Финансови корекции за 190 млн. лв. по оперативната екопрограма

Към момента финансовите корекции, наложени на общините по изпълнявани от тях европейски екопроекти, при които са открити нередности в обществените поръчки или други нарушения, са за 190 млн. лв. Това съобщи министърът на околната среда и водите Ивелина Василева при отчета на свършената работа от ведомството ѝ през 2015 г.

Сумата на санкциите е за целия период на изтичащата оперативна програма "Околна среда" (ОПОС)  за периода 2007-2013 г. Нейният краен размер обаче ще стане ясен при затварянето на програмата през следващата година като процентът на финансовите корекции може да намалее заради направените в последствие от общините икономии по санкционираните проекти, обясни екоминистърът.

Тя определи старата ОПОС като своя гордост, тъй като при поемането на длъжността екоминистър в края на 2014 г. е имало сериозно забавяне във физическото и финансово изпълнение на финансираните от програмата екопроекти, а днес тя е изпълнена почти на сто процента.

2015 г. беше трудна година, но бяха нормализирани всички процеси по строителството на обектите и по тяхното финансиране, каза Василева.

По ОПОС до момента са направени разплащания за 3.450 млрд. лв., от които 1.14 млрд. лв. или една трета са извършени след ноември 2014 г., когато се възстановиха плащанията от Брюксел, посочи тя.

Само през 2015 г. от януари до декември са изплатени на бенефициентите 797 млн. лв. През 2014 г. ЕК е била възстановила само 14% от бюджета на програмата, а през 2015 г. са възстановени още 55% от плащанията, които са 1.499 млрд. лв. В последната сума не са включени заявени пред Брюксл за изплащане 463 млн. лв., с което ще бъдат постигнати 72 на сто от бюджета на ОПОС.

Екоминистърът отново обясни, че чрез разделяне на изпълнявани ВиК-проекти по старата ОПОС на фази, ще бъдат спасени от загуба голяма част от средствата. Тяхната втора фаза ще се изпълнява по новата ОПОС, като за целта вече са договорени 200 млн. лв. за дострояване на пречиствателните станции в Банско, Видин, Тервел, Шумен, Враца, Ямбол, Раднево и Златни пясъци. 

Освен тези фазирани проекти, още девет пречиствателни станции ще получат пари, независимо че официално отварянето на водната ос, която е за общо 2.339 млрд. лв. в периода до 2020 г., няма да стане, ако не се спази условието за водната реформа. Те са в две категории – четири вече ясни т.нар. ранни проекти, и други пет, които тепърва ще се уточняват, но също са в напреднала фаза на проектиране.

Четирите ранни проекта са пречиствателните станции в Пловдив, Асеновград, Добрич и общата за Плевен и Долна Митрополия. Тяхната техническа документация и преглеждана от експертите на програмата ДЖАСПЪРС и те са в напреднала готовност за стартиране.

Другите пет станции предстои да се изберат, като приоритетни за финансиране ще са нови съоръжения за населени места, в които отпадните води в момента не се пречистват. За тях може да се изразходват до 5 процента от общия ресурс на водната ос – или под 120 млн. лв.