управление и решени ли са вече проблемите и очаква отговор от ведомството.

Всъщност, проблемът за липсата на интернет в селата се прояви силно по време на пандемията, когато учениците се обучаваха предимно дистанционно. От редица селски райони имаше сигнали, че обучението на децата не се извършва качествено заради липса на интернет, особено когато този, който е достъпен през телефоните им, се изчерпи.

"Мярката за широколентовия интернет е топ приоритет на Европейската комисия както в настоящия програмен период, така и във времето от 2021 до 2027 г. Целта е максимално бързо нито един селски район в ЕС да не остане без интернет. У нас, при осигурени от ЕК средства, тази мярка се оказа трагедия и две години не може да стартира. Причините за това са от една страна чиновнически спорове как да заработи, а от друга страна - страх на администрацията, че прокарването на оптичните кабели ще отнеме доста време и проектите няма да се завършат до края на настоящата ПРСР и после ще се каже, че парите са загубени", коментира пред Mediapool бившият земеделски зам.-министър Светлана Боянова, която от няколко години е и председател на Института за агростратегии и иновации в България.

Тя смята, че мярката щеше да е по-работеща, ако с проекти кандидатстваха директно общините или доставчиците на интернет, вместо да минават през Държавната агенция за електронно управление. Стъпки, които така и не бяха предприети на настоящия екип от аграрното ведомство.

Covid помогна на правителството да не изгуби европари

В отговорите си до Mediapool от ведомството на Десислава Танева посочват още, че до Нова година по Програмата за развитие на селските райони у нас трябва да се изплатят общо 267 млн. евро, така че страната ни да не изгуби евросредства, защото не са изплатени в рамките на 3 години по т.нар. правило n+3. От тази сума вече са изплатени 170 млн. евро, казват от ведомството и добавят - "до края на годината по правилото N+3 трябва да бъдат разплатени още 97 млн. евро.

"Съгласно направените прогнози от Управляващия орган на ПРСР и Държавен фонд "Земеделие", на база действащи договори и очаквани плащания по мерките от ПРСР, тези средства ще бъдат изплатени в пълен размер по правилото N+3. В тази сума се включват и средствата, които ще бъдат разплатени към фермерите по извънредната мярка Ковид 19". Така черно на бяло от ведомството на Десислава Танева уточняват ясно, че изсипаните "на калпак" субсидии за Covid ще помогнат на правителството да не загуби евросредства по програмата, неизплатени в рамките на 3 години.

Извън европарите, взети от проектите за интернет, по отношение на останалите над 20 млн. евро, които се прехвърлят от мерки за млади фермери, полупазарни стопанства и хранителни предприятия, администрацията отбелязва, че те са от освободени и недоговорени средства по съответните мерки. Т.е. или фермер е имал одобрен проект и се е отказал от реализацията му поради финансови трудности, или въобще не са договорени. Потенциалната загуба на тези средства също ще бъде спасена чрез ударното им пренасочване за Covid компенсации.

В отговорите си до Mediapool от ведомството на Десислава Танева гордо споделят, че практиката осигуряването на бюджет за субсидии за Covid-19 да се взема от мерки на ПРСР е заслуга на България за целия ЕС. "По предложение на България и с подкрепата на други страни членки, Европейската комисия промени Регламент, който даде възможност държавите да направят изменения в програмите си за развитие на селските райони и да подкрепят сектора заради пандемията Covid-19. С цел структуриране на извънредната мярка от ПРСР, Европейското законодателство разрешава на всяка държава членка да задели до 2% от бюджета на одобрената вече Програма. Основните ѝ параметри са одобрени от Комитета за наблюдение на ПРСР и бранша след проведени редица заседания и видеоконференции", посочват оттам.

Още 70.4 млн. евро от ПРСР се пренасочват за субсидии. Не е ясно за сметка на кои мерки

От настоящата ПРСР се прехвърлят и други 70.4 млн. евро, с които обаче ще бъдат увеличени т.нар. директни плащания, т.е. евросубсидиите за земя. От министерството добавят, че прехвърлянето се прави съгласно разпоредби на Регламент (ЕС) 2020/127 от 29 януари 2020 г., който дава възможност държавите членки да насочват средства за календарната 2020 г. от Развитие на селските райони към директните плащания като обща сума от бюджета, не се пренасочват от бюджети на конкретни мерки.

"Към настоящия момент няма разпределени бюджети по конкретни мерки, тъй като все още не е приет регламента на ЕК за прилагане на новия програмен период и предходния", добавиха от ведомството.

