Фирми с горски заменки обжалват искани от държавата 72.8 млн. лв.

Фирми и частни лица, които са получили в периода 2007-2009 г. държавни гори в замяна на своите по цени доста под пазарните и през миналата година от тях бе поискано да доплащат държавната помощ, обжалват актовете на земеделското министерство в съдилищата. Оспорваната от бенефициентите по 42 заменки сума е за близо 72.8 млн. лв. при обявени от ведомството търсени над 83 млн. лв. Фирмите зад други 18 договора не са открити да им бъдат връчени уведомленията, че ще им бъдат съставени актове за установяване на публично държавно вземане.

Това съобщиха от Министерството на земеделието, храните и горите в отговор на въпроси на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация за вземания по скандалните горски заменки, извършени по времето на кабинета "Станишев" на Тройната коалиция.

Земеделското министерство направи пазарни оценки на сделките под натиска на ЕК и заплаха от тежки глоби. Отделно от това обществото бе скандализирано от ниските цени, по които фирми, свързани с известни бизнесмени, се сдобиха  апетитни имоти по Черноморието или в близост до планински курорти за изграждане на хотели.

Така бе установено, че по 103 заменки за 22 хил. декара е била предоставена държавна помощ в размер на над 83 млн. лв., по които от момента на сключване на договорите до възстановяването на държавната помощ текат лихви, определяни по методика на Брюксел. Уведомителни писма, че трябва да връщат пари, са били изпратени до 51 фирми, 33 физически лица, три общини и едно сдружение

Преди месец от земеделското министерство съобщиха за Mediapool че са върнати скромните 16 хил. лв. от тази държавна помощ, като с лихвите по тези суми платените пари от една фирма и трима души са едва 24 700 лв.

Неоткрити фирми

Сега допълват, че на бенефициентите по всички 103 сделки са били изпратени уведомления, че ще им бъдат съставени актове за публично държавно вземане. Девет фирми и три физически лица, които имат общо 18 договора, обаче не са открити. Въпреки това на тях ще им бъдат съставени такива актове, как обаче ще се процедира по тези случаи предстои да се види.

Неоткритите фирми са "Ол Сийз Пропърти", "Ол Сийз Пропърти 2", "Маркетинг-В", която има шест сделки, "Адко Мобил", "Капси Турс", "Алба 2005", "Арктик Фрут", "Интер Пасифик Груп" и "ТИТ Тихомир Трендафилов". Физическите лица са Петко Стамболиев, Димитър Димитров и Димитър Терзиев. На какво стойност за търсените то тях суми не се посочва.

"Ол Сийз Пропърти" нашумя още преди години с това, че получи два терена от 1000 дка срещу 19 лв./дка в местността "Сребристия бряг", които при това попадат в защитени зони. Това дружество е в ликвидация. Връзката му с "Ол Сийз Пропърти 2" е през акционера "Силвър тръст", който също е в ликвидация. Според данните в Търговския регистър "Ол Сийз Пропърти 2" се е вляло в "Еър Пропърти Демелопмънт", който е заличентърговец.

Неоткриваемото "Маркетинг-В" също е известно от години като една от облагодетелствалите се фирми от горските заменки също на цени от 15 лв./дка. То се издирва за шест сделки. До 2015 г. дружеството е било собственост на Борислав Гигов, който за кратко го е прехвърлил на Илиян Шаматанов. Днес негов притежател е узбекистанецът Зокир Химматов, сочат данните в Тръговския регистър.

"Адко Мобил" също няма по документи общо със собственика си от времето на заменките Пламен Георгиев, който през 2011 г. го е прехвърлил на Кирил Станчев, а през 2017 г. вече е на Николай Николов.

След поредица от метаморфози "Капси Трус", която е била на Красимир и Стефан Джанкови и Софка Борисова, днес е "Стив Инвестмънт", чиито собственици отново са двамата братя.

"Алба 2005", която е била притежание на трима германци, а след това е прехвърлена в дружеството на единия от тях "Фиртел Интернешънъл", днес е еднолична собственост на Никола Тонев.

Фирмата за изкупуване на животни и търговия със селскостопански продукти "Интер Пасифик груп" през 2008 г. е била на Калин Калайджиев, през 2009 г. в нея влиза "Кей енд Кей Фънд Мениджърс България", в която той е имал дял с едноименната американска компания, но от 2010 г. собственик е панамската "Практикал Инвестмънт Мениджмънт ИНК".

