Споразумението Великобритания-ЕС още е под въпрос

Тригодишната кампания на британския министър-председател Дейвид Камерън за предоговаряне на отношенията на Великобритания с Европейския съюз достига решаващ момент в четвъртък, когато лидерите от общността се събират на двудневна среща в Брюксел, за да изработят окончателно споразумение.

Резултатът от преговорите ще има решаващо значение за убеждаване на британците да гласуват за оставане в общността на референдум за членството в ЕС, който може би ще бъде проведен през юни.

"Ще бъде трудно", заяви Камерън, пристигайки в четвъртък следобед за подготвителни разговори с председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Британският премиер дори намекна, че може да си тръгне от срещата на високо равнище, ако постигнатото споразумение не отговаря на исканията му за повече права на държавите да вземат суверенни решения по въпроси като социалните придобивки и задържането на потока от работници от ЕС.

"Ако можем да постигнем добро споразумение, ще го приема, но няма да приема споразумение, което не отговаря на това, от което се нуждаем", каза той. "С добра воля, с упорита работа, можем да постигнем по-добро споразумение за Великобритания".

Часове преди началото на срещата председателят на Европейския съвет Доналд Туск разпространи писмо, в което призна, че постигането на споразумение не е сигурно. Туск посочи, че това е решителен момент за единството на ЕС и за отношенията между Лондон и Общността. Той уточни, че се запазват политическите различия и ще бъде трудно те да бъдат преодолени.

Няма да има по-добро време за постигането на отстъпки, преговорите са много напреднали, заяви Туск. По неговите думи, ако споразумение не бъде постигнато, това ще бъде поражение за ЕС и за Великобритания, но и геополитическа победа за онези, които се опитват да внесат разединение в Общността.

По въпроса за оставането на Великобритания в ЕС и Европейския съвет, който ще разгледа темата днес и утре, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер изрази очакването да бъде постигната "сделка". Не знаем точно какво ще се случи и как ще завърши за Великобритания, посочи той.

Дипломатически източници от ЕС поясниха, че остават спорни въпросите по механизма за блокиране на европейско законодателство от националните парламенти; за продължителността на предпазния механизъм, свързан с изплащането на социални надбавки на чужденци; въпросът за взаимодействието между държавите в еврозоната и онези в ЕС, които не ползват общата валута, предаде БТА от Брюксел.

Изтекло в публичното пространство копие на проектоспоразумението за предоговаряне на отношенията на Великобритания с ЕС показва нарастващи различия във връзка с предлаганата реформа, пише британският "Гардиън".

Британското правителство призна, че Камерън все още среща съпротива от други страни членки на ЕС по някои елементи от своите искания, отбелязва в. "Индипендънт".

Група източноевропейски държави се стреми да размие плановете за ограничаване на детските помощи за мигранти от ЕС във Великобритания и да смекчи предлаганото от Камерън ограничаване на социалните помощи за чужденци. В същото време други страни начело с Белгия възразяват срещу промяната на разбирането за "все по-тесен съюз", заложено в договорите на ЕС. Има също така информация, че Франция продължава да изпитва притеснения във връзка със защитите, които Великобритания иска за страните извън еврозоната, изтъква британското издание.

Към недоволството на източноевропейските лидери се прибавя и това, че Меркел, както се говори, неофициално дава да се разбере, че Германия също може да поиска да се включи в схема за ограничаване на помощите за мигранти като тази, за която настоява Камерън.

Лидерите на страните от континентална Европа многократно заявяват, че искат техният островен съсед, който се движи по ръба на излизането от ЕС, да остане в общността. Сега те ще трябва да решат докъде са готови да стигнат, за да убедят Великобритания да не напуска клуба, пише в. "Вашингтон пост".

Тежките пазарлъци свидетелстват за ограничената склонност на континенталните лидери да приемат британските искания, които някои смятат за дребни, предизвикващи разделение и разсейващи във време, когато Европа е изправена пред множество екзистенциални заплахи. Европейските лидери искат да предотвратят излизане на Великобритания от общността, но не на всяка цена, коментира американското издание.

Тази вечер държавните и правителствените ръководители от ЕС ще обсъдят прилагането на вече приетите мерки по отношение на миграцията. В петък Европейският съвет ще разисква темите за Сирия и Либия. Предвижда се разговорите да обхванат политическата обстановка и хуманитарното положение в Сирия, както и темата за сигурността. Очаква се да бъде засегната ролята на Русия, продължаващите дипломатически усилия за постигането на мирно решение на кризата, както и отражението на обстановката върху миграционните потоци към Европа през Турция.

Очакванията на лидерите

Надявам се Великобритания да остане в ЕС и аз желая това, но то не трябва да стане за сметка на принципите на съюза, каза френският президент Франсоа Оланд, цитиран от Ройтерс, при пристигането си в четвъртък в Брюксел за срещата на върха на Евросъюза. Според него споразумение за по-нататъшния статут на Великобритания в ЕС е постижимо, обаче за това е необходимо да бъдат изпълнени редица условия. "Нужен ни е компромис, но не на всяка цена. Говорейки за Великобритания, трябва да мислим и за всички други страни членки. Иначе ще има риск и те след Лондон да поискат за себе си особени условия, - каза Оланд. - Нито една страна не трябва да се ползва от вето, с което да прави изключение от общите правила и общите овластени органи на съюза и да блокира движението на Европа напред", подчерта френският президент. "На карта е поставена съдбата на Европейския съюз, а не само на една страна от него", посочи Оланд пред журналисти.

Говорейки за шансовете за постигане на споразумение с Лондон на срещата на върха, германският канцлер Ангела Меркел отбеляза при пристигането си Брюксел, че остават още въпроси за решаване. "Но аз очаквам дискусията с позитивното намерение да направим всичко, за да създадем условия Великобритания да остане в Евросъюза. Това е важно от германска гледна точка, но последната дума ще имат гражданите на Великобритания", каза тя.

Според премиера на Холандия Марк Рюте в преговорите с Лондон досега е постигнат голям напредък, но остават още трудни проблеми за решаване. Все пак той изрази надежда, че може да се стигне до споразумение през двата дни на срещата в Брюксел. "Още не е казана последната дума по въпроса за отношенията между страните от еврозоната и тези извън нея, по интерпретацията на договора за ЕС и на термините "все по-тесен съюз" и "социална сигурност", отбеляза Рюте.

Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц каза, че огромното мнозинство от евродепутатите са готови да проявят максимална конструктивност, за да се намери компромис за британското членството. "Оптимист съм, че днес или утре ще намерим компромис, за да останем заедно. Ако се наложи, ще преговаряме и в събота", каза той, с което остави открита възможността за удължаване на срещата на върха.

"Фигаро": Пет причини, поради които британците искат да напуснат ЕС

Френският вестник "Фигаро" изброява пет причини, поради които британците искат да напуснат съюза.

Първата е контролът върху имиграцията. От няколко години британците се чувстват преситени от мигранти. Това чувство се подсилва от антиевропейската и антимигрантска Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП). То обаче вече се споделя и от традиционните партии. Повече от половината от нетната имиграция във Великобритания идва от ЕС, по-специално от страните от Източна Европа. Свободата на движение в ЕС не позволява на Лондон да въздейства върху този миграционен поток. За да постигне баланс в това отношение, британското правителство затяга критериите за влизане на мигранти от страните от останалата част от света. Евроскептиците смятат, че извън ЕС Великобритания може най-накрая да поеме контрола върху своите граници и миграционната си политика.

Втората причина е възстановяването на националния суверенитет. Британските политици приемат много трудно факта, че 70 процента от приложимите законодателни текстове идват от ЕС. Според политиците става дума за демократичен дефицит, за налагане на решенията на една комисия (Европейската комисия), която не е избрана от народа. Най-твърдолинейните сред евроскептиците искат право на вето върху решенията на Брюксел. Ако това не стане, те пледират за излизане от ЕС, което ще върне на британския парламент неговото всемогъщество. Евроскептиците във Великобритания ненавиждат решенията, постигнати по пътя на консенсуса между 28-те, предимството на Съда на ЕС или на Европейския съд за правата на човека над британските трибунали, както и идеята за обща европейска външна политика, и което е още по-лошо - за обща политика в сферата на отбраната.

Третата причина е стремежът за напускане на един потъващ кораб. Кризата в еврозоната не свършва, спасяването на Гърция с цената на милиарди евро (в което Великобритания не участва), миграционната криза, потъването на мигрантските лодки - всичко това подхранва британската визия за провал на европейския проект и за един континент, който плава без посока. От две години британската икономика обаче е възвърнала динамиката си и това кара британците да смятат, че отдавна е настъпило времето да се откъснат от този труп (ЕС), за да оцелеят и да просперират.

Четвъртата причина е освобождаването от разпоредбите на Брюксел. Големите компании подкрепят оставането на страната в ЕС, но малките и средните компании се оплакват от препятствията пред тях, които представляват стандартите и регламентите, налагани от Брюксел. Земеделците критикуват ограниченията на единната селскостопанска политика. Рибарите страдат от ограниченията, налагани от ЕС. Директивата за работното време (48 часа седмично) е критикувана отвсякъде. Лондонското Сити проклина европейските финансови норми и ограниченията, наложени върху бонусите на банкерите. Брекзит би позволил на Великобритания също така да икономиса 11 милиарда лири от нетния си членски внос в европейския бюджет.

Петата причина е възможността за свободна търговия със света. Според британските евроскептици страната може да има много по-голям търговски обмен, ако напусне ЕС. Те искат Великобритания да заеме своето собствено място в Световната търговска организация, а не да е там като част от ЕС. Така Лондон ще може да подписва свои собствени договори за партньорство с трети страни, например Китай, Индия и нововъзникващите пазарни икономики от Азия и Латинска Америка, и да върне мястото си на международната сцена. Евроскептиците искат Великобритания да има и привилегировани връзки с държавите от Общността на нациите и вещаят светло бъдеще за британската външна търговия след излизане на страната от ЕС.