Финансовите кризи отминават, от духовните съвземането е съмнително

Финансовите кризи отминават, от духовните съвземането е съмнително

"Дайте повече пари за култура!"... "Дайте повече пари!", ама не казват откъде да вземем…" - Бойко Борисов, "Денят започва", БНТ.

Днес, когато актуализираният Републикански бюджет за 2010 е вече факт, се сетих за тази реплика на министър-председателя по БНТ, която ме предизвиква като последен наивник за пореден път да посоча как могат да се възстановят отнетите пари от  българското кино. Може пък нещо да се случи. Кой знае?

За разлика от някогашния соцлагер, където всички приходи от киномрежата оставаха във филмовата индустрия, в Западна Европа и тогава и сега част от приходите на пазара под формата на такси захранват фондове за национално кино.

У нас филмовата индустрия се разгради, без да се създаде нужният модел на финансираща система. Българските управници оставиха киното само на държавна субсидия. По този начин го обрекоха да бъде финансово и политически зависимо от властта.

Последните няколко правителства нямаха нужната воля, за да довършат реформата в киното по европейски модел. Все пак приетият през 2003 г. Закон за филмовата индустрия (ЗФИ), въпреки че визира единствено държавната субсидия, съживи филмопроизводството. Резултатите не закъсняха. В последните години нашето кино донесе над 200 международни награди. И тъкмо българските филми подкрепяха крехкото ни самочувствие на европейци, бидейки сред малкото поводи страната ни да се споменава с положителен знак.

На този фон необяснимо защо държавната субсидия  за кино, полагаща се по ЗФИ, е намалена в бюджет’ 2010 с над 50%. Това обрича българското филмопроизводство през следващите години на още по-ниска субсидия. Фактически го стопира и го връща в стартовата позиция отпреди десетилетие.

Освен на закона решението противоречи и на всякаква логика. Освен ако зад този ход не се крие нещо друго.

Драстичното намаляване на субсидията по същество ликвидира, неизвестно докога,  възможността за създаване на кинематографични произведения, които по същество са в основата на съхранението на националната културна идентичност (прокламирана в ЕС ценност), както и на нравствените устои във всяко общество.

Липсата на елементарна визия за националната ни култура като цяло може да превърне страната ни постепенно в духовно бунище. Какво вирее там, е известно. Корупция, проституция, наркотици, опростачване, повсеместна арогантност, партизанско перчене, търгашество и чалгаджийство, поднасяно като "култура".

Кинематографичните произведения – специфичен процес

Създаването на филм е сложен и продължителен процес, в който се набират средства, стиковат се автори, изпълнители, копродуценти, фирми за услуги, за да може в точно определен срок да се извърши най-скъпата част – снимачният период. Безпрецедентното  намаляване на средствата от основния източник за финансиране – Националния филмов център (НФЦ), разстрои целия процес. Няколко десетки проекта са поставени в критична ситуация. Те са в различен етап на развитие - планирани и пуснати на основание ЗФИ, и вече получили определени финансови траншове за подготовка. А сега са блокирани - нито напред, нито назад. В резултат - киното инкасира загуби, както в креативната сфера (разпадат се екипи), така и в производствената. Това нанася финансови загуби и на европейските ни партньори, като поставя под съмнение бъдещи външни инвестиции.

Европейските филми са защитени от законите за интелектуална собственост

Европейските филми, за разлика от американските, се правят предимно с обществени средства. Всеки филм е творчески продукт, защитен от законите за интелектуална собственост. Филмите не могат да се разглеждат като обикновена стока. Те са дълготрайни културни продукти – носители на духовни стойности, на ценности, на етнически характеристики, на културна идентичност, на емоционална памет, на морални послания и т.н.

Именно затова те не трябва да се измерват с комерсиален аршин - възвращаемост и инкасиране на печалба за кратко време, а с културните им стойности, които ще въздействат на няколко поколения. Големият интерес към десетките, вече класически български филми, доказва това.

Източници на общественото финансиране на киното в ЕС

За да се стимулират културните стойности на кинематографичните произведения, европейските страни са отредили специфично финансиране - общественото финансиране.

При него освен средства от държавния бюджет, както е у нас, се включват и - такса върху приходите на киносалоните, такса върху оборота от разпространението, такса върху всички нови носители за дистрибуция, такса за култура на разпространителите (тези, които разпространяват само филми категория "Х"...), както и специални фондове, създадени от оборота на заявителите на реклама, и фондове, създадени от телевизии, или такси върху приходите на телевизиите, регионални фондове, лотария, намаляване и освобождаване от данъци и др. (Актуална информация за алтернативни източници изготвя Обсерваторията по икономика на културата.)

