Финансовото министерство ще спасява 35 общини

Финансовото министерство има шортлиста с 35 общини, които ще бъдат включени в процедура за финансово оздравяване, ако се приемат готвените промени в Закона за публичните финанси, научи Mediapool. Не е ясно кои са определените общини. Знае се само, че ведомството не е склонно да увеличава значително броя им и затова не е готово да приеме разширяване на критериите в проектозакона за включване на дадена община в подобна процедура.

Промените в закона се бавят

Заради разногласията покрай новата оздравителна процедура управляващите не придвижват промените в Закона за публичните финанси към второ четене вече повече от месец. На 11 март Народното събрание одобри на първо четене предложените от кабинета изменения, с които се въвежда механизъм за спасяване на закъсали общини. Основните критики към него са, че отваря широко вратите за сериозен субективизъм от страна на финансовия министър и правителството при раздаването на заеми и субсидии от централната към местната власт.

Предвижда се министърът на финансите да преценява дали да бъде отпуснат временен безлихвен заем на закъсали общини. Когато се установи, че е налице "трайна тенденция за подобряване на финансовото състояние на общината", заемът ще се превръща в субсидия и парите няма да се връщат. Така може да се стигне до ситуация, в която финансово изрядни общини ще бъдат "наказвани" за добрите си резултати, като бъдат лишавани от допълнителни субсидии от бюджета за разлика от общини с лоши резултати.

Някои общини се оздравяват и в момента

Междувременно, проверка на Mediapool установи, че някои от общините вече се оздравяват и без да е приета законовата процедура, докато при други това все още не се случва. Например Видин, която е на 5-о място по най-големи просрочени задължения от всички 256 общини у нас, е получила едногодишен безлихвен заем от кабинета в размер на 2 млн. лв. още на 8 декември, съобщи кметът на общината Огнян Ценков от ГЕРБ. Видин вече работи и по оздравителен план, който включва намаляване на общата задлъжнялост (в последните месеци свита от 21 млн. лв. на 18 млн. лв.), а също и повишаване на събираемостта на данъците и таксите.

Отделно общината е получила и 1 млн. лв. безвъзмездна субсидия от кабинета за ремонт на улици и пътна мрежа. Надеждата на общината е безлихвеният заем да бъде превърнат в субсидия и да не се връща, ако тя изпълнява коректно оздравителния си план.

Сливен не разчита само на държавата

Общината с най-много просрочия – Сливен, също с кмет от ГЕРБ, обаче още не е получила заем. Такъв обаче ще бъде поискан на следващото заседание на общинския съвет на 28 април, като заявката ще бъде за 8 млн. лв., коментира кметът Стефан Радев. "Финансовото състояние на община Сливен е изключително тежко. Когато встъпих в длъжност, имахме поети ангажименти за 140 млн. лв. по договори за строителство, за ремонти и др. Само просрочените задължения са над 25 млн. лв. при годишни собствени приходи около 22 млн. лв.", коментира Радев. По думите му общината е поемала ангажименти, без да има финансова обезпеченост. Само за финансирането на общинския симфоничен оркестър и ансамбъла са отделяни над 1 млн. лв. за година. "Първите ни стъпки бяха да преструктурираме задълженията и да вземем мерки за осигуряване на повече приходи в бюджета. На последната сесия взехме решение за емитиране на облигационен заем от 25 млн. лв., с което ще разплатим всички 12 млн. лв. просрочени задължения към фирми, ще рефинансираме банковите кредити, ще върнем задълженията и към ФЛАГ", каза Радев.

20 общини са пред фалит

Още при гласуването на промените от правителството финансовият министър Владислав Горанов обясни, че 20 от общо 256 общини у нас (към 10%) са в много тежко финансово състояние. През последните три години на тях се дължат 2/3 от просрочените задължения на местната власт.

Според непублична справка на Министерството на финансите, с която Mediapool разполага, първите 14 от закъсалите общини държат първенството по просрочия през последните три години. Това са: Сливен (20 млн. лв. просрочия през 2015 г.), Кърджали (13 млн. лв.), Перник (13 млн. лв.), Велинград (11 млн. лв.), Видин (7 млн. лв.), Белоградчик (5 млн. лв.), Септември (4.5 млн. лв.), Смолян (4 млн. лв.), Пазарджик (4 млн. лв.), Силистра (3.5 млн. лв.), Дупница (3.3 млн. лв.), Поморие (2.5 млн. лв.), Девин (2.5 млн. лв.) и Казанлък (2,3 млн. лв.).

