Фиксирането върху строгите икономии заедно с дълговата криза тласка Европа към пропастта

В Европа дълго се обсъжда политическата безизходица в областта на икономиката – постигането на работещо решение беше възпрепятствано от това, че на различните избиратели бяха обещавани противоречиви неща. Сега обаче бедстващата икономика тресе политиката, пише британският в. "Гардиън" след речта "За състоянието на съюза" на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу пред Европейския парламент в сряда.

Вместо успокоителни думи как нещата все някак ще се оправят, той заяви, че това е най-тежката криза за Евросъюза, от която може да се излезе единствено чрез нова интеграция. Непосредственото решение е 17-те парламента на страните от еврозоната да бъдат убедени да разширят правомощията на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС). Вчера беше ред на Финландия, а днес – на Германия, допълва вестникът.

След месеци колебания и опровержения миналата седмица настъпи трескава активност в еврозоната и по изключение това се отнасяше и за европейските политици, и за изпадналите в спираловидно движение борси. Само че именно днешното гласуване в германския Бундестаг ще бъде истинският показател за това дали от приказки ще се мине към дела, отбелязва "Индипендънт" в статията си "Има временен напредък, но ключът остава Германия".

Сред всички неадекватни реакции на кризата, най-забележителен вероятно е неуспехът на г-жа Меркел да обясни на електората си, че да не бъде финансово подкрепена Гърция, ще струва много повече, отколкото спасяването ѝ, подчертава всекидневникът.

Сега Европа трябва да сграбчи шанса да изключи машината на Второто пришествие. Големият план на Г-20, обсъден миналата седмица във Вашингтон, далеч не е съвършен, но може да спечели достатъчно време да успокои еврокризата, пише от своя страна в. "Дейли телеграф".

Европа създаде постоянни механизми за данъчни трансфери и демократични институции, на които те да се опират, но усещането за надвиснала катастрофа няма да изчезне – еврозоната само ще залита от една беда към следващата. Дори да преживее сегашната криза, следващата ще я потопи. Затова европейските лидери трябва да използват всяка отсрочка, която спасителният план предлага, за да възстановят еврото по по-устойчив начин, тъй като за всички, освен за ръководителите на еврозоната, е ясно, че в този ѝ вид тя няма да оцелее, предупреждава "Дейли телеграф".

Светът едва се измъкна от рецесия и световната икономика отново опасно се забавя. Повечето лидери обаче сякаш нямат търпение да влошат още повече нещата, отбелязва в редакционна статия в. "Ню Йорк таймс".

Вместо да търсят пътища за връщане към растежа европейските лидери – и републиканците на Капитолия – са решени да орежат държавните разходи. Фиксирането на Европа върху строгите икономии се съчетава с дълговата криза,
отвеждайки Стария континент още по-близо до ръба на пропастта. Богатите държави, които могат да си позволят да харчат повече за засилване на растежа, като Германия и Великобритания, вместо това режат разходите.

Германия и богатите ѝ съседи настояват също Гърция, Португалия и други задлъжнели страни да въведат още по-строги икономии, за да си върнат доверието на инвеститорите. Довеждането на тези икономики почти до колапс означава, че те никога няма да могат да се съвземат и да се издължат на кредиторите си. Очаква се германският парламент да одобри днес отпускането на още 600 милиарда долара спасителни средства, а много европейски лидери вече признават, че тези пари са твърде малко за справяне със сътресенията, които заплашват също Испания и Италия, допълва вестникът.

Френският в. "Монд" се спира на "тайния план Еврика (Eureca)" за оказване на помощ на Гърция и еврозоната. Гръцката главоблъсканица кара икономистите непрекъснато да търсят решения. Този път изход предлага германската консултантска компания “Роланд Бергер стратеджи кънсалтънтс”. Проектът предвижда безвредно за кредиторите облекчаване на гръцкия дълг и постигане на икономически подем в страната, за да се стабилизира еврото.

Механизмът на плана е заемка от системата, разработена в Германия по време на обединяването през 1990 година, за преструктуриране и приватизация на близо 8500 предприятия в бившата ГДР. Централният елемент в "тайния план" е създаването на холдингово дружество, обхващащо гръцките държавни активи (пристанища, летища, банки, пътища, телефония, недвижимо имущество).

Според влиятелната германска консултантска агенция общата стойност на тези активи възлиза на 125 милиарда евро. По-късно холдингът ще бъде продаден на европейска институция, финансирана от страните членки. Благодарение на тези средства Гърция ще може да покрие част от дълга си към страните от еврозоната.

Според експерти непосредственият резултат от тази операция ще е свалянето на дълга спрямо брутния вътрешен продукт на страната на 88 процента от 145 процента сега, допълва "Монд".

*По БТА