В цивилизованите държави тези, които печелят от комерсиалната телевизионна индустрия, преди да изнесат парите си навън, оставят и някакви средства, които се реинвестират в кинематографични произведения.

Нашите управници гледат на медиите само като на политически инструмент за влияние. Пред техните камери те се изживяват като филмови герои – доброто ченге, справедливия съдия, лоялния подчинен, всички заедно - като  спасители.

Новите управляващи имат слабост предимно към развлекателната аудиовизуална индустрия. Затова си затварят очите за всичко друго, което би ги вкарало в конфликт с водещите комерсиални телевизии. Красноречив пример е изопаченото приемане на разпорежданията на Европейската директива за аудиовизия при промените в Закона за радио и телевизия (ЗРТ), които защитават корпоративни интереси. Както и спрените промени в ЗАПСП, в които се предвиждаше най-сетне този прословут член за отчисления от празните носители и записващи устройства да проработи в полза на авторите и за Фонд "Култура.

Некомпетентност или корпоративни интереси?

По-скоро и двете. Какви са фактите. Знае се, че на всеки 1 милион вложени държавни пари за филм, се привличат нови средства от европейски фондове и частно финансиране средно до 500 хиляди лева.

Освен това 60% от бюджета на един филм отиват в средния и дребния бизнес, за разлика от американските фирми, които в лицето на "Ню Бояна" (собственик на Киноцентъра) имат мощности за комплексно обслужване. Ето защо българското кино има и чисто социална функция.

В същото време НФЦ отмени провеждането на сесии за финансиране на нови проекти поради липса на пари – задълженията  към филмови продукции са над 15 милиона. Набраната енергия и освежаването на родното ни кино с изявата на нови таланти - всичко това може да бъде пропиляно.

Тогава възниква въпросът, това не е ли умишлен удар срещу съживяването на българското кино? Кой има интерес от това? Винаги, когато българското кино е поставяно в такава унизителна ситуация от управляващите, са се извършвали грабителски приватизации и прокарване на корпоративни интереси.

Останаха няколко сгради и стотина декара земя, собственост на бившата "Българска кинематография". Каква е целта?  Прокарването на данъчен кредит по латиноамерикански вариант ли? Или нечии стремежи за включването и на салоните на читалищата към комерсиалната мрежа от киносалони? Или страхът, че кинематографичните произведения се намесват в разпределението на завоювания от американското кино пазар?

Има ли възращаемост българското кино ? И ако има, къде отиват парите?

"Откога двете "Арени" чакат хубав български филм, за да го покажат...", каза министър  Вежди Рашидов.

Той явно измерва художествените стойности единствено с посещаемост в комерсиалната мрежа от киносалони. Имаме такъв филм. Тъй като не съм запознат с договорите, ще го обозначим като филма "Мисия Х", и ще го разгледаме по обичайната схема на разпределение - между продуценти, дистрибутори и ползватели. Как биха се разпределили приходите от киноразпространението на най-гледания наш филм в последното двадесетилетие и то във времето на икономическа криза?

В България бруто приходите са над два милиона. Разпределят се по следния начин - 80% за дистрибутора и за киносалоните, а останалите 20% - за продуцентите (а може би и по-малко). Превърнато в пари, първите са получили най-малко 1 600 000 (много повече от държавната субсидия), а последните - 400 000, а и по-малко.

Единствените, които имат финансови задължения за създаването на филма, са продуцентите. Те разпределят своя дял от пазара, на първа линия - европейски и  частни фондове, 20% към НФЦ, авторски отчисления; на  втора линия – заеми, лични средства, съпродуценти и др. Така от най-приходния етап от експлоатацията на филма  не е ясно дали ще остане нещо за тях. А тези, които не са вложили нито един лев...

"Дайте повече пари!”, ама не казват откъде да вземем...?!"

Сега да разгледаме същия "Мисия Х" като чужд филм по европейската киномрежа. Как биха  се разпределили същите приходи – 2 милиона - в  някои страни от ЕС? Първото нещо, което ще направят там, е да отделят средства директно от пазара за реинвестиция в собствено национално производство: в Гърция 12% -  240 хил., Исландия - 300 хил., Франция - 220 хил., Швеция - 200 хил., в Германия ще вземат между 12 и 22%, разпределени между дистрибутора  и киносалоните.

От всички филми в ЕС се правят отчисления за техни национални фондове, които да се реинвестират в ново производство. В някои страни киносалоните получават  данъчни преференции, ако са салони или верига за арт-филми.