Останалите са Варна, Велико Търново, Симитли, Карлово, Балчик и Стамболово.

Общинският дълг е 1.27 млрд. лв. Абсолютен рекордьор е София

Общият размер на общинския дълг е 1.27 млрд. лв. към края на 2015 г. (1.1 млрд. лв. към 19 февруари 2016 г.), сочи още справката. От тях просрочени са 185 млн. лв. към края на 2015 г. (213 млн. лв. към 31 януари 2016 г.). Абсолютен рекордьор по редовен дълг е Столична община със задължения в размер на 571 млн. лв. На следваща позиция е Варна с 80 млн. лв.

Най-големият проблем е събираемостта

Най-големият проблем пред общинските финанси е слабата събираемост на приходите. От 2006 г. насам кметовете събират местните данъци и такси, но събираемостта е доста по-ниска в сравнение с тази на Националната агенция за приходите (НАП). 68.8% е средното равнище на събираемост на общинските приходи у нас, като 122 общини имат по-ниски резултати. Абсолютен антирекорд държи община Бобовдол, която успява да си събере едва 31% от постъпленията. Подобно е и положението със Сопот – 34%. Зле по този показател се представят също Крушари, Макреш, Трекляно, Радомир, Якимово, Неделино, Ружинци, Разлог и Бойчиновци, които събират едва между 40 и 50% от средствата.

10-20% от местната власт нарушава фискалните правила

25 общини нарушават фискалните правила за стабилност, заложени в Закона за публичните финанси, става ясно още от данните на МФ. Според тях годишният размер на плащанията по общинския дълг за всяка година не може да надвишава 15% от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години. Ограничението за издаване на общински гаранции пък е 5%. Най-сериозно тези правила са пренебрегнати от Рудозем и Ковачевци, при които плащанията по дълга надвишават приходите и субсидията със 148% и 124%. През 2014 г. общините нарушителки са били 27.

57 общини пък нарушават друго правило – задълженията за разходи на общината към края на 2014 г. да не надвишават 15% от средногодишния размер на разходите за последните 4 години. Най-значителните отклонения са в Долна Митрополия, където превишението е 144%, Хайредин – 115%, Костинброд – 97% и Белоградчик – 83%.

71 общини пък са с просрочия, надвишаващи 5% от отчетените за последната година разходи на общината. Най-съществените отклонения са в Белоградчик, който има просрочия в размер на 82% от годишните разходи. Проблемна по този показател е и ситуацията в Белоградчик, Стамболово, Велинград, Симитли и Пирдоп.

60% от общините са на дефицит

156 общини или 59% от местните власти у нас са завършили 2015 г. на дефицит. При 8 от тях обаче негативният бюджетен баланс е тенденция за последните три години. Най-сериозно е положението с морския курорт Несебър, който въпреки благоприятното си местоположение регистрира дефицит в размер на близо 4 млн. лв. за 2013 г., 3 млн. лв. за 2014 г. и 25 млн. лв. за 2015 г. Същият проблем имат и Враца, Шабла, Ловеч, Бойчиновци, Белене, Нова Загора и Казанлък.

Разнобой сред депутатите

Разнобой сред депутатите се очертава за спасителните заеми и субсидии за общини в тежко финансово положение. Не е ясно дали ГЕРБ ще събере необходимото мнозинство, за да прокара предложените от кабинета промени. Опозицията твърдо настоява за отпадане на готвения механизъм за финансово оздравяване на общините заради огромните правомощия и възможности за субективизъм.

"Абсурдно е финансовият министър еднолично да решава и да може да раздава милиарди за оздравяването на избрани общини. Такава практика няма никъде в Европа", коментира Румен Гечев от БСП. По думите му има решение на парламентарната група целият раздел за новия оздравителен механизъм да не бъде подкрепен.

Против текстовете за извънредната власт на финансовия министър са и депутати от по-малките опозиционни партии, а също и част от Реформаторския блок.