Филофобството

Българските русофили твърдят, че през Руско-турската война от 1877 година загинали 180 хиляди солдати. Според сладкодумния професор Пантев жертвите били дори 200 хиляди! Русофобите пък пресмятат, че жертвите са 66 хиляди. С други думи тези, които обичат Русия, са по-кръвожадни, а тия, които я ненавиждат, по-милостиви към злощастните воини, паднали за нашата свобода.

Русофилството и русофобството са безсмислени понятия отпреди век и половина. Те означават обич, любов, омраза, ненавист без ясно определен обект на тези чувства. Какво значи да обичаш Русия? Кое по-точно от нея да обичам: Държавата, Империята, Царизма. Императора или Политбюро? Не,не! Това значило да обичаш руския народ! Приблизително такова е най-вероятното уточнение. Само че никому не е ясно как може да се обича цял един народ. Аз обичам Чехов, Пастернак, Окуджава, почитам Достоевски и Толстой, харесвам руските живописци, извънземния Врубел! Захласвам се от многогласните хорови песни, които българинът Борис Христов увековечи. И руския език, който той наложи на световните оперни сцени! Бортнянский, Мусоргски, Бородин, Ведел. Бил съм много пъти в Русия, имах близки приятели там – чудесни хора, блестящи интелектуалци, – руския театър, балета, изобщо обичам това, което може да бъде наречено руска духовност. И разбира се, блините, че и добрата водка! Как, освен като величава, може да бъде окачествена постъпката на руския лекар Иполит Деминский, който изпратил телеграма от степите на Средна Азия: "Заразих се от белодробна чума, аутопсирайте трупа ми като доказателство, че заразата тук се пренася от лалугерите. Побързайте, защото при тези температури трупът ми много скоро ще се разложи!" Нека замълчим! Понеже съм русофил, трябва ли да ругая Иван Петрович Павлов, че бил лют противник на руската революция и че според него тя водела до ново поазиатчаване на Русия. Трябва ли да милея пред стражите в сталинските лагери в тайгата, които застрелват всеки неволно пресякъл ограничителната линия. Трябва ли да обичам онези мъже, които обливат със студена вода съгрешилите затворници, докато те се превърнат в ледени блокове, изоставени на четиридесет градусовия студ. Аз помня Сергей Параджанов, създателя на "Сенките на забравените прадеди", който бил изпратен в затвора заради сексуални отклонения и държан там заедно с патологични убийци, садисти, всред смрад и побоища. В отчаянието си той беше смогнал да се оплаче на френските си колеги, които му бяха отредили Златната палма на фестивала в Кан. Те се трогнали и му изпратили в съветския затвор една блестяща тоалетна чиния! Русофили! С какви човечни доводи могат да се оправдаят изтезанията, избитите, гладния мор на милиони, епидемиите, случаите на човекоядство в същата тази изтерзана Русия!… Статистиките не разчувстват, те ни гледат с кухите очи на черепите!

За да не бъда едностранчив, подобни размисли засягат всяко филство и всяко фобство и те винаги ще изразяват уродливост в мисленето. Не бих дръзнал да употребя думата германофил, само като си представя мустаците на Хитлер. Но когато чуя Мисса Солемнис, очите ми се изпълват със сълзи на преклонение. Не ми е по сърце Дизраели, лорд Биконсвилд, и все пак се притеснявам, когато Иван Вазов тържествува: "Лорд Биконсвилд умря, изчезна в нощний мрак и всичко честно се засмя от Лондра до Батак".

Когато през есента на 1876 година Драган Цанков и Марко Балабанов обикалят Европа, за да просят милост за гинеща България, в Лондон двамата попаднали в препълнена английска черква и смаяно чули, че тук се редят молитви за спасението на България. Англичани, които едва ли са чули думица за България, се молят за нея. Но нали пак англичани са унищожавали индуските бунтовници, като са ги завързвали за дулата на оръдията. Великобританците, които след като картечницата била приета на въоръжение във войската, настоявали, че тя може да бъде използвана само срещу туземците, – да се стреля с нея срещу белите било НЕСПОРТМЕНСКО. Кои американци трябва да обичам, редниците на майор Рид, които се самозаразяват с жълта треска, за да открият причинителя на смъртоносната болест, или тези, с обвитите в пламъци кръстове на Ку-клукс-клан! Някога Тамерлан вместо визитна картичка издигнал пред Делхи пирамида от хиляди черепи! Не чак толкова отдавна японците избили в Нанкин триста хиляди китайци! А испанците на Кортес? Ами Пол Пот? Достоевски може да възкликва: "Красотата ще спаси света" и едновременно с това "Константинопол рано или късно ще бъде руски!". Първото е мечтание, второто – имперска геополитика! Те доказват непреодолимото раздвоение на човека!

Когато чета "Песента на колелетата", не се питам Сали Яшар турчин ли е, циганин ли е? И думата себап турска ли е, или арабска – важното е, че означава сторено добро за другите. За другите! И никак не се смущавам, когато твърдя, че Йордан Йовков е измежду великите писатели на двадесетия век! Твърдя го и го повтарям!

*Препубликуваме текста на Георги Данаилов от Портал "Култура" в негова памет.