Фирмите искат да не са отговорни за неплатен от техни партньори ДДС

Отмяна на солидарната отговорност на всеки доставчик за дължим и невнесен данък от друго лице, ползвало данъчен кредит, детайлно изброяване на условията за реалност на доставките и облекчен ред за разкриване на банкова тайна пред Националната агенция за приходите (НАП). Това са част от предложенията на бизнеса за промени в данъчното законодателство за да се спрат измамите с ДДС и блокирането на активи на изрядните данъкоплатци, съобщи Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара (БСК).

“В момента има епидемия от “заразяване“ на коректни фирми при фактуриране към тях от рискови доставчици и това става по напълно законово регламентиран път“, каза Божидар Данев. Според него са необходими спешни мерки от страна на управляващите срещу това явление, което ограничава инвестициите, води до свиване на търговската и производствена дейност на изрядните компании и дори до закриване на предприятия и работни места.

След като една фирма не плати своя ДДС, този данък се събира от поне пет фирми по веригата, които са коректни, каза Данев. Според него това означава, че 100 млн. лв. некоректно внесен ДДС се събира за 500 млн. лева от коректните фирми.

По този начин се постига преизпълнение на приходите в бюджета и повишаване на събираемостта на данъците. Така за пръв път се регистрира излишък в приходната част на бюджета за сметка на некоректно събран ДДС от коректни фирми, заради това че никой не е идентифицирал компанията, която е била неизправна към бюджета, посочи Божидар Данев.

Стопанската камара е подала до НАП информация за над 50 фирми със съмнение, че са фантоми и "заразяват" бизнес веригата с ДДС измама. В отговор на въпрос дали има чадър над тези фирми, Данев каза, че според БСК в голямата си част това не може да стане без определено покровителство.

Председателят на Съюза на мелничарите Савина Влахова обясни, че има регистър на некоректните фирми в сайта на НАП, когато те са обявени за такива. Тези фирми обаче преди това са работили и са били законно регистрирани.

Протестираме срещу прехвърлянето на данъчна тежест от некоректните фирми към коректните, заяви Влахова. Солидарната отговорност се прилага според определени изисквания, отбеляза тя. По думите ѝ това, което масово се прави от данъчната администрация, не е прилагане текстовете от закона за солидарна отговорност, а на твърденията – не намерена на адрес фирма и липса на реална доставка.

Понятията “реалност – нереалност на доставката” и “ намерен – ненамерен адрес” на доставчик, като се преследва откритият, а не този който е нарушил правилата по ДДС са двата ключови проблема, които трябва да бъдат решени бързо, смята Савина Влахова.

Бизнесът иска НАП и Министерство на финансите да публикуват анализ на ревизионните актове от последните 5 години, колкото е давностният им период. В него да има данни за брой и размер на издадените актове, отменени актове, несъбираеми суми по актовете на фирми-фантоми, събрани суми, присъдени на НАП лихви и разноски.

Освен това, бизнесът настоява за увеличаване на проверките и ревизиите на адрес при старта на дейността на новорегистрирани фирми и създаване на регистър с данни за постъпленията по ДДС и акцизи и дължим данъчен кредит и акцизи.

Друг сериозен проблем е решаването на вътрешнообщностните доставки. При тях от фирмите се очаква да са наясно със статуса на своя контрагент, независимо от коя страна от ЕС е той, тъй като носят солидарна отговорност с него, в случай че е данъчно некоректен и неизряден, посочи Влахова.

“Ние не сме разследващи органи, нито имаме достъп до данъчните досиета на нашите контрагенти, за да носим солидарна отговорност с тях“, каза Влахова.