Финансова реанимация за 36 общини

Тридесет и шест от общо 265 общини у нас влизат в процедура за финансово оздравяване, става ясно от анализ на Министерството на финансите (МФ), публикуван във вторник. Документът е изготвен в резултат от промени в Закона за публичните финанси, които са публикувани в Държавен вестник.

В списъка на "общините с финансови затруднения" влизат Видин, Кърджали, Дупница, Ловеч, Тетевен, Перник, Велинград, Септември, Сливен, Смолян и др. Още преди приемането на закона стана ясно, че финансовото министерство е набелязало списъка на общините, които ще се спасяват, поради което не бе особено склонно да прибавя нови критерии за разпознаване на закъсалите местни власти, които ще го разширят.

Процедурата изисква общината да предприеме мерки за "стягане на коланите" като например намаляване на задълженията, подобряване на събираемостта на приходите и др. За целта могат да се искат временни безлихвени заеми от финансовия министър, които при добри резултати могат да се "опростят".

Без разчети колко ще струва това на бюджета

Не е ясно какъв ще е ефектът за бюджета от новата процедура, защото не се знае колко от общините ще поискат заеми, в какъв размер ще са те и каква част от тях ще бъдат опростени, но по всяка вероятност сумата няма да е прекалено голяма.

В листата на общините с финансови затруднения по закон попадат онези местни власти, които отговарят на поне три от общо шест изменения, посочени в закона. Те са плащанията по дълга надвишават 15% от собствените приходи плюс изравнителната субсидия; задълженията за разходи в края на годината надвишават 15% от средногодишния размер на разходите за последните четири години; ангажиментите за разходи в края на годината са над 50% от средногодишния размер на разходите за последните четири години; просрочията са повече от 5 на сто от отчетените през последната година разходи; общинският бюджет е на дефицит през последните три години; събираемостта на данъка върху имотите и върху автомобилите е под събираемостта за всички общини.

Влизането на дадена община в списъка не означава автоматично, че тя ще бъде "спасявана" от държавата.

Всичките сега посочени 36 общини обаче трябва да започнат процедура за финансово оздравяване за период от 1 до 3 години. След влизането в сила на промените в закона финансовият министър ще уведоми кмета на всяка от общините, попаднали в списъка, че тя е във финансови затруднения.

След това кметът е длъжен да предложи на общинския съвет да бъде открита процедура за финансово оздравяване. По предложение на кмета и след обществено обсъждане местният парламент одобрява план за финансово оздравяване.

Като част от плана общинските съветници могат да възложат на кмета да поиска от МФ временен безлихвен заем. Финансовият министър отпуска заема само ако оздравителният план е съгласуван с него.

Ако е налице трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние на общината, правителството може да отпусне субсидия, с която заемът от бюджета да се погаси.

Над половината общини с дефицит и просрочия

156 общини или 59% от всички са завършили 2015 г. с дефицит, като абсолютен първенец е община Несебър, която е на минус с рекордните 25 млн. лв., сочи анализът на финансовото министерство.

150 общини отчитат просрочия, чиито общ размер достига 197 млн. лв. към края на март 2016 г. Това е увеличение на годишна база с 43 млн. лв., като за периода март 2015 – март 2016 г. 69 общини са увеличили просрочията си, а други 64 са ги намалили.

125 общини отчитат по-ниска от средната събираемост на данъка върху имотите и върху превозните средства. Най-лошо се справят Брезник, Калояново и Мадан, които успяват да си съберат едва около 35-38% от данъците.

42 общини нарушават правилото поетите ангажименти за разходи към края на годината да не надвишават с повече от 50% средногодишния размер на разходите за последните четири години, сочат данните на МФ към 31 март. Сливен е абсолютен рекордьор по поети ангажименти с 220% превишение, т. е. ангажименти за 154 млн. лв. към 31 март 2016 г., сочат данните на МФ.

39 общини пък не спазват условието задълженията за разходи да не надвишават с над 15% средногодишния размер на разходите за последните четири години.

27 общини прекрачват фискалните правила за размера на плащанията по общинския дълг и гаранциите за 2015 г.

65 общини имат просрочия, надвишаващи 5% от отчетените за последната година разходи. Общинският дълг към края на 2016 г. възлиза на 1.25 млрд. лв., като близо половината от него е на Столична община, сочи още анализът на МФ.