Финансирането на научни изследвания ще се обвърже с резултатите от реформите

Финансирането на научните изследвания в по-голяма степен ще бъде обвързано с резултатите и реформите. Около тази позиция се обединиха министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и генералният директор на Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ в Европейската комисия Робърт-Ян Смитс на среща в МОН.

“Амбицията ми е по време на българското председателство на ЕС да поставим акцент върху повишаването на качеството на обучението, ефективността и доброто управление на бюджета с оглед разширяване на партньорството между научните организации и университетите и индустрията“, заяви Вълчев.

“Необходимо е да говорим за концентрация и ефективност на ресурси и на политики, за да постигнем максимално въздействие, особено по отношение на създаването на ново поколение млади учени и учители, насърчаване на високото качество на научните резултати в полза на обществото, както и развитието на иновации в приоритетни за България и Европа области“, посочи той.

По думите му, по време на българското председателство, трябва да се осигурят повече инвестиции за образование, научни изследвания, иновации и сектори, основани на знание и генериране на нови работни места.

Основните предизвикателства, според министър Вълчев, са разпространението на върхови постижения, но и на по-широк и бърз достъп до резултатите от научните проекти, включване на нови участници, включително регионални и публични местни власти.

“Трябва да намерим подходящите инструменти за стимулиране на високото качество, но и да продължи изграждането на инфраструктура и капацитет. В това трябва да се включат активно университетите и научните организации, които да осигурят най-качественото обучение, среда и кариерно развитие на младите хора, но и да повишат броя на услугите за малките и средни предприятия в регионите. Трябва да ги стимулираме, за да привлечем обратно висококвалифицирани кадри отвън, както и да задържим младите хора в професията, но запазвайки свободата на мобилност и придобиване на нови знания“, заяви Вълчев.

Според него е особено важно да се осигурят средства в новия програмен период по Европейските структурни и инвестиционни фондове, да се подкрепят усилията за засилване на програмите Еразъм+ и Рамковата програма за научни изследвания “Хоризонт 2020“.

Робърт-Ян Смитс предупреди, че новата кохезионна политика ще бъде много повече обвързана с изпълнението на Европейския семестър и с изпълнението на структурните реформи. Де факто сега имаме шанса да се подготвим за бъдещите инвестиционни програми, като вече започнем да реализираме реформите. Още повече се очаква новите кохезионни фондове да са силно насочени към знание и иновации, което означава, че ролята и работата на Министерството на образованието и науката ще се увеличи.

По време на разговорите стана ясно, че новата Многогодишна финансова рамка вероятно ще бъде публикувана едва към лятото на 2018 година, което е шанс за България да предостави платформа за дискусия на европейските министри за бъдещето на финансовите инструменти.

Робърт-Ян Смитс посочи, че за да се изпълни реформата и да се реализират мерките, заложени в новата Стратегия за научни изследвания, е важно да се съсредоточим върху изпълнението на приоритетите.

Препъни камъните обикновено са в самото изпълнение, а не в намеренията, каза Смитс.

Той отбеляза, че програмите “Хоризонт 2020“ и „Еразъм +“, както и Европейските структурни и инвестиционни фондове ще са от помощ на национално ниво при реализирани реформи.

По време на кръгла маса за успешно реализирани български проекти в областта на науката представителите на ЕК изразиха подкрепа за актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г., която е внесена за одобрение в Министерски съвет.