Фирмите ще имат повече директно еврофинансиране след 2014 г.

Повече директна подкрепа за българския бизнес – това е основната цел на новата оперативна програма "Иновации и Конкурентоспособност", обяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев по време на дискусия "Деветте европътя пред България до 2020 г: Предизвикателства пред бизнеса".

Програмата е една от малкото, чийто бюджет беше увеличен с 50 млн. евро спрямо настоящия програмен период. Така безвъзмездната европейска помощ за вторите седем години възлиза на 1.037 млн. евро и ще отиде за технологична модернизация на предприятията, стандартизация и интернационализация на бизнеса, ваучери за иновации, каза министър Стойнев.

Над четири пъти се свиват средствата за финансов инженеринг за сметка на безвъзмездната помощ за малките и средните предприятия. От 350 млн. евро сега те се редуцират на 70-80 млн. евро след 2014 г., каза зам.-министърът на икономиката Юнал Тасим, който отговаря за оперативната програма. Аргументът му е, че инструментът "Джеръми" (чрез който става финансовия инженеринг) е неефективен и неразбираем за българския бизнес. "Само наливаме пари в банковата система, където и без това има свръхликвидност", каза Тасим. В момента отпускането на средствата през "Джеръми" става с помощта на банковата система.

Другата новост е, че финансовият инженеринг няма да бъде отделна ос на програмата, както е сега, а ще бъде част от двата приоритета, като допълваща мярка, посочи Тасим.

Вторият вариант на програма "Иновации и Конкурентоспособност", разработен от екипа на Стойнев, няма нищо общо с първия, направен от служебното правителство. "В първите дни видях една концепция, която беше изцяло отхвърлена от българския бизнес, и новата програма е изцяло преработена", каза икономическият министър. Сега му предстои по-тежката задача програмата да бъде защитена пред Европейската комисия. Тя, заедно с "Човешки ресурси", "Наука и образование" и "Добро управление" все още не са изпратени в Брюксел за съгласуване, каза вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова.

И новият вариант на "Иновации и Конкурентоспособност" обаче не решава основния проблем на бизнеса – осигуряването на мостово финансиране за фирмите, стана ясно по време на дискусията. В момента около една пета от компаниите се отказаха от реализацията на проектите, защото не могат да осигурят съфинансирането по тях. "Мостовото финансиране не може да се случи с европейски средства и инструментът "Джеръми" не може да играе тази роля, защото това е недопустима помощ", обясни Ели Милушева, новият ръководител на оперативна програма "Конкурентоспособност".

Два вместо четири приоритета

Последният обсъждан вариант предвижда програмата да има два вместо четири основни приоритета. Единият е предприемачество и интернационализация на бизнеса, а другият е иновации и енергийно-ефективна икономика, каза Юнал Тасим пред Mediapool.

По схемата за предприемачество ще се финансира технологичното обновление на фирмите, като за това към момента са предвидени 458 млн. евро при 450 млн. евро през този програмен период. По схемите за интернационализация се предвижда не само участие в международни панаири и изложения, но и подпомагане на експорта, каза министър Стойнев.

Бизнесът поиска да има ваучери за участие в чуждите панаири, вместо сега действащия модел, по който Агенцията за малки и средни предприятия да организира и определя в кои изложения и кои браншове ще участват фирмите. Бизнесът поиска още и помощ при експортното застраховане.

Към момента по програмата са предвидени само ваучери за иновации. Идеята е бизнесът да си поръчва разработката или закупуването на иновативен продукт срещу определена сума.

Трите кръпки на програмата

Даване на предимство за финансиране на творческите индустрии, туризма и ЕРП-ата беше определено като "трите кръпки" на новата програма от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Според председателя на асоциацията Васил Велев не трябва да се дава преимущество на една индустрия пред друга. "Защо творческите, а не информационно-комуникационните технологии", попита Велев. Според него нелогично е да се дава с предимство безвъзмездни средства на монополисти за изграждане на интелигентни разпределителни електромрежи.

Няма да има фаворизиране на определена индустрия, обеща министър Стойнев. Той призна, че не е запознат с възможността ЕРП-ата да участват с предимство за получаване на европейски средства, за да изграждат или подменят остарялата си мрежа и обеща това да бъде изцяло преразгледано. Застъпи се обаче за отпускане на средства за повишаване на качеството на туристическите услуги, защото това е индустрия, която има съществен дял от брутния вътрешен продукт на страната.

Ранен старт и електронно обработване на документите

Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) поиска максимално ранен старт на програмата, за да не се получи дупка между двата програмни периода.

Ясен график за отварянето на мерките, достатъчно ранно публикуване на насоките, които да не се изменят, както и електронно кандидатстване и обработване на документите, бяха другите искания на КРИБ.

Министър Стойнев се ангажира графикът със схемите за кандидатстване да бъде публикуван, за да има предвидимост на мерките за бизнеса. Работи се и по електронното кандидатстване по програмата, като се предвижда да се проведат дори и обучения, съобщи Мария Димитрова, директор на дирекция "Информация и системи за управление на средствата от ЕС" към Министерския съвет.

Източник: Министерство на икономиката и енергетиката