Финансовият надзор: Втората пенсия не е добре защитена

Социалното министерство и КФН внесоха два паралелни проекта в Народното събрание

Снимка: БГНЕС

Законопроектът за регламентиране на изплащането на т. нар. втора пенсия от частните пенсионни фондове ще се пренаписва спешно от работна група в Народното събрание между първо и второ четене. Той беше приет на първо четене в пленарна зала в петък след няколко години забавяне. Управляващите се надяват да приемат текстовете и на второ четене преди края на мандата, защото без тях има риск сериозно да бъдат ощетени около 17 000 жени, при които изплащането на втората пенсия трябва да стартира в периода септември – декември 2021 г.

По време на дебатите стана ясно, че по проекта има сериозен разнобой между социалното министерство, което е вносител на оригиналния проект (25 страници без мотивите), и регулатора на пенсионните фондове – Комисията за финансов надзор (КФН). На 13 януари тя е внесла обширно становище от 34 страници, което на практика пренаписва текстовете на правителството, въпреки че те на теория бяха подготвяни няколко години от работна група с участието на всички заинтересовани страни (включително КФН).

Финансовият надзор смята, че има слабости в ключови моменти от законопроекта. Например оригиналният проект дава възможност за изплащане на три вида пенсии, които всъщност са добавки – пожизнена, срочна и еднократно плащане. Според КФН обаче пенсионните продукти, които ще се предлагат от частните фондове, трябва да бъдат разписани в закона, а не само в правилника на съответния фонд.

"Регламентирането на пенсионните продукти единствено в правилниците дава гъвкавост, но крие и рискове, свързани с това продуктите да застрашават интересите на потребителите. Във връзка с това предлагаме на законово ниво да бъдат уредени видовете пенсионни продукти, разпределението на рисковете при тяхното предоставяне и задълженията на пенсионноосигурителните дружества във връзка с изплащането на средствата и покритието на евентуален недостиг", посочва надзорът.

И в двата проекта се предвижда пожизнена пенсия да се дава, само ако средствата в партидата са достатъчни за изплащане на минимум 45 лв. на месец (15% от минималната пенсия, която е 300 лв. тази година) за период от около 20 години. Тъй като при първите кохорти пенсионери това е неизпълнимо условие в масовия случай, повечето от тях ще получат срочни пенсии, при които минималното месечно плащане отново е 45 лв. Еднократно плащане ще се прави, когато натрупаната сума по партидата е по-малка от три минимални пенсии (тоест под 900 лв. към момента).

Проектът на КФН регламентира конкретните видове пожизнени пенсии, които пенсионното дружество ще е длъжно да поддържа – пожизнена пенсия без допълнителни условия, пожизнена пенсия с период на гарантирано изплащане и пожизнена пенсия с период на разсрочено плащане на част от средствата до навършване на избрана от пенсионера възраст.

Надзорът смята, че новите фондове, които пенсионните дружества ще трябва да образуват за изплащането на пенсиите, трябва да са юридически лица с цел по-добра гаранция на правата на осигурените лица и по-добра отчетност.

За да се гарантира устойчивостта на системата, проектът на КФН предвижда още сериозно завишаване на капиталовата база на пенсионните фондове до 2030 г. – от 2% на 4% от активите, но не по-малко от 7.5 млн. лв.

И двата проекта предвиждат пенсионерите да не понесат загуби, ако при периода на управление на средствата дружеството ги е стопило под брутния размер на внесените осигуровки. В този случай пенсионното дружество е длъжно да покрие разликата.

Промените дават възможност на хората, които навършват пенсионна възраст от 2022 г. до 2025 г. включително, да могат да упражняват правото на избор на осигуряване (тоест дали да прехвърлят партидата си в НОИ или не) до 1 година преди тази възраст. Този период се увеличава плавно до 2038 г., когато осигуряването ще може да се променя не по-късно от 5 години преди навършването на възрастта за пенсиониране.

По време на дебата депутатът Румен Гечев от БСП изрази съмнения, че предложеният от социалното министерство законопроект е "лобистки" и изрази недоумение защо той се внася в последните секунди на настоящия парламент преди изборите. Гечев призова управляващите да оттеглят законопроекта. "Ние сме против да бъдат защитавани интересите само на една страна (на частните пенсионни фондове, б. р.)", коментира Гечев. Той поиска също отлагане на законопроекта и заради становището на КФН, с което, по думите на депутата, се предлага нов законопроект, различен от този на Министерски съвет.

Георги Гьоков от левицата посочи, че проблемите с втория стълб като цяло са били заложени още със създаването на тристълбовия пенсионен модел.

Според шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова трябва да се създаде работна група, която да изчисти детайлите и да разгледа становището на КФН.

ДПС също се въздържа да подкрепи законопроекта, като председателят на социалната комисия Хасан Адемов коментира, че увеличаването на капиталовите изисквания към пенсионните фондове е много голяма промяна и не е редно да се прави в толкова кратки срокове.

Капиталовата адекватност и гаранциите в проекта на Министерски съвет са изцяло по предложение на Министерството на финансите, съгласувано с КФН, обясни Адемов. "Сега, на последващ етап, да се оспорва капиталовата адекватност и гаранциите с по-високи размери означава, че някога не сме си свършили работата, както трябва, и това е нашият аргумент да се въздържим от подкрепа за този законопроект, който иначе дава възможност на първата кохорта пенсионери да получат своите пенсии", обясни Адемов.

Светлана Ангелова от ГЕРБ обясни, че философията на законопроекта е да създаде ясно регулиране на фазата на изплащане от универсалните пенсионни фондове. По думите ѝ това би улеснило информирания избор на лицата, подлежащи на допълнително задължително пенсионно осигуряване. "Чрез законопроекта се постига гаранция за правата и интересите на осигурените лица и техните наследници, на тяхната информираност", посочи Ангелова.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Защо се стигна до хаоса с ваксинирането срещу Covid?