От предоставените от земеделското министерство излиза, че ако 42-те обжалвани сделки са за близо 90 на сто от изискваната сума в размер на над 83 млн. лв., останалите 60, в които влизат и неокриваемите 11 бенефициента с 18 заменки, са за доста малки суми.

Земеделското министерство допълва, че след връчването на уведомленията, че ще им бъдат съставени актове за публично държавно вземане, бенефициентите са имали 14 дни да представят доказателства, обяснение или възражения по предстоящите искове.

Обжалвани са най-големите суми

В предоставената информация се посочва, че "към 26 май 2020 г. в Министерство на земеделието, храните и горите има информация за постъпили 42 жалби от физически и юридически лица срещу издадени актове за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ)".

"По жалбите са образувани съдебни производства пред съответните компетентни съдилища. Общата сума на оспорените задължения по издадените АУПДВ възлиза на 72 729 774,75 лева. Предоставената информация е обобщена, с оглед спазване на Закона за защита на личните данни и защитата на интересите на третите лица по ЗДОИ", допълва се в отговора на ведомството.

То заявява още, че решението на ЕК по въпроса с горските заменки не предвижда възстановяване от държавата на суми в случаите, когато при проведената пазарна оценка на сделките се окаже, че фирмите са платили повече отколкото са били реалните цени. Няколко такива случая изникнаха при публикуването на самите пазарни оценки по всички сделки, извършени от държавната фирма "Агролеспроект", след като бяха предоставени от Изпълнителната агенция по горите след спечелено съдебно дело от организацията WWF срещу отказа на ведомството да ги предостави по закона за достъп до обществена информация.

Сега от земеделското министерство твърдят, че няма да връщат нищо на фирмите със сделки по завишени над пазарните цени, но ще продължат да си търсят тези по установената държавна помощ.

Това очевидно ще продължи години предвид съдените производства и възможността за обжалване на решенията.

Облагодетелстваните крупни бизнесмени вече ги няма

До връщането на парите се стигна, след катo през 2014 г. Европейската комисия реши, че тези горски заменки представляват неразрешена държавна помощ. Сред възползвалите се бяха крупни бизнесмени като Христо Ковачки, Тодор Батков, обвиняемия Николай Банев, Гриша Ганчев, както и бившия финансов министър Милен Велчев и брат му Георги, бившия журналист Николай Бареков и други.

Промени обаче са настъпили при собствеността на редица от фирмите, облагодетелствали се от заменките. "Литекс Комерс" на Гриша Ганчев, която има три сделки с държавна помощ, вече е на сина му Данаил. "Фабрика Медикет", която е била на бившия депутат от ГЕРБ и председател на земеделска парламентарна комисия Емил Димитров, вече има поне на хартия други собственици – Валери Десподов и Стефан Георгиев. Емил Димитров се е оттеглил през 2017 г.

"Маунт Форест", която беше собственост на офшорната "Ханап Инвестмънт Енд Файнанс" АД, зад която стояха бившият финансов министър Милен Велчев и брат му Георги, вече е собственост на "Бългериън сън" на съпругата на Георги Велчев – Нина Маркова-Велчева.

Пари се търсят и от "Мадара Бяла Норд", сред чиито собственици е босът на фирмата за почистване "Титан" и бивш акционер на ЦСКА Димитър Борисов. Имотната фирма "Миджур-В" на Ивайло Илиев има две сделки в нарушение. "Русалка Тур" на Николай и Евгения Баневи, които са обвинени за данъчни престъпления и пране на пари, също са в списъка с връщащите държавна помощ.

Надвзети суми се търсят и от общините Варна, Смолян и Стара Загора, от ловно-рибарското сдружение "Бедек", както и от 33-ма души, сред които е и депутатът от предишното Народно събрание Явор Хайтов, който представляваше бившата партия на бившия журналист Николай Бареков "България без цензура".

Кои от тези фирми са сред обжалващите от земеделското министерство не съобщават.

Оценката от над 83 млн. лв. държавна помощ по заменките се оспорва от инициативата "Зелени закони", според която оценките са силно занижени и на практика узаконяват заграбването на горите. Според екоорганизациите в нея щетата за бюджета е за над 1 млрд. лв.

В средата на февруари 2020 г. главният прокурор Иван Гешев нареди проверка на сделките, а в началото на март прокурори и полицаи иззеха документите по заменките от агенцията по горите. Какво се случва по това разследване не е ясно.