Финансовият надзор и „ХИЛД” спорят застраховане ли е дейността на дружеството

Комисията за финансов надзор (КФН), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и дружествата от групата „ХИЛД” влязоха в спор дали дейността на дружеството е застраховане или не. „ХИЛД – България” и ХИЛД Асет България” предлагат новата за българския пазар услуга – те предоставят пожизнена месечна рента над 65 години плюс еднократна сума срещу жилището им, като притежателят на жилището прехвърля на дружеството собствеността върху имота при подписването на договора.

Към момента услугата на „ХИЛД”, която е отскоро на пазара, се предлага в София и вече има сключени няколко договора.

Според зам.-председателя на КФН и отговаряща за застраховането Ралица Агайн  дейността на „ХИЛД” е застрахователна, а за това се изисква дружеството да има лиценз според разпоредбите на Кодекса за застраховане, „за да прави обещания за изплащане на ренти или пенсии за неопределено време в бъдеще, след като предварително е получил имущество или пари от лицата, с които сключва договор".

„Ако дейността, както ние смятаме, е застрахователна, дружеството трябва да отговаря на изискванията за капиталова адекватност и тогава да подлежи на надзор”, каза още Агайн. „ХИЛД” са регистрирани по Търговския закон като ЕАД с 50 хил. лв. начален капитал.

Според нея рискът за всеки, който реши да прехвърли имота си на дружеството, е неконтролиран от държавата, противно на застрахователните договори, които са гарантирани по силата на Кодекса за застраховане. Затова рискът, ако договорът не действа по предвидения в него начин, остава за сметка на този, който го е подписал, смята Ралица Агайн.

В подкрепа на думите ѝ и председателят на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) Орлин Пенев поясни, че на практика продуктът, който „ХИЛД” предлагат на пазара, се казва "обратна ипотека". Това е услуга, предоставяща възможност на възрастни притежатели на недвижими имоти да си осребрят собствеността, като получават допълнителни пенсии, срещу което прехвърлят към кредитора наследствените си права върху имота, а не самия имот. А кредиторът, изплащащ пенсиите, е животозастрахователната компания, обясни Пенев.

Механизмът на застрахователния продукт съдържа два елемента: финансиране на клиента срещу получаване на наследствени права и изплащане на застрахователни ренти за определен период от време, включително и пожизнено. Дружеството кредитор финансира сделката според стойността на имота, като плаща определена сума и получава наследствени права след смъртта на клиента.   

Тази сума трябва да се вложи в животозастрахователна полица от избран застраховател, като на базата на актюерските разчети започва изплащането на рента. Следователно, за да функционира правилно такъв продукт, той трябва да е правилно тарифиран, да са калкулирани правилно застрахователните резерви и не на последно място, тези средства да бъдат инвестирани разумно, допълва председателят на АБЗ.

Той поясни още, че подобен финансов продукт е широко разпространен в САЩ и Великобритания, но той се разпределя основно между банки, финансиращи самата ипотека, и животозастрахователни компании, които поемат изплащане на пенсиите.

Най-голямата опасност за клиентите е, според Орлин Пенев, че при "ХИЛД" не се предлага прехвърляне на наследствени права върху собственост, а има директно прехвърляне на имот. Предварителното прехвърляне на недвижим имот като условие, срещу което се поема дългосрочно задължение за пожизнени плащания, представлява поемане и покриване на застрахователен риск, свързан с пожизненото изплащане на периодични суми, без да са спазени изискванията към извършването на този вид дейност, които имат за цел да гарантират финансова стабилност.

От „ХИЛД Асет България” обаче не са съгласни, че дейността им е застрахователна и че се нуждаят от лиценз.

„Както многократно сме съобщавали в публичното пространство, компанията придобива имоти срещу пожизнени плащания към своите клиенти и няма отношение към поемане на риск”, заявиха от компанията.

„В основата си застрахователната дейност представлява прехвърляне на риска от настъпване на неблагоприятно събитие (пожар, злополука, кражба, смърт и т.н) от клиента на застрахователя. Договорите на „ХИЛД Асет България”, обратно на застраховката „живот”, например, не прехвърлят никакъв риск върху компанията, въпреки че се сключват за период до края на живота на клиента. Допълнително, договорът на „ХИЛД” в България няма задължителните реквизити на застрахователно правоотношение, тъй като компанията не получава пари от клиентите си, а получава право на собственост с определени тежести, продължава спора със застрахователите дружеството.

„От констатациите на КФН произтича заключението, че всички алеаторни   договори, като, например, договорите за издръжка и гледане трябва да се сключват от лица, лицензирани съгласно Кодекса за застраховането.

Продуктите на „ХИЛД” не са застрахователни и не следва да бъдат регулирани от КФН, защото, за разлика от застрахователите, „ХИЛД” предлага обезпечение за задълженията, които поема, без значение дали те приличат на поемане на застрахователен риск. Дружеството не рискува парите на клиентите си, а на своите акционери, се казва в отговора.

„Основният аргумент за регулация над застрахователния сектор е именно липсата на обезпечение за вземанията, които един клиент има или може да има от един застраховател. Затова държавата (както и при банките) влиза в ролята на контрольор и по този начин се предполага, че намалява риска от фалит и недобросъвестност на застрахователните компании, и оттам от неизпълнение или неплащане към техните клиенти”, продължава дружеството.

„Хилд Асет България” гарантира и обезпечава своите клиенти с конкретно първокласно обезпечение - ипотека на имота, в който живеят. Освен това компанията плаща значителна сума в аванс при подписване на договора с клиента. Също така осигурява пожизнено право на ползване на жилището, което е гарантирано от закона и  може лесно да се остойности в пари, както и предлага възможност (договорна) за връщане на собствеността на жилището при неизпълнение, без клиентът да връща получените до момента суми. Всички тези обезпечения са чужди и недопустими при застрахователни договори”, заключава дружеството.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?