Финландия оглавява ЕС в тежък момент за 25-те страни членки

Финландия наследява ротационното председателство на ЕС в тежък момент за 25-те страни членки, които все така са лишени от конституция, имат разногласия по условията на бъдещите разширявания и са обречени на трудни пазарлъци с Русия по енергийния въпрос. Това се казва в анализ на Гаел Браншо от агенция Франс прес, цитиран от БТА.

В такъв контекст наблюдателите и финландските официални представители са на мнение, че нищо съществено няма да се случи при това председателство във втората половина на годината, което впрочем е и твърде краткотрайно, тъй като включва само четири месеца работа заради лятната и коледната ваканция.

Седмица преди предаването на щафетата между Виена и Хелзинки финландският премиер Мати Ванханен все пак обяви, че е оптимист.  "Непрекъснато се повтаря, че ЕС е в криза, но той всеки път се изправя и продължава напред. Ние се подготвихме добре. Ще се постараем да сме колкото се може по-конкретни и прагматични", заяви той.

Вярно е, че 25-те се ангажираха да приключат постепенно периода на размисъл върху европейската конституция, която през 2005 г. бе отхвърлена от френските и холандските избиратели, но те се споразумяха най-вече да не се споразумяват за нищо преди насрочените за пролетта на 2007 г. парламентарни избори в Холандия и президентски избори във Франция.

Конкретно реформата на институциите на ЕС ще трябва да почака до френското председателство на съюза през втората половина на 2008 г., за беда на Финландия, която е сред държавите, настояващи за по-активен график.

Поради липса на по-добро решение скандинавската страна най-вероятно през октомври ще стане 16-ата държава, ратифицирала (в парламента) европейската конституция.

Документът, който бе отхвърлен от Франция и Холандия, целеше да улесни функционирането на ЕС след разширяването до 25 членки през 2004 г. и да позволи и бъдещи разширявания.

По въпроса за бъдещите разширявания Финландия е решена да ускори дебатите с надеждата да постигне консенсус на срещата на върха на ЕС през декември.

ЕС ще трябва най-вече да дефинира понятието "абсорбционен капацитет" (възможности за приемане на нови страни - б.ред.) в институционално, политическо или икономическо отношение.

Под натиска на Франция и въпреки резервите на Великобритания и Финландия 25-те се съгласиха това понятие да играе важна роля при всяко ново приемане на държави след влизането на България и Румъния. "Днешните и утрешните кандидатки не трябва да бъдат подлагани на нови критерии. Правилата трябва да са еднакви за всички", пледира Мати Ванханен.

Финландия ще трябва и да придружава България и Румъния до възможното им влизане в ЕС на 1 януари 2007 г., освен ако 25-те преценят наесен, че двете държави не са готови и отложат приемането им за януари 2008 г.

Тя ще трябва и да опита да постигне напредък в много деликатните присъединителни преговори с Турция, които са застрашени от отказа на Анкара да отвори пристанищата си за кипърски кораби съгласно протокол на споразумение, чието приложение трябва да бъде обсъдено от 25-те до края на годината.

Ванханен признава, че този въпрос, тясно свързан с разделението на Кипър, ще е вероятно най-трудният за финландското председателство.

Друг тежък проблем за финландския мандат начело на ЕС са отношенията на съюза с Русия.  ЕС и Русия трябва да заменят или подновят Споразумението за партньорство и сътрудничество, което изтича през 2007 г., да се разберат за визите и най-вече да продължат трудния си диалог по енергийните въпроси.

Този въпрос ще е предмет на обсъждане на европейска среща на върха на 20 октомври във Финландия с участието на руския президент Владимир Путин.

Другите приоритети на финландското председателство са прозрачността на ЕС, новаторството, конкурентноспособността и околната среда. По тези въпроси е възможно да се постигнат осезаеми резултати и те ще могат да върнат на ЕС "народната легитимност", на която държи финландският премиер.