Бизнесът е заложник на фискалната стабилност на страната. Причината е, че за разлика от останалите страни в ЕС България има малък държавен дълг, който наскоро падна под 15%, но огромен и непрекъснато нарастващ корпоративен дълъг, възлизащ на 227% от брутния вътрешен продукт (БВП), което блокира растежа на икономиката. Това е основният извод от проучване на Българската стопанска камара (БСК) за задълженията на фирмите, представено в понеделник от изпълняващия ѝ председател Божидар Данев.
По думите му този дисбаланс го няма в нито една европейска страна. Данев даде за пример Германия, където двата показателя са съизмерими. Ефектът от тази голяма диспропорция и свръхзадлъжнялостта на предприятията е липсата на достатъчен растеж. По оценка на БