Финансовият министър: Няма да внасяме нов бюджет, ще предложим удължено изпълнение на настоящия (видео)

Финансовото министерство няма да внесе нов Бюджет за 2023 г., а ще преложи удължено действие за изпълнение на бюджета за 2022 г. Това стана ясно от изказване във вторник на финансовия министър Росица Велкова, която бе изслушана на извънредно заседание на Народното събрание. Министърът предупреди, че страната трябва да взема нов държаен дълг, защото в противен случай фискалният резерв ще се намали драстично.

Със стария бюджет в новата година

"Да, предвиждаме да внасяме така наречения удължителен закон (за прилагане на Бюджет 2022 и в 2023 г. - б.а.), тъй като служебният кабинет не би следвало да прави политика, тъй като най-малкото той няма парламентарно мнозинство и не е излъчен от политическа партия и коалиция", каза Велкова в отговор на директно питане на лидера на БСП Корнелия Нинова.

Министърът посочи, че тази ситуация няма да е прецедент и припомни, че с такова удължаване, но на бюджет 2021 г. държавата функционираше и в началото на тази година, и едва през април редовното правителство прие новия бюджет.

От думите на Велкова стана ясно, че ведомството ѝ по принцип е разработило три варианта за Бюджет 2023 г. В него имало вариант за дефицит до 3% от БВП, който обаче министърът призна, че е свързан с рязко рязане на бюджетни разходи и помощи за домакинствата. Другият вариант е за дефицит от 6.6% или 11.5 млрд. лв.

Самата Росица Велкова призна във вторник, че при такъв дефицит страната няма как да влезе в еврозоната, което по принцип е планирано за 1 януари 2024 г. Преди дни Велкова посочи, че от въпросния дефицит от 6.6% от БВП ЕК позволява страната да извади направените разходи, свързани с пандемията.

Миналата седмица Велкова каза, че екипът ѝ би внесъл до края на месеца именно варианта на бюджет за 2023 с дефицит от 6.6%. Във вторник тя обаче бе размислила.

"Не бихме внесли бюджет, който нарушава фискалните правила и Закона за публичните финанси. Няма държава в ЕС, която ще гласува за догодина бюджет с толкова висок дефицит, най-висок се очертава този на Словения - 6.4%", каза Велкова пред депутатите.

Самата Корнелия Нинова още задавайки въпроса направи коментар, че удължаването на изпълнението на сегашния бюджет означава, че служебният кабинет не може да измисли нищо по-добро от предния, който бе направен от кабинета "Петков", а в него един от коалиционните партньори бе БСП.

Нинова направи извод, че удълженото действие на Бюджет 2022 в 2023 г. означава, че няма да има повишение на минималната заплата догодина, нито допълнителни помощи за българите.

Министърът не отговори с "Да" или "Не", както поиска лидерът на БСП Корнелия Нинова, на въпроса дали ще бъдат направени допълнителни разходи за покупка на бойни самолети, каквато заявка е направил служебният кабинет още в първия ден на Народното събрание.

"Служебният кабинет на президента Радев в първия ден, на тържественото заседание е внесъл две неща - програма за приоритетни инвестиционни разходи на Министерство на отбраната и второ проект на решение за проект на инвестиционен разход за придобиване на нов тип боен самолет - втори етап, да го преведа - нови 8 F-16 и някъде около 10 "Грипен"-а", каза Нинова преди да зададе въпроса за финансовия план на държавата за догодина.

Вместо отговор Велкова каза, че за 2024 г. и 2025 г. се предвижда разходите за отбрана да бъдат 2% от БВП и са заложени разходите по одобрения вече национален план.

Съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков посочи, че се продължава стара тенденция на планиран занижен икономически растеж, за да може да се преизпълнят разходите и да се харчи непрозрачно в края на годината за капиталови разходи. Той посочи, че в прогнозите на МФ за бюджет 2023 г., които бяха обявени преди няколко дни, с допускане на дефицит от 6.6% има занижена оценка на приходите с 4 млрд. лв.

През уикенда и Асен Василев посочи, че в прогнозите на МФ за Бюджет 2023 има неотчетени приходи от 4 млрд. лв.

Кирил Петков посъветва министъра във вторник да ревизира "плашещите си" негативни прогнози.

Асен Василев: При лъжи за 11 млрд. дефицит на какви лихви очаквате дълг?

Междувременно от думите на Росица Велкова стана ясно, че МФ е отменило обявеният в понеделник аукцион за продажба на ДЦК със срок от 3.5 години. Причината била рязко повишената лихва - до 5.8%. Предходният аукцион преди месец бе с лихва 3.01%.

От парламентарната трибуна бившият министър на финансите Асен Василев посочи, че това е директната финансовата щета за страната от "лъжите за 11 млрд. лв. дефицит".

"Проблемът г-жо Велкова е, че тази лъжа (за очерващ се 11 млрд. лв. дефицит - б.а.) българските граждани дали ще ги наплашим или няма да ги наплашим, дали ще повлияем на изборите или няма да повлияем на изборите, няма никакво значение чак толкова много. Проблемът е, че тази лъжа бе изречена преди България да излезе на международните пазари да набира дълг. И когато вие заявите, че ще има дефицит от 11 млрд. лв., а не дефицит от 4 млрд. лв. на каква лихва очаквате да ви дадат дълга. Това е директна щета върху българските финансови интереси. Направена и калкулирана с политическа цел.", каза Асен Василев.

Той детайлно обясни и защо цялото изслушване на финансовия министър се оказва безсмислено. По думи

"Вече цял ден ние се занимаваме с една приказка, защото стана ясно от г-жа Велкова, че бюджет няма да бъде внесен с тези параметри. Стана ясно и защо. В този уж проектобюджет приходната част е съкратена с 4 млрд. лв., разходната част е надута с 3 млрд. лв. - капиталова програма над рекордната капиталова програма тази година, която така или иначе няма да се изпълни тази година. Т.е. има 7 млрд. лв. от тези 11 млрд. лв. дефицит, които са лъжа. Дефицитът, ако се направи истински бюджет и той бъде приет от МС и бъде внесен, с всички социални мерки, които са заложени в нашия бюджет, с продължаване на политиките, които са заложени, би бил 4 млрд. лв. или 2%", каза Василев.

"Щом служебният кабинет смята, че текущият бюджет може да се използва и за догодина, това означава, че и текущият дефицит може да стигне, както и че текущата разходна част плюс допълнителните приходи, биха стигнали, за да може държавата да се финансира безпроблемно", заключи Асен Василев.

От Демократична България призоваха дискусията да не използва за предизборни цели

"Важно е да не използваме бюджета за предизборна кампания, да ускорим конкурентоспособността на икономиката през приемането на реформаторски закони - това трябва да е топприоритет на парламента, дори животът му да е 2 или 3 месеца", каза Владислав Панев, който е и съпредседател на "Зелено движение".

Бившият финансов министър на ГЕРБ Кирил Ананиев изкара сметки за бъдещия дълг, който ще взема страната ни в следващите години на база на разчетите на министър Росица Велкова. Той дори посочи, че подобно на нея също в подобна ситуация би внесъл проект за удължено изпълнение на сегашния бюджет и поздрави министъра за решението. Изчисленията му показвали, че за всяка от следващите 3 г. ще трябва да се взима по 16 млрд. лв. нов дълг, което ще го увеличи до 75 млрд. лв. в края на 2025 г. или близо 40% от прогнозния БВП.

Заплаха за фискалния резерв

Ако до края на годината не се вземе нов държавен дълг, фискалният резерв силно ще намалее, предупреди още Росица Велкова, по време на извънредно изслушване от депутатите. Тя изкара актуални данни, които показват, че към 30 септември размерът му е 12.1 млрд. лв.

Силният спад ще се случи независимо, че до края на годината се очакват приходи от 900 млн. лв. по социалния инструмент SURE, но пък предстои изплащане на субсидиите за земя на фермерите за 900 млн. лв., което задължително трябва да бъде направено до Нова година. Очаквало се и неизпълнение на капиталовите разходи в размер на 1 млрд. лв. и преизпълнение на постъпленията от осигуровки от около 250 млн. лв. Като се вземат предвид тези сметки към 31 декември фискалният резерв ще се стопи до 5.6 млрд. лв., а по закон той не трябва да пада под 4.5 млрд. лв.

Финансовият министър напомни още, че веднага в началото на януари, когато в хазната няма постъпления от данъчни приходи, трябва да се изплатят и пенсиите на възразстните хора.

На плюс от близо 1 млрд. лв. до 9-месечието

За 9-месечието Бюджет 2022 е на излишък, но това не означава, че годината ще приключи на излишък. До септември приходите надвишават разходите с 989 млн. лв., което е 0.6% от БВП, каза по време на течащото в момента изслушване в НС финансовият министър Росица Велкова. Тя посочи, че подобни излишъци са обичайни до последните два месеца на годината, когато стартират разплащания на извършените инвестиционни разходи и така годината завършва на дефицити.

Велкова припомни, че годишният финансов план за 2022 г. по принцип е разписан на дефицит. По думите ѝ на касова основа дефицитът ще е 3.4% от БВП. В Закона за бюджета планираният дефицит за тази година е 4.1%. Велкова очаква бюджетът да приключи именно на дефицит 4.1%.

От думите на Велкова стана ясно, че България ще получи първото си плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) от 2.6 млрд. лв. през декември. Понеже времето за изпълнение на инвестициите ще е далеч по дълго от Нова година, то в рамките на 2022 г. бюджетът ще има 1 млрд. лв. приходи от ПВУ, които няма да се използват в рамките на годината. Министърът обаче предупреди, че бюджетът за 2023 г. по-късно ще бъде натоварен с тези разходи.

Финансовият министър изкара прогнози за значително по-големи очаквани дефицити на касова основа за 2023, 2024 и 2025 година. За следващата година се очаква размерът му да е 11.5 млрд. лв., т.е. на касова основа 6.6% от БВП. За 2024 се прогнозира размерът на дефицита да стигне 11.8 млрд. лв., т.е. 6.4% от БВП. А за 2025 г. дефицитът ще е в размер 11.9 млрд. лв., което на касова основа е дефицит 6% от БВП.

Защо се стигна до извънредното заседание?

Депутатите се събраха на извънредно заседание, на което изслушват служебния министър на финансите Росица Велкова.

В началото на пленарния ден се регистрираха 226 народни представители при нужни поне 121 за започване на заседанието.

В дневния ред на депутатите са предвидени две изслушвания на Велкова, като мнозинството в пленарната зала реши те да се излъчват на живо по БНТ и БНР.

Работата на депутатите започна със създаването на временна комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Тя е на паритетен принцип и се състои от 14 членове - по двама представители от всяка парламентарна група.

Депутатите ще могат да правят предложения за промени в правилника до петък, а идеята е комисията да ги разгледа в началото на следващата седмица, за да може в сряда промените в правилника да бъдат приети и в пленарната зала. Очаква се обаче още тази седмица, преди да бъде променен правилникът, да бъдат създадени постоянните комисии, за да може парламентът да започне да разглежда законопроекти.