Филм разказва как българите са спасили и циганите си от нацисткия терор

Половин милион роми стават жертва на нацисткия терор между 1933 и 1945 година. Германия признава този геноцид официално едва през 1982 г.  В нощта на втори срещу трети август 1944-та година нацистите ликвидират така наречения цигански лагер на Аушвиц – Биркенау и избиват 3000 роми – мъже, жени и деца там. Българските роми не стават жертва. От 2012 мемориалът на синтите и ромите гледа точно срещу германския парламент в близост до мемориала на жертвите на Холокоста и този на хомосексуалните, избити от нацистите. У нас обаче малко се знае какво се е случило с ромите. Отговорът на този въпрос търси и Людмила Живкова - Балашикова – първият у нас режисьор-документалист от ромски произход с дебютния си филм "Весел е циганският живот".

"Цялата идея за сценария започна от разказите на баба. Целият наш род е живеел заедно с евреите по време на Втората световна в Ючбунар и са живеели добре, докато на всички други европейски страни по това време им се случват неприятни неща. Някои автори твърдят, че всеки втори циганин е бил убит по това време в Европа, а в България се оказва, че има прираст на циганското население в края на войната", казва режисьорката пред БНР.

По думите ѝ, към онзи момент ромите у нас са били над 160 хиляди и "няма данни от България да са били депортирани или да им се е случило каквото и да е лошо нещо".

"Реално погледнато, България не толкова официално спасява своите цигани, а самите хора, самото приятелство, самата толерантност по това време помага на българското общество да ги запази. България гледа на циганите мюсюлмани като иноверци и по този начин те попадат под Закона за защита на нацията. Има ред разпоредби и правилници, с които се целят масови уволнения на цигани. Започват рестрикции и в България, но в един момент те спират и самото общество започва по един или друг начин да помага на своите приятели. Реално всеки българин е имал циганин приятел по това време", казва Людмила Живкова - Балашикова.

Имало е заповед циганите да носят кафяви звезди, но това е било на общинско ниво и изпълнението ѝ "не се е случило".  Имало е и масови покръствания.

"За мен най-странното е, че когато започнах филма, мислех, че ще има изследвания. Никой не е забелязал този факт – че България може да се гордее с нещо толкова ярко – ярък признак на толерантност", коментира Людмила Живкова – Балашикова пред БНР.

Филмът вече обикаля по фестивалите, а се очаква да се появи в кината през септември, а след това – и по телевизиите.