Филчев опозори съда като изпълни волята на Симеон

Съобщенията на български и чуждестранни средства за информация за централно организирана масивна акция на полицейски органи рано сутринта на 21.07.2004 г. едновременно срещу над 200 църкви в различни места в цяла България и последвалите насилствено изхвърляне на духовници и богомолци от тях и забрана на достъпа и богослуженията им в тях предизвикаха у членовете на Комитета безкрайно изумление. Т. 3 от Устава на Комитета определя за наша цел да въздействаме за "съблюдаване на основните човешки и граждански права и демократични принципи в България" и извършеното от властоимащи в България предизвика според практиката ни наша собствена обстойна проверка, която установи следното:

1. Едновременните действия на полицейските органи са им наредени със стереотипни за всички места в страната постановления на прокурори от различни местни прокуратури. Акцията е планирана и проведена по начин, напомнящ подобните акции на комунистическия репресивен апарат (например по време на "възродителния" процес) - избран е ваканционен сезон с намалена медийна реакция, избран е период, когато висш политически подбудител е в отпуска и не ще бъде достигнат от обществено негодувание, акцията е проведена едновременно на стотици места в страната в ранна сутрин.

За общо принципно законнно основание на тези постановления е представен чл. 118, ал 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) "Прокуратурата следи за спазване на законността, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване в бързи и неотложни случаи на самоуправно нарушени права".

За повод на издаването на стереотипните постановленията на различни прокурори в различни места в страната се посочва едно общо за цялата страна неконкретизирано по отделни имоти писмено искане на частно лице Максим, нарекло себе си "патриарх на Българската православна църква", без доказана активна легитимация да прави такова искане, да му бъдат предадени всички имоти на Българската православна църква (БПЦ) в страната, владяни от други лица. Искането е отправено до един прокурор, различен от издалите постановленията множество различни други прокурори.

Като конкретни законни основаниия за постановяване на принудителни действия постановилите ги прокурори посочват:

1) § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за вероизповеданията (ЗВ), "Лицата, които към влизането в сила на този закон са се отделили от регистрирана религиозна институция в нарушение на утвърдения по установения ред неин устав, не могат да използват идентично наименование и да ползват или да се разпореждат с нейно имущество.";

2) отказ на Софийски градски съд да регистрира Софийския митрополит Инокентий и Наместник-председател на Светия Синод на БПЦ като Софийски митрополит и Наместник-председател на Светия Синод на БПЦ;

3) частни нотариални покани на частни лица без доказана активна легитимация и законно основание да отправят такива покани, до владеещи имоти на БПЦ, да им ги предадат.

Според нас нито едно от представените за законни основания за постановленията от издалите ги прокурори не представлява действително законно основание за издаването на постановленията.

Чл. 118, ал 3 от ЗСВ допуска намеса на прокуратурата за отстраняване на самоуправно нарушени права единствено в "бързи и неотложни случаи", за каквито в случая, дори и да се допусне хипотетично, че действително са били самоуправно нарушени нечии права, не може да става и въпрос за изведнаж едновременно възникнали на различни места стотици "бързи и неотложни случаи" след владеене на имотите непрекъснато от 1992 г. насам от тези, срещу които прокурорите 12 години по-късно са постановили принудителни действия. Отсъствието на "бързи и неотложни случаи" прави безпредметно обсъждането на каквито и да са други позовавания за законосъобразност на действията им от страна на постановилите ги прокурори, защото естеството на позоваванията им е без значение - законът разрешава действия на прокурори единствено "в бързи и неотложни случаи".

Независимо от излишността на обсъждането им, според нас и останалите представени мотиви за действията на прокурорите са изцяло незаконни.

§ 3 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗВ по никакъв начин не възлага на прокуратурата да решава кои лица са тези, които към влизането в сила на този закон са се отделили от регистрирана религиозна институция в нарушение на утвърдения по установения ред неин устав. Това може да бъде установено единствено с влязло в законна сила решение по общия ред на граждански иск от заинтересована страна.

"Централно" за цялата страна искане, неконкретизирано по отделни имоти, от лице, непритежаващо активна легитимация да прави искане да му бъдат възстановени твърдяни от него нарушени от други лица права на владеене на имоти до един прокурор, не представлява никакво законно основание за каквито и да са действия от други прокурори за принудително възстановяване на твърдяни, но неустановени чрез предявен и решен от граждански съд иск права.

Отказ някому да бъде регистриран за ръководител на вероизповедание не представлява никакво законно основание за каквито и да са действия на прокурори за принудително изземване на фактически владени имоти от трети лица без установяване с влязло в законна сила решение на граждански съд по иск на заинтересована страна, че тези лица нямат право да владеят имотите.

Нотариални покани от претендиращи за свои твърдяни права лица без никаква активна легитимация до считани от тях за нарушители на твърдяните им права представляват единствено частна кореспонденция, опит за извънсъдебно разрешаване на граждански спор, който опит при неуспех може да бъде последван от предявяване на граждански иск пред съд и не представляват никакво законно основание за каквито и да са действия на прокурори.

Всички прокурори, постановили изцяло противозаконно принудителни действия спрямо духовници и вярващи са извършили според нас тежки длъжностни престъпления. Те според нас като лица с отговорно служебно положение са превишили скандално властта и правата си и противозаконно са посегнали на гарантирани от фундаментални части на Конституцията основни права на гражданите със значителни последици, престъпление, описано в чл. 282, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), наказващо се с лишаване от свобода от 3 до 10 години. Без никакво значение е дали формално или задкулисно престъпните действия са им били наредени от други. Според чл. 117, ал. 2 от Конституцията с превес над всички други закони "При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона" и поради това те нямат право да се подчиняват никому за изпълнение на противозаконни нареждания. Евентуално наредили на прокурорите-изпълнители извършването на противозаконните действия висшестоящи прокурори са извършили според нас престъпление против правосъдието, склонявайки прокурори да нарушат служебните си задължения да се подчиняват и да съблюдават законите, престъпление, описано в чл. 289 от НК, наказващо се с лишаване от свобода до 5 години. Главният прокурор на РБ според нас е извършил тежко престъпление по служба като лице с отговорно служебно положение, което скандално не е изпълнило служебните си задължения, определени му от чл. 126, ал. 2 от Конституциятя да упражнява надзор за законност върху дейността на всички прокурори, от което са последвали значителни последици, престъпление, описано в чл. 282, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), наказващо се с лишаване от свобода от 3 до 10 години.

2. Ние, естествено знаем, че идеята за едновременно противозаконно осигуряване с необходими прокурорски постановления на престъпната според нас акция от различни непознаващи се помежду си обикновени прокурори от цялата страна не може да е техен общ заговор. Ние не успяхме да установим наличие и на религиозни фанатици сред висши прокурори - апелативни, касационни, главен, които сами да са източник на идеята за тази акция. Но ние установихме наличие на човек с висша политическа власт, според нас извършил логически свързани с последната акция действия и престъпления. Това е лицето Симеон Сакскобургготски, в момента министър-председател на страната.

По време на комунистическото управление на страната през1988 г. в Будапеща бе организирана една среща от лице, назоваващо се "Западноевропейски митрополит Симеон", никога неизбирано дотогава за митрополит. Тази среща имаше за цел да даде някаква легитимност на самозвания митрополит. Но тя имаше и една друга цел. На срещата, която бе немислимо да не бе съгласувана с органите на КДС, за изумление на българската политическа емиграция бе поканен и Симеон Сакскобургготски. За още по-голямо изумление той прие и участва в тази среща и образът му бе включен в брошурка от нея. На тази среща очевидно за първи път бяха зачетени общи взаимни интереси между Симеон Сакскобургготски, комунистическия лъжепатриарх и лежесинод и комунистическите властници в страната. Нашият Комитет реагира с протестно писмо до господина, на което той отговори, че трябвало да признава комунистическия синод, тъй-като чуждестранни синоди го били признавали ("водещ" между които "признаващи" го синоди бе руският, контролиран от КГБ).

При полагане на клетва като министър-председател в заседание на Народното събрание през 2001 г. според нас Симеон Сакскобургготски демонстративно наруши чл. 13, ал. 2 на Конституцията "Религиозните институции са отделени от държавата." и престъпи закона, съвместявайки арогантно срещу забрана на Конституцията както никой преди него в българската история държавна институция, Народното събрание, с глава на религиозна институция, безогледно налагания от Симеон Сакскобургготски като патриарх и Председател на Светия Синод на БПЦ Максим, без той да е такъв. Това действие на Симеон Сакскобургготски представлява според нас използване на служебно положение за доставяне на противозаконни облаги другиму, престъпление, описано в чл. 283 от НК и наказващо се с лишаване от свобода до три години.

Представителите в Народното събрание на политическата партия, основана, носеща предишното име на Симеон Сакскобургготски и доминирана изцяло от него, практически никога негласували в Народното събрание против волята му, гласуваха като свой първи закон скандален за правото и държавата Закон за вероизповеданията, който без да може да постанови в пряк текст, че Максим е глава на БПЦ, създаде възможност за "довършване" на нещата чрез закононарушения, които кроячите на закона по вкуса на Симеон Сакскобургготски се надяваха, че ще могат да извършат безнаказано. При широко обществено недоволство и осъждане от международни институции, Симеон Сакскобургготски и правителството му защитиха и защитатват закона, включително и в дело в Конституционния съд, където мнозинството от съдещите съдии подтвърдиха и мотивираха неотразимо противоконституционността му. Причината за приемането на този позорен закон и упоритата му защита впоследствие от Симеон Сакскобургготски и преданните му съпартийци сега стана очевидна - зад фасада на псевдозаконност в удобен момент да наложат силово чрез закононарушения и престъпления като свършен факт личното желание на Симеон Саксгобургготски за налагане на нелегитимен комунистически лъжепатриарх и синода му.

Този нечист "брак по взаиимна изгода" е в нарушение на решението на Висшия църковен съд на БПЦ от 04.04.2001 г., установил и постановил, че Максим не е избран според Устава на БПЦ за български патриарх и председател на Светия Синод на БПЦ, а е наложен противоуставно с решение "А" N 145 на Политбюро на ЦК на БКП от 08.03.1971 г., за което и сам активно е съдействал с документирани лични лъжи. Съдът му е забранил да се нарича "патриарх" и да служи като патриарх. Съдът е установил и че е нарушено Третото правило на Седмия всевселенски събор, забраняващ получаване на власт в църквата с помощ на светска власт, единственото наказание за което тежко нарушение е отлъчване от църквата, престъпление на канона, което непокаялият се Максим повтаря и днес.

3. Ние се досещаме за вероятния задкулисен могъщ фактор за провеждането на "нечистата" практическа част в осъществяването на желанието на Симеон Сакскобурггорски за налагане на Максим след приемането на позорния, но все пак недостатъчен за целта си Закон за вероизповеданията.

С позорното контрабандно пренасяне на пратка-куфарче с неизвестно съдържание до Симеон Сакскобургготски от подател бивш полеви агент на КГБ, организацията извършила страшни престъпление срещу света, България и безброй български граждани, главният прокурор Никола Филчев лепна ужасяващ и до днес позор на българското правосъдие и според нас доказа, че няма унижение и вреди за българското правосъдие, пред което той би се спрял, за да угоди на Симеон Сакскобургготски. По този повод Комитетът ни дни след позорния скандал поиска с доказано получено писмо от главния прокурор оставката му, на което той арогантно не отговори с нищо, както не го стори и при последвали още няколко наши искания за оставката му по други подобни скандални поводи.

Отплатата на Симеон Сакскобургготски не закъсня. Когато главният прокурор бе поставен под широк обществен натиск с писмото на г-н Едвин Сугарев до ВСС, Симеон Скаскобургготски го подкрепи морално с неочаквано обявление чрез говорителя си, че той редовно се среща и общува с главния прокурор. Тази демонстративна подкрепа показа че Симеон Сакскобургготски не зачита идеята на Конституцията за разделение на властите, практикувайки изгодни му прикрити нерегламентирани от Конституцията и законите срещи като глава на изпълнителната власт с глава на съдебна власт.

За нас би било изключителна изненада, ако и сега Никола Филчев, натрупал според нас дебело досие на рушител на българската съдебна система и обявен с решение на ВСС за закононарушител, чието място не е на заеманата служба, не е главният практически изпълнител на желаното от Симеон Сакскобургготски.

Извършените от прокуратурата последни масови престъпни издевателства над правовия ред в страната и арогантното ѝ посегателство над защитени от Конституцията права на граждани отново, за кой ли път поставя въпроса за израждането на висшия ешалон на българската прокуратура с неограничена власт в страшен престъпен инструмент на властващите и на престъпния свят. С активната съпротива срещу радикални промени от страна на днешните управляващи, според нас в България прокуратурата започва да получава същия облик и роля, както в Беларус и в Русия. Това според нас гражданите не бива повече да търпят, докато не е станало късно. Днес страната ни има приятели, които при достатъчна гражданска активност, ще ни съдействат за обуздаване на луди и самозабравили се властимащи. Не може да има и съмнение, че най-сериозно внимание към израждането на българската съдебна система и потенциална подкрепа за очовечаването ѝ биха могли да се очакват от нашите партньори в ЕС във връзка с желаното членство на страната ни в този съюз на единствено правови държави. "Кирливите ризи" на нашите прокурори, прокуратура, премиер и други самозабравили се властимащи според нас следва да се излагат без колебание както пред гражданите в страната, така и пред приятелите ни в ЕС, СЕ, НАТО и другаде за да се постигне желан резултат. Прокуратурата трябва да бъде формално сезирана за прокурорските престъпления. Гражданите сами трябва да се опитат да компенсират отсъствието все още в страната на журналистика, оправдаваща достатъчно името си.

Нашият комитет ще проведе необходими решителни стъпки в това отношение в страната и в чужбина, включително и пред чувствителни за управляващите ключови институции, включително при необходимост и за преотваряне на главата за правосъдието от присъединителните преговори с ЕС.

Изказваме нашите горещи съчувствия и солидарност към засегнатите и пострадалите от прокурорския и полицейския терор, развихрил се неотдавна. Апелираме към всички да документират издевателствата с подробности и имена, докато споменът им е пресен с убеждение, че съхраненото ще бъде необходимо и от полза при бъдещи съдебни процеси в страната и е чужбина срещу престъпниците и подбудителите им.

Иван Иванов, Председател
03.08.2004 г.,Упсала, Швеция

Още от България