Финансовото министерство отрича да обмисля данък върху лихвите от депозити

Финансовото министерство се извъртя на 180 градуса за по-малко от 24 часа по темата с обмисляния данък върху доходите от лихви по депозити на физически лица. Информация за новия налог се появи в "Капитал Daily", който се позова на три независими източника от управляващото мнозинство. Идеята била потвърдена от ведомството на Дянков пред "Дарик" и бТВ, съобщиха изданията.

По-късно през деня в петък обаче пресаташето на финансовия министър Симеон Дянков Бетина Жотева отрече пред "Фокус", че МФ обмисля данък върху лихвите по депозитите. "Такава идея не се обсъжда и не е на дневен ред. Това може да бъде видяно по всяко време на сайта на министерството, където от миналата седмица са качени всички данъчни закони за публично обсъждане и няма подобен текст и предложение за изменение в законите", обяви Жотева.

Според публикацията на "Капитал Daily" идеята на управляващите била доходите от лихви на всяко физическо лице с влог в банка да се обложат с 10%. Ще бъдат освободени единствено лихвите от сметките, по които се набират средства за скъпоструващо лечение и трансплантации. Според източници от Министерството на финансите по този начин ще се осигурят между 160 и 200 млн. лв. допълнително за бюджета догодина.

"Това ще е устойчив източник на приходи и е по-справедливо да въведем данък върху лихвите, какъвто има в много други държави от Европейския съюз, отколкото да вдигаме сега съществуващите данъци и да оставим един доход необложен", коментирал пред вестника представител на финансовото министерство.

Идеята за нов данък все още била на етап обсъждане, а вероятността тя да бъде облечена в законови разпоредби предвид изборите е 25%, коментирал друг представител на управляващите.

Статистиката на БНБ показва, че от края на 2008 г., когато започна кризата, депозитите на гражданите са се увеличили с 54% и в края на юни тази година достигат 34.2 млрд. лв. От детайлните данни се вижда, че 75% от депозитите са с размер под 1000 лева, което означава, че ще бъдат обхванати много на брой сметки с малки наличности по тях.

Удар върху банковата система

Петър Чобанов от Института за нов икономически напредък коментира пред "Капитал Daily", че това е една от най-левите мерки за последните 15 години. “За да се вдигнат пенсиите, се въвежда нов данък, с явно преразпределителна цел. Това би променило историята за удържане на ниските данъци по време на кризата и би и предало ново звучене. Или ако кризата е свършила и високият растеж идва, защо му слагаме спирачка във вид на нов данък?“, коментира Чобанов пред вестника.

“Това не е най-важното. По-сериозни са ефектите от подобен данък. Той засяга спестяванията. В момента трябва да мислим как да ги увеличим, и то по-дългосрочната част от тях. Защото дългосрочните спестявания са източник на дългосрочен растеж, те се превръщат в инвестиции и увеличават потенциала за растеж. Данъкът върху лихвите демотивира тези спестявания и пречи на растежа. Ако обяснението е, че така ще повишим потреблението, това би бил израз на краткосрочно мислене.

Това е е удар по стабилността на банковата система. Тя издържа на кризата, банките останаха печеливши и са с много добри показатели за стабилност. Основа за тези показатели са спестяванията, депозитите на хората. Данъкът върху лихвите ще възобнови лихвената конкуренция, тъй като хората ще преместят депозитите си в банките, които дават най-високи лихвени проценти, а те в общия случай не се считат за най-стабилните банки. Депозитите на хората са гарантирани до 196 хил. лева и това им дава възможност да не мислят за рисковия профил на банката“, заявява Чобанов.

Той допълва, че подобен данък може да накара хората да си преместят парите, за да запазят дохода, който получават, независимо от изградените дългосрочни отношения с банките. Или да поискат от собствената си банка повишение на лихвите, което отново би увеличило риска в системата, тъй като банката ще трябва да финансира по-високодоходни, т.е. по-рискови проекти, ако ресурсът ѝ поскъпне. Банките са свръхликвидни, но евентуални големи размествания в депозитната им база биха им създали проблеми.

Икономистът смята още, че въвеждането на данък върху лихвите може да доведе до изтичане на капитали от страната към места, в които подобен данък не съществува. “Това е още по-голям риск за системата в ситуация на силно ограничени входящи капиталови потоци. Данъкът върху лихвите няма да донесе големи приходи на хазната, като ефектът се оценява на около 200 млн. лева. Това би било една кръпка върху бюджетния джоб, който в подобна ситуация би изглеждал скъсан“, посочва още той.

Мярката едва ли ще се реализира

Людмила Елкова, бивш началник на "Данъчна политика" в Министерството на финансите, коментира пред изданието, че мярката едва ли ще се реализира. “Съмнявам се, че такава идея ще бъде реализирана в предизборна година заради ниската ѝ популярност, а и защото се надявам, че ще осъзнаят колко е грешна. След като изкупната цена на електроенергията от възобновяеми източници бе понижена с 40%, компаниите от този сектор, които са инвестирали главно с кредити, ще станат проблем за банките“, посочва тя.

“Данъкът върху лихвите пък може да предизвика изтегляне на част от депозитите и двата фактора накуп да създадат затруднения за банките. Разходите за администриране на данъка няма да оправдаят приходите, които осигурява, заради големия му обхват и малките по размер спестявания, които в преобладаващата си част са до 1000 лева. В крайна сметка ще се повишат административните разходи на банките и това ще се плати от техните клиенти“, прогнозира експертът.

Икономиката ще се декапитализира

Икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков коментира, че с подобна мярка икономиката ще се декапитализира.

“Данъчната ни система е създадена така, че да стимулира натрупването на капитал – хората да работят повече и да спестяват, както и да се насърчава предприемачеството. Преди кризата имаше огромен капиталов поток отвън, сега инвестициите намаляха, но започнаха да се създават стимули за увеличаване на вътрешните спестявания в икономиката. Въвеждането на такъв данък ще повлияе точно върху тях. Основната част от спестяванията в България са в банкови депозити. В момента голяма част от хората предпочитат да заделят пари заради кризата. Но като цяло проблемът е генерален – ако вътрешните спестявания се обезкуражат, ще намалеят парите в икономиката (при намаляващи инвестиции), а това я обрича на по-бавен растеж“, посочва той.

“Мярката ще намали депозитната база на банките. След началото на кризата те се ориентираха към привличане на ресурс от вътрешния пазар. Сега дори и депозитната им база да спадне, няма да е фатално, защото няма голямо търсене на кредити. Но на един следващ етап, това ще ограничи ресурса на банките точно когато икономиката започне да се възстановява“, заявява икономистът.

Той допълва, че чисто теоретично може да има някакъв заместващ ефект и ръст на потреблението. “Но хората не гледат толкова рационално на нещата и е много вероятно една част от тях да решат да си държат парите под матрака. Причината е, че все още несигурността е на много високи нива. Може една част от тези пари да се пренасочи към застрахователни продукти или пенсионни осигуровки“, заявява той.

“Но финансовата култура на българина не е достатъчно висока и е много вероятно голяма част от депозитите просто да излезе от банковия сектор и от икономиката. Българите са консервативни. В момента лихвите по депозитите намаляват, а ако този доход се обложи и с данък, хората ще се обезсърчат да спестяват съвсем“, допълва Стайков пред изданието.