На въпрос на Mediapool от Министерство на земеделието посочват, че този ресурс няма да се отчита в общия обем от 267 млн. евро, които трябва да бъдат изплатени до Нова година по правилото n+3. Вероятната причина затова е, че част от тези плащания се правят през 2021 г. и няма как да бъдат отчетени до края на 2020 г. "Прехвърлянето на 70.4 млн. евро дава възможност за увеличение на подкрепата по обвързаната подкрепа за 2020 г. за плодове, зеленчуци и животни с минимум 12 %, а с минимум 9 % се увеличава подкрепата по останалите схеми от директните плащания", добавиха от министерството.

Министерство на земеделието не хареса изнесените факти

В края на деня във вторник от Министерство на земеделието изпратиха позиция до Меdiapool, от която става ясно, че не харесват изнесените факти и не са съгласни с тълкуването им. От ведомството на Десислава Танева твърдят, че "информацията е поднесена некоректно и е опит за внушаване, че ще бъдат загубени средства по ПРСР". В действителност обаче материалът на Mediapool казва, че благодарение на прехвърлените средства от ПРСР към Covid обезщетения всъщност няма да се загубят евросредства.

От ведомството на Десислава Танева твърдят още, че публикуваната информация "не отговаря по никакъв начин на изпратените Ви от МЗХГ отговори и на поставените от Вас въпроси. В тях няма отправено питане относно това какви средства ще бъдат разплатени до края на 2020 г. по правилото „N+3“. А по-късно в позицията си сами цитират отговор на въпрос, който Mediapool вече посочва в този материал - "Към настоящия момент разплатените средства по ПРСР за календарната 2020 г. са 170 млн. евро. До края на годината по правилото N+3 трябва да бъдат разплатени още 97 млн. евро. Съгласно направените прогнози от Управляващия орган на ПРСР и Държавен фонд „Земеделие“, на база действащи договори и очаквани плащания по мерките от Програмата, тези средства ще бъдат разплатени в пълен размер по правилото N+3. В тази сума се включват и средствата, които ще бъдат разплатени към фермерите по извънредната мярка Ковид 19". Така реално от министерство на земеделието не отричат изнесените по-горе факти, които писмено бяха изпратени до редакцията от самото Министерство на земеделието, храните и горите. 

От министерство на земеделието, в позицията си цитират и въпрос на Mediapool - Ще загуби ли някакви средства България, ако не усвои до 31 декември 2020 г. част от споменатите от вас 97 млн. евро? И посочват отговор, който отново вече е публикуван в настоящата статия - "Както посочихме в предходния отговор, съгласно направените прогнози от УО на ПРСР и ДФЗ на база действащи договори и очаквани плащания по мерките от Програмата, средствата в размер на 97 млн. евро ще бъдат разплатени в пълен размер по правилото N+3. В тази сума се включват и средствата, които ще бъдат разплатени към фермерите по извънредната мярка Ковид19".

Изведнъж едва в новата си позиция от ведомството на Десислава Танева се посочва още, че по прогноза на ДФЗ и УО на ПРСР, до края на 2020 г. ще бъдат разплатени още над 200 млн. евро, което е със 103 млн. евро над целта по правилото N+3. Подобна информация не се съдържаше в нито един от двата имейла с отговори, които Mediapool получи от Министерство на земеделието и въз основа, на които изготви настоящия материал.

Оттам заключават още, че "споменатите в статията 70.4 млн. евро, не се прехвърлят към директните плащания от сегашния, а от следващият програмен период - именно поради тази причина те не са част от стартирали мерки, и също по тази причина не влияят по никакъв начин на изпълнението на правилото N+3. Фактът, че те не влияят на правилото n+3 изрично е споменат вече в този материал.

 
Кандидатстването за Covid компенсациите тръгва от 19 август
 

Както Mediapool вече писа, изплащането на компенсациите за Covid ще стартира от 19 август. Българските производители, отглеждащи зеленчуци в оранжерии, ще получат най-високо стартово обезщетение заради Covid кризата при най-малко обработваема площ. За малки оранжерии от поне 5 дка ще се изпаща субсидия от 2000 лв. Таванът на помощта за всички останали браншове за фермер е 13 500 лв. Изключение има само за пчеларите, където максималното подпомагане е 3000 лева.

В животновъдството Covid обезщетения ще се изплащат на база броя на животните.

Важен детайл от наредбата е, че единствено от преработвателните предприятия на земеделска продукция ще се изисква да доказват спад в нетните приходи от продажби на преработени селскостопански продукти с най-малко 20 на сто за времето от март – юни на 2020 г. спрямо периода март – юни на 2019 г.
Фермерите, отглеждащи птици и свине, ще получават обезщетения на база нает персонал. Посочено е, че по 430 лв. на служител ще се плаща за птицеферми и по 245 лв. за работник в свинеферма.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес