Завръщането на прочута личност е позната тема в живота, както и в литературата - помислете за Дон Кихот, Казанова или Хуан Доминго Перон. Но друга позната тема е разочарованието - на онези, които открият, че човекът, който се е върнал, вече не е човекът, който си е тръгнал, или поне не е този, когото помним.
Често има чувство на безнадеждност около онзи, който настоява да се върне. Фидел Кастро не е изключение от това несъвършенство, присъщо на римейка.
Човекът, който се появи на годишнината от Деня на революцията миналата седмица няма прилика с жилавия войник, който предаде властта на брат си през юли 2006. Заекващият старец с треперещи ръце е бледа сянка на военния лидер с гръцки профил, който, докато милиони скандираха името му на площада, помилваше, обявяваше екзекуции, прокламираше закони, необсъждани с никого, и декларираше правото на революционерите да правят революции. Въпреки че отново бе надянал маслиненозелената си риза, малко бе останало от мъжа, който запълваше безкрайни часове от телевизионните програми, държейки в напрежение хората от другата страна на екрана.
Големият оратор от далечното минало сега се среща с млади хора в мъничък театър и им чете резюме от своите последни размишления, вече публикувани в пресата. Вместо да всява страх, който кара и най-смелите да треперят, той предизвиква в най-добрия случай болезнено съчувствие. След като една млада репортерка кротко зададе въпрос, тя изказа най-голямото си желание: "Може ли да ви целуна?" Къде е пропастта, която в продължение на толкова години и най-смелите не смееха да прескочат?
Забележителен знак, че завръщането на Фидел зад микрофоните не върви добре бе това, че даже брат му отказа да повтаря мрачната му прогноза, направена в последната му реч в парламента, за ядрен армагедон, който щял да започне, когато САЩ предприемат военно нападения срещу Северна Корея или Иран.
Много наблюдатели изтъкнаха, че човекът, познат като Върховен вожд (исп. Lider Maximo), е слабо квалифициран да се справи с безбройните проблеми в собствената си страна, но се втренчва в прашинката в окото на другите.
Този модел е познат - дискусии за световните екологични проблеми, изчерпването на капитализма като система и отскоро прогнози за ядрена война. Други съзират в неговото видимо безразличие към проблемите в Куба някакво завоалирано безпокойство. Тази позиция не отчита максимата: Даже и да не критикува, щом Цезар не аплодира, нещата не са наред. Немислимо е, че Фидел Кастро не осъзнава апетита за промяна, от който е обзета кубинската политическа класа; трябва да си наивник, за да вярваш, че той одобрява това.
В продължение на години животът и препитанието на много хора зависеше от жестовете на ръцете му, от начина, по който си повдигаше веждата или си мърдаше ушите. Сега наблюдателите на Фидел го виждат непредвидим и мнозина се опасяват, че може да се случи най-лошото, ако му хрумне пред телевизионните камери да се обяви срещу реформаторите.
Може би затова нетърпеливата нова порода вълци не иска да подклажда гнева на стария командир, който скоро ще навърши 84 години. Неколцината, които възнамеряват да въведат по-радикални промени, сега са се свили в своите сфери на власт в очакване на следващото заболяване.
Междувременно онези, които се безпокоят за оцеляването на "процеса", са под тревога заради заплахата, която представлява сегашното му поведение за мита за кубинската революция, персонифицирана от 50 години единствено в този човек. Защо той не си стои тихо у дома и не ни остави да работим, смятат някои, макар и да не смеят даже да прошепнат това.
Вече бяхме започнали да си го спомняме като нещо от миналото, което бе благороден начин да го забравим. Мнозина бяха склонни да простят неговите грешки и провали. Те го бяха поставили на нещо като сив пиедестал на историята от 20-я век, улавяйки лицето му в най-добрия му миг заедно с други прославени мъртъвци. Но внезапното му завръщане обезсмисли тези усилия. Той излезе отново отпред, за да демонстрира безсрамно своята немощ и да оповести края на света, както и да ни убеди, че животът след него би бил лишен от цел.
През последните седмици той - който на времето бе наричан Единствения, Коня или просто Той - ни се представи лишен от своето завладяващо обаяние. Но въпреки че той още веднъж е в новините, вече е сигурно: Фидел Кастро, за щастие, никога няма да се върне.
По БТА
*Йоани Санчес е журналистка от Куба. Носителка е на наградата "Мария Мур Кабот" за 2009 г. (журналистическа награда на Колумбийския университет за принос в междуамериканските отношения). Поддържа блог в уебсайта www.desdecuba.com/generationy.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
43 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
кубинците смислен пример от някоя европейска страна и намерят кадърен ръководител, за не станат още по-бананови отсега. Натам ги тикат техните "приятели" хамерикани.
лапсус мой.
Колко "врагове на революцията" изкла?Колко съперници от "неговите"изгниха по затворите?В какво превърна перлата на Карибите?
Социалистическата революция или епохата "Фидел", както се е изразил другарят по-долу, направи от Куба страна, чийто единствен доход са парите на западните туристи. Или пак по израза на същия другар - направи я "евтин публичен дом", но не на американците (поне не официално), а на канадците и на развитите европейски страни. От доста години хора от тези страни прекарват почивката си в Куба, защото престоят там е много по-евтин, отколкото в собствените им страни. Единственият недостатък е, че въпреки …
ниските цени, там все пак само се харчи, а в собствените им страни те печелят парите, които после могат да харчат там, където искат. Е, някои твърдят, че не се само харчело. Можело да се продаде това или онова изгодно в Куба и да се купи друго, което после да се продаде в тяхната страна.
Съглен съм с твоята прогноза.Наистшно, достатъчно е да подни рижима и съотвено ембаргото, нещата ще живнат яка.За расизма - и аз съм чувал от работил там нашенциу че радлението на бели мулати инеги е достаподчератно, и без ексецесии няма да се размине -все пак е Латиниска Америка.Все пак зависи как точно ще се осъществи преходът.Този път янките трава да се много внимателни...
абе боклук скапан, що не емигрираш в Куба или С.Корея бе??? Що се мъчиш при "гадния капитализъм"? Тичкай на "острова на свободата", да видиш какъв "рай" е!
българите-удари кубинците!Простотията е интернационална като комунизъма!След 100 години опити некои още пробват да правят перпетуум мобиле...
Tova shte bude kuba sled epohata Fidel.Ne che sega ne e.
и то като жалки нещастници.Пародията за едни, обаче е трагедия за тези дето изгубиха бесмислено живота си в половинвековната комунистическа диктатура.
и се е връщал и всичко каквото трябва. Иди ги разправяй на някой друг. Аз си харесвам Европа (нашето БГ прави изключение) но за сметка на това Турция е иделна за курорт, кухнята и нравите същите. А ти още се пениш из треволяка, охлюве, хамерикан същи:)))))