Финансовото разузнаване бави мегаагенцията по сигурността

Надеждите, че окончателният вариант на проектозакона за бъдещата агенция по сигурността ще е готов в рамките на седмицата, се изпариха окончателно, след като в сряда падна гъста мъгла  върху бъдещето на Агенцията за финансово разузнаване (АФР). Това става  само ден,  след като председателят ѝ Васил Киров обяви, че тя ще запази автономност при вливането си в бъдещата Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС).

По предложение на Татяна Дончева (БСП) вътрешната парламентарна комисия реши, че АФР ще остане в рамките на Министерството на финансите, а в ДАНС ще се създаде подобна дирекция. Не е ясно обаче коя от функциите (аналитичните или оперативните по събирането на информация) на АФР ще се прехвърлят в новата мегаагенция. 

Дончева коментира, че според Закона за мерките срещу пране на пари, АФР е важен финансов регулатор, който има право да извършва безусловни проверки на банкови институции. Такива функции обаче е трудно да се пренесат към специална служба за сигурност. Освен това не може на директора на АФР да му се дадат правомощия за отнемане на лицензи. Няма как да проверява и финансите на политическите партии, без това да се тълкува като вмешателство.

Служителите на дирекцията за финансово разузнаване в ДАНС ще извършват оперативната дейност, която ще включва въпроси, свързани с пране на пари и с цел финансиране на терористична дейност, според съгласуван в комисията текст.

Все още не е ясен и начинът, по който ще се пренася информацията от АФР към ДНАС. От вътрешната комисия разчитат, че до края на месеца ще могат да изгладят новопоявилите се проблеми около ДНАС, за да пратят окончателния текст за гласуване на второ четене в пленарната зала.

В това последно (засега) предложение за структурата на ДНАС прозират разногласия между представители на социалистите, тъй като във вторник Младен Червеняков заяви, че финансовото разузнаване може да се обособи като специализирана дирекция в ДАНС и да има относителна самостоятелност основно заради международния обмен на информация. Сега обаче се оказва, че АФР няма да се присъединява към ДАНС, а в нея ще се разкрива подобна на АФР дирекция.

Според Татяна Дончева няма нужда от арбитър между ДАНС и МВР в борбата с организираната престъпност – функция, която ще се изпълнява от две различни структури. Тя смята, че самите специални служби трябвало да се конкурират помежду си.

Депутатите са решили и ДНАС да бъде девоенизирана структура. Първоначалното предложение бе служителите ѝ да бъдат под пагон, което бе в противоречие с поетите ангажименти към европартньорите. 

От опозицията недоволстват от текстове в проекта, които предвиждат   събраната информация първо да се предоставя на председателя на ДАНС, след това на структурните ѝ звена и едва на края на шефовете на МС, НС и президента, записани като "външни потребители".

Според Атанас Атанасов (ДСБ) това е безобразие, тъй като структурата се създава, за да събира, анализира и обработва информация, която да се предоставя на държавните органи на властта и управлението, а не за да задоволява някакви собствени потребности. “Интересно какви са те ?!”, попита бившият шеф на контраразузнаването. 

В парламентарните кулоари продължават и спекулациите около името на председателя на ДНАС. Повечето експерти и депутати са на мнение, че той не трябва да е политик, а професионалист. Едни народни избраници твърдят, че като фаворит за председателския пост в ДНАС се очертал Иван Драшков, който в момента е шеф на контраразузнаването. Други депутати твърдят че Драшков, премиерският съветник по сигурността Петко Сертов и сегашният шеф на АФР Васил Киров са с еднакви шансове.

Още по темата
Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?