Финансово-застрахователният сектор трябва и да образова потребителите

Финансово-застрахователният сектор трябва и да образова потребителите
Миналия петък в аулата на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) се състоя внушителна академична церемония по удостояване на двама чужди преподаватели с почетната титла "Доктор хонорис кауза", която се различава от провежданите у нас.

Доц. д-р Григорий Вазов е собственик на Висшето училище по застраховане и финанси и на консултантската къща “Вазов институт”. Бил е декан на финансово-счетоводния факултет на Университета за национално и световно стопанство. Бил е член на Борда на МИБ и МБИС. Заместник-министър на промишлеността в две правителства.

Поводът за събитието наистина беше присъждането на званието "Доктор хонорис кауза" на двама германски учени и известни общественици – д-р Райнхард Бауермайстер и Гюнтер Краузе. Нашето висше училището е младо и това е първото ни присъждане на тази почетната титла. За първи път в българско висше учебно заведение, церемонията бе коренно различна от това, което сме свикнали да виждаме в нашите академични среди. Самата церемония бе изцяло заимствана от тези в развитите европейски страни, като Германия и Великобритания. Много силно впечатление направиха академичните слова на двамата удостоени.

Каква е равносметката за първите випуски на това младо училище?

Висшето училище навърши през лятото пет години. Вече имаме два дипломирали се випуска. Характерното за нашето учебно заведение е, че над 80% от кадрите веднага намират реализация в големите банкови, застрахователни и пенсионно-осигурителни дружества. Останалите или вече имат собствен бизнес, или предпочитат да започнат такъв. Мнозина от възпитаниците ни започват работа още преди да завършат. За разлика от другите висши училища, нашите студенти работят по специалността си и по време на стажовете в застрахователни компании, банки, осигурителни дружества.

Полученото образование във ВУЗФ дава ли необходимите знания за работа във финансовия сектор на други страни?

Съдейки по интереса на редица известни чуждестранни компании към ВУЗФ, това е знак, че нивото на обучение и подготовка на завършващите при нас млади хора отговаря на техните високи критерии за подбор на кадри. Много от тези фирми са партньори и спонсори на нашето училище и вие сами можете да се убедите, че всички аудитории и зали са оборудвани по най-съвременните изисквания за обучение. Техническото обезпечаване – компютри, лаптопи, както и мебелировката са на изключително високо ниво.

Освен това водещ принцип в процеса на обучение във ВУЗФ е съвместната работа с практиката, защото само така можем да гарантираме успешна професионална реализация на нашите студенти. Затова от средата на следващата година започваме обсъждане на учебните програми и учебните планове по направления със съответните работодатели. По специалностите банково дело, застраховане и финанси ще направим много сериозно обсъждане, като ще започнем със застраховането. Целта е да изясним в конкретен план какво иска практиката и какви са изискванията на корпоративните клиенти.

Въпреки желанието ни, не можем да възпитаме в многообразието от корпоративни култури. Но фактът, че нашите студенти започват да работят в тези компании още от втори, трети, четвърти курс, означава, че те отрано се запознават с дадената корпоративна култура.

Успоредно с това ние провеждаме много интересни срещи и симпозиуми. Живот и здраве, ще дадем начало и на продължаващото обучение в конкретната корпоративна култура на голяма част от водещите застрахователни и осигурителни компании, както и финансови структури. Това ще е нашето голямо предимство, защото сме малко висше училище и сме много гъвкави и мобилни – можем бързо да реагираме.

Колко са възпитаниците на училището в момента?

Около 1200 души. На фона на УНСС, Софийския или Техническия университет броят на обучаващите се при нас студенти е повече от скромен. Например, само финансово-счетоводният факултет на УНСС е от 4500 души.

На какво акцентирате при подготовката на студентите по отношение културата и особеностите на българския пазар за финансови инструменти?

Проблемът на българския финансов и застрахователно-осигурителен пазар е, че по качество и разнообразие предлаганите финансови и застрахователни продукти рязко изпреварват нагласите на потребителите. Това изпреварване е обяснимо – почти всички банки са част от големи финансови структури в ЕС. Същото се наблюдава и на застрахователния и осигурителния пазар. Тези компании влизат на нашия пазар със съвременните си продукти, такива, каквито са на пазарите в Белгия, Великобритания, Германия. И това е голямото предимство на студентите, че по време на стажовете си в съответната компания, веднага могат да се запознаят с тези продукти.

Това е от едната страна. От друга - голямото противоречие между предлаганите продукти и манталитета на българския потребител.

Как смятате, че трябва да се подходи в този случай?

Необходима е рязка промяна в манталитета, което разбирам, че е доста трудно постижимо. Защото, ако видите числата на различните видове имуществени, селскостопански или животозастраховки, или останалите продукти, които банковата или пенсионно-осигурителната система предлагат, ще разберете, че продадените услуги в много от случаите не надвишават 2-5-10%.

Оказа се, че дори многото бедствия, които се стовариха върху главите на хората както миналата, така и тази година, като пожари, наводнения, свлачища, много трудно променят този манталитет. Хората продължават да си мислят, че това на тях няма да им се случи, а ако се случи – насреща трябва да е държавата. Българинът продължава да мисли, че петте или десетте хиляди евро, които има на депозит при два процента лихва или е скрил под дюшека, са на сигурно място. Или обратното – той тръгва безразсъдно да играе на финансовия пазар и да губи.

Затова смятам, че трябва да се върви в много сериозна посока към промяна на манталитета. Защото рекламата на даден продукт на банка, застраховател, финансов посредник и т.н. нищо не говори на българина и не съответства на финансовата му култура. Трябва да се отиде в по-друга посока - ресурсът, който компаниите дават за реклама на даден продукт, трябва да се пренасочи и за разясняване и образование на потенциалните клиенти по отношение на новите продукти и възможностите на пазара. По този начин ще се развие култура на осъзнат избор в потреблението на финансовите услуги и продукти. И така отиваме към първия въпрос - промяната в манталитета е много трудна.

Може би е нужна смяна на поколенията и промяна в образователната философия...

Така е. Някои твърдят, че проблемът бил във финансовия ресурс, с който разполагал българинът. Нищо подобно. Цената на всички предлагани на пазара продукти не би нарушила с нищо жизнения стандарт на този, който придобие някой от продуктите. Затова рекламата трябва да е насочена към образоването на клиента. Защото ако ще чакаме смяна на поколенията, това е много продължителен период. Не само петдесетгодишните, но и двайсетгодишните, които са възпитани от нас -петдесетгодишните, са заразени от нашия манталитет. А ако чакаме външни фактори – какво още трябва да се случи – две-три земетресения и няколко наводнения ли?

До образованието ли се свеждат нещата?

Да, аз работя много в тази посока, но ресурсът е ограничен. Вярно е, че нашите студенти излизат от висшето училище вече с променен манталитет. Убеден съм, че някъде в пространството те ще се опитат да мултиплицират този манталитет, най-малкото в личното управление на собствените си финанси и имущество. Но това не е цялата среда. Затова трябва да имаме обединени усилия във всички посоки. Иначе ще си продължим в същата посока. Ще стават наводнения, пожари, катастрофи...

У нас се наблюдава парадокс. Имаше толкова катастрофи, бедствия и природни катаклизми и въпреки всичко 50% от колите, които се движат по софийските улици, например, не са застраховани. Говорим за застраховка "автокаско". Ако застанем, на което и да е кръстовище в София и видим кола над седем години, която е с "автокаско", ще е голямо чудо.

Смятате ли да разширите набора от специалности в училището извън банковото дело, застраховането и счетоводството?

Не, засега нямаме такова намерение. Пазарът е много рисков и включването на нова специалност е скъпо начинание. Специалността изисква осигуряване на точно определен брой преподаватели и то от първата година на въвеждането ѝ. Второ – това означава ВУЗФ да навлезе на пазара на големите университети, което на този етап не ни е цел, защото ще се загуби особеният характер на училището.

Има обаче нещо друго – трите специалности са базисни. Има ги от създаването на държавата. Други няма, освен правото, може би.

Трите специалности вече в магистърската степен могат да бъдат развити в нещо съвсем конкретно. И там висшето училище може да бъде силно. Така „финансите” ще правят пет вида магистратури, които пазарът иска, например, в областта на корпоративните финанси, публичните финанси и т.н. Същото е и в „застраховането”, пенсионното осигуряване, счетоводството.

Има ли вече магистърска степен в училището?

Да, подготвяме и магистри. В момента имаме съвместна магистратура с УНСС, което е признание на университета за нашето училище.

Какво планирате за повишаване на качеството на обучението?

Основната, голямата инвестиция в материалната база е направена. Мисля, че в България няма такава, каквато имаме в училището. Дори и в Европа на много малко места разполагат с подобна материална база и оборудване. Оценките на чужди гости от същите академични среди е много висока. Оттук нататък тръгваме в няколко посоки. Първата е в качеството на кадровия потенциал – тези, които преподават. Моята идея е с всеки следващ семестър да привличаме млади доктори на науките, хора със съвременна финансова култура.

Другата посока е създаване на собствени кадри. Аз съм ангажирал преподаватели от други университети. Каквото и да кажем, те имат своята първа любов – университетът, откъдето идват. Да, тук те работят много добре и много съвестно. Но въпреки всичко не могат да почувстват нашето училище като свое. Това го усещам и не мога да им се сърдя. Затова много важно е създаването на собствени кадри.

От не по-малко значение е непрекъснатото увеличаване на собствените контакти, защото излизането на международния пазар и привличането на преподаватели от европейски страни като гост-професори или като почетни членове на академичната общност - както нашите двама гости, които станаха "Доктор хонорис кауза", е втората посока на развитие, за да повишим рязко качеството на образованието и да започнем да променяме манталитета на студентите.

Третата посока е в реализацията на нашите студенти. Това е и най-важният показател на едно висше учебно заведение - качеството на образованието, работата, която завършилите започват, и доходът, който получават. Защото, когато си платил, за да учиш, трябва да имаш перспективата да работиш и изплатиш инвестицията си. Аз трябва да осигуря такава работа, така че завършилият бакалавър или магистър да може бързо да възстанови вложените в образованието си инвестиции.

В каква посока са международните контакти, които развива ВУЗФ?

Каним гост-лектори по определени теми, които се представят не само пред студенти, но и пред цялата финансова общност у нас. Отзвукът от тези лекции е голям. Например, последния ни дискусионен форум беше с участието на водещите чуждестранни специалисти по психосинтез – Дедерик Ван Росъм и Роб Бос. Те са едни от най-големите специалисти и изнесоха лекции в областта на психосинтеза, свързана главно с управлението на големите корпорации и по-специално с изграждането на екипи. В тесен елитен кръг от ръководители на големи корпоративни финансови структури лекцията предизвика невероятен интерес до такава степен, че лекторът бе потърсен и от национални медии.

Скоро ще излезе наше печатно издание за този дискусионен форум. Много от информацията публикуваме на интернет страницата на ВУЗФ.

Аз съм оптимист за развитието на висшето училище. Но този оптимизъм идва от всичко, което се случва в държавата ни. Колкото и песимисти да има, нещата вървят напред, вървят добре и виждам как с всеки изминат ден и в България започват да се спазват правилата на Европейския съюз. Влизайки във всички правила, които изисква ЕС, все по-малко остават зоните за корупция, за некоректно поведение и все повече стават зоните, където един добър инвеститор може да осъществи идеите си.

Очаквам и през новата 2008 година младите хора да изберат Висшето училище по застраховане и финанси като гаранция за получаване на висококачествено висше образование и възможност за добра професионална реализация.

Още от Бизнес

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?