Фирми с опит в ЕС може да заменят сегашните безмитни оператори

Поправки в проектозакона за безмитната търговия, предложени от зам.-министъра на финансите Георги Кадиев между двете четения в Народното събрание, може да изхвърлят досегашните български безмитни оператори въобще от търговията по граничните пунктове. Това каза пред Mediapool Радостин Генов, председател на Асоциацията на безмитните оператори в България.

Той представи писмо от Кадиев, с което е уведомен за новите предложения, които ще се внесат за разглеждане на второ четене в комисията по финанси и бюджет на проектозакона за безмитната търговия, с който се решава закриването на дюти фри шоповете на входовете на граничните пунктове със Сърбия, Турция и Македония. Това се налага заради членството на България в ЕС от 2007 г., когато за тези държави българската граница става външна за Европейския съюз.

Министерството на финансите аргументира мярката с изискването на ЕС, който така си гарантира износната търговия. Неофициално се знае, че това е начин да се отреже бизнесът на фирми, които се контролират от лица, подозирани от Брюксел в контрабанда.

По един обект на граничните пунктове “Калотина” и “Капитан Андреево” държи фирмата “Трансимпекс”, чийто собственик ѝ е “Галенит инвест”, контролирана от регистрираната в Люксембург “Фърст инвестмънт интернешънъл” и Дюти Фрий, както и група физически лица, които не са посочени в базата данни на Дакси. Смята се, че “Трансимекс” е на хазартния бос Васил Божков, който фигурира в класациите на най-богатите хора от Централна и Източна Европа.

На ГКПП-Капитан Андреево безмитен обект има “Аидатур”, в която 57 на сто са на “Балкантелист”, купена от групата на покойния Илия Павлов MG холдинг, 22 процента са на турския бизнесмен Фуат Гювен, чието име редовно се замесва във финансирането на ДПС и е обект на нападки на големите петролни компании с бензиностанции, че обслужва трафика на гориво, извършван от турските ТИР-ове. Останалите 17 процента от “Аидатур” са на Министерството на икономиката и енергетиката, сочи справката в Дакси.

Ведомството участва с 23 на сто и в оператора ”Кореком Принцес”, който работи на “Калотина” и се контролира от друг турски бизнесмен – Сузи Озкан, чрез регистрираната в Лихтенщайн фирма “Ирида”.

Най-много безмитни търговски обекта държи фирмата “Братя Василеви” – два на “Капитан Андреево” и един – на “Калотина”. “Амфора”, която е собственост на Стоян Маринов и Маргарита Маринова, управлява обект на “Капитан Андреево”, “Софком” на Орлин Стефанов има магазин на “Калотина”.

Всички тези фирми ще трябва да закрият обектите си на входа на тези ГКПП-та. Тъй като те имат дългосрочни договори с държавата, ще трябва да получат обезщетение за прекратената работа. Такова обаче не е предвидено в законопроекта, казаха от Министерството на финансите за Mediapool. От там посочиха, че само при приключили съдебни дела в полза на операторите, ще има обезщетения и техният размер ще бъде определен от съда. Законът не е приет окончателно и интересите на другата страна към момента не са накърнени, заявиха от финансовото ведомство.

Според Асоциацията на безмитните оператори обаче оправданието с Брюксел е измислено, защото Гърция била запазила безмитните си магазини по фериботните си точки с Италия, такива имало на летището в Ларнака, както и по австрийско-словенската граница. Финландия пък имала цяла безмитна зона на Оландските острови, където се обслужват международните кораби. По думите на Генов дори Румъния е запазила безмитните си обекти на входа и на изхода на границите си.

Кадиев коментира пред Mediapool, че изискването на Брюксел в тази посока било категорично и дори неспазването му било отбелязано като забележка към страната ни в последния мониторингов доклад на ЕК от септември. В писмото от шефа на дирекцията по митническото законодателство към ЕК, пратено през лятото на Министерството на финансите, пък се посочвало, че България я чакат солени глоби, ако не закрие входните безмитни обекти, каза зам.-финансовият министър.

В момента от тази търговия не влиза голяма сума в бюджета, допълни Кадиев. 

Само фирми с евроопит в безмитната търговията

Засегнатите от бъдещия закон български безмитни оператори обаче се канят да съдят държавата и в Международния съд за защита на инвестициите, защото в предложения от Кадиев вариант един от текстовете е допълнен така, че  ги изхвърля директно от граничната търговия, обясни Генов. Във въпросния текст се посочва, че при бъдещи конкурси за оператори на обекти за безмитна търговия кандидатите трябва да доказват опит в изграждането, управлението и експлоатацията на такива магазини в страни-членки на Европейския съюз.

Такъв опит всъщност няма нито един от безмитните оператори, с изключение на новия играч, който се появява на този пазар – германската “Фрапорт”, подписала концесионния договор за летищата във Варна и в Бургас и поема търговските им обекти.

Генов твърди, че било мит участието на безмитните оператори в контрабандата на акцизни стоки, заради което ЕС настоявал те де се премахнат от пазара. Всички стоки, с които се зареждат безмитните магазини, се транспортират само през деня и стриктно се следят доставките, заяви той. Според него като се изключат организираните контрабандни канали през ГКПП-ата, към които безмитните оператори нямали отношение, проблем били куфарните търговци. Те обаче формират 3-4 процента от вноса на акцизни стоки, от което губи хазната, каза Генов.

Според него България ще загуби повече от съдебни дела на безмитни оператори и от пренасочване на трафика, който сега носел 150 млн. евро във валутната система, отколкото онези 100 млн. евро, за които Кадиев каза, че хазната ни губи годишно от безмитната търговия. Всеки ТИР оставя по 350-450 евро само под формата на такси при влизане в страната, отделно са парите, които оставят в безмитните магазини, заяви Генов. Според него може да се въведе митническа система, която да отчита закупената на границата акцизна стока в каква посока напуска българската територия.

ДПС: Закриването им ще развенчае мита, че имаме интереси

“Въпросът не е дали безмитната търговия икономически ни е изгодна или не. Има изисквания на ЕС за ясно дефиниране на правилата за работа на тези обекти и те трябва да се спазват”, коментира за Mediapool Петър Димитров (БСП), председател на комисията по финанси и бюджет в парламента. “Ще има финансови щети за бюджета от пренасочване на потока от тези граници”, призна Димитров, като допълни, че не могат все още да се кажат с точност загубите за хазната.

“Не ни вълнува темата”, каза Йордан Цонев, зам.-председател на ДПС и член на бюджетната комисия в Народното събрание. “Според нас безмитните магазини нямат голямо икономическо значение за страната. Предложението на МС е съобразено с изискванията на Европа и то трябва да се приложи”, допълни той. “Така ще се развенчае и митът, че ДПС има интерес в този вид търговия”, заяви Цонев.

Тезата, че приносът на безмитните магазини към бюджета не е особена, подкрепи и Нено Димов от ДСБ, според когото ущърбът от закриването на обектите няма да е голям, но “за сметка на това ще се пресече контрабандата”.

Отпаднало е предвиденото облагане

Председателят на Асоциацията на безмитните оператори Радостин Генов показа проекта на закона за безмитната търговия, подготвен за второ четене, в който липсва заложената в първия вариант глава за облагането на безмитните оператори. Текстът за данъка върху оборота на тези обекти в размер на 4 процента го няма. Този налог трябваше да замени досегашния корпоративен данък, дължим от лицата и отчисленията по сметка на Агенция "Митници", чийто размер в момента е 2 на сто от оборота. В новия вариант е отпаднала и главата за зареждане на дипломатическите представителства в страната със стоки от безмитните магазини. Тази възможност бе посрещната с адмирации както от безмитните оператори, така и от посолствата и чуждестранните фондации, които в момента се зареждат от дюти фри шоповете от съседните гранични пунктове.

Окрупняване на безмитните оператори

Ако не минат контрапоправки, предложени от депутати от бюджетната комисия, за запазване на безмитните обекти на входа, на операторите може да им се наложи да се примирят с това, че ще трябва да затворят обектите си на входа на границите и са готови да ги изместят на изхода, независимо, че това ще е свързано с големи инвестиции. Те обаче настояват да отпадне текстът с доказване на опит в страна от ЕС. Искат също така държавата да им позволи да окрупнят обектите, които досега те са управлявали по границите, които сега влизат на територията на Европейския съюз.

Сега магазинчетата ни са по 150 кв. м, а трябва да са поне двойно по-големи, за да може когато станат обикновени търговски обекти на вътрешната граница на ЕС да оцеляват, твърди Генов. Според него заради това се очаква безмитните оператори да започват да се сливат, за да окрупнят обектите си. Обмисляме тази възможност, като това ще се съгласува с Комисията за защита на конкуренцията, каза той.

Генов обърна внимание и на това, че обектите, останали да работят на изхода на границите със страни, които не са членки на Европейския съюз, ще имат трудности със зареждането си, защото не е регламентирано преобразуването на митническите складове в акцизни. За да стане един склад акцизен, трябва да има документи за собственост на терена или да има договор за наем. Митническите складове не могат да станат акцизни, тъй като са върху земя публична държавна собственост, а няма с кого да сключат договор за наем, защото 6 министерства си поделят отговорностите за терените в граничната зона, обясни Генов.

Дискусията около варианта на закона за безмитната търговия, който трябва да влезе в пленарна зала за окончателно одобряване до края на годината, тепърва ще се разгорещява, става ясно от позицията на Асоциацията на безмитните оператори. Организацията в момента е в контакт с депутати от парламентарната комисия по бюджет и финанси, за оформяне на вариант на проектозакона, който да е приемлив както за държавата, така и за безмитните оператори.