Българското кино осезаемо се раздвижи

Филмът "Мисия Лондон" влезе с мощна реклама (само 20-те филмови копия са близо 100 хил. лв.) и се нареди до най-гледаните американски филми. Друг наш филм, "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", участва в над 70 световни кинофорума и спечели 30 международни награди, седем от тях - на зрителите. В същото време той е най-продаваният български филм в чужбина. "Източни пиеси" със своята непосредственост и общочовешка  тематика, е най-топло приетият наш филм на престижни кинофоруми. Като добавим и "Дзифт", се получава красноречива картина за потенциала на нашето кино - както в културен, така и в търговски аспект.

Днес управляващите имат три варианта

Да продължават да бъдат непреклонни и да не предприемат нищо, а това значи, да довършат киното. Вече не може да се използва аргументът, че предишните са потрошили и парите за кино - на всички стана ясно, че над 50% от бюджета са намалени от това правителство.

Да спазват ЗФИ и да осигурят ритмичното финансиране за производство. По този начин то е  зависимо от политическото и финансово състояние на държавата, но все пак процес ще има.

Да се предприеме отделно от НФЦ създаването на национален фонд "Българско кино", захранван от пазара на тези, които използват кинопродукти, като се включат и нови актуални източници според европейската практика. Още повече, че създаването на фонд фигурира в предизборната програма на ГЕРБ.

"… за да дадем, или на кого да не дадем"

Време е управляващите да се запознаят с европейските документи, отнасящи се до филмопроизводството. Да видят какво правят другите страни от ЕС, как самите американци се бранят от европейското кино и как защитават своето. За САЩ  киноиндустрията  носи няколко стотици милиарда печалба за година. Търговският департамент, американските посолства и МРАА (Американска асоциация на производителите) постоянно бдят да не се прокарват закони, които биха накърнили техните стратегически интереси. Въпреки че кинематографичните произведения са "културни изключения” и те не могат да се възприемат като стока, което означава "отказ от поемане на ангажименти за  либерализация" и изключване на клаузата "най-облагодетелствана нация", т. е. тя  не може да се прилага към кинематографичните и аудиовизуалните произведения.

В  статия генералният секретар на ФЕРА (Федерация на европейските кинорежисьори) цитира откъс от американски годишен доклад: "Търговският пейзаж в Централна и Източна Европа се трансформира за добро през това десетилетие. За интересите на САЩ е важно да се убедим, че няма да има връщане назад и този прогрес ще продължи".

Това  се случи преди  десет години. Този "пейзаж" (показ, дистрибуция, производство, промоция, средства за производство) в кинематографичната индустрия,  за разлика от другите европейски страни, у нас е най-устойчив. За познаващите европейските практики и политиката на САЩ  в тази сфера финансовите ограничения и нарушаването на ЗФИ водят до блокиране и изтикване на българските кинематографични произведения от пазара на киноразпространението и постепенното им препращане към телевизията.

Българската филмова индустрия е разкъсана между Европа и САЩ

Мисля, че вече на всички стана ясно откъде могат да се вземат пари за българското кино, стига да има желание. Защото в културата няма политика (в обичайния смисъл на тази дума), а регулация и национални интереси.

За да се спре разпадът на пробудилото се българско кино и да не се скъсат връзките и  договорните ни задължения със страните от ЕС е необходимо да се възстановят  полагащите се средства по ЗФИ и по най-бързия начин да се пристъпи към изработването на стратегия за киното, като част от българската култура. Само със задълбочен анализ от наши и европейски експерти може да се преодолее неевропейското лоби, което деформира всеки закон в културната сфера, и да се създаде  "Фонд за киното", с финансираща система от експлоатацията на кинематографични и аудиовизуални произведения.

Хаотичната  политика в областта на културата, намаляването на националното производство, липсата на регулация за присъствие на европейски произведения в аудиовизуалната сфера, незачитането на европейските разпоредби за културен обмен,  безхаберието -  всичко това позволява налагането на една чужда на европейските ценности културна щампа. Последствията са съизмерими с тези от финансовата криза.  Но, ако финансовите кризи се преодоляват, от духовните съвземането е съмнително.

* Радослав Спасов е оператор на над 30 игрални филма, между които "Мъжки времена", "Авантаж", "Мера според мера", "Време разделно", "Лачените обувки на незнайния воин", "Дело 205 – П. К.Яворов". Режисьор е на "Сирна неделя" и "Откраднати очи". Последният филм има 10 международни фестивални отличия и е представен на около 50 фестивала. Радослав Спасов е председател на Дружеството за защита на авторски права "Филмаутор" (1996-2000 г.). Председател е на Българската асоциация на кинорежисьорите. Член е на Националния съвет за кино.

Споделяне

Още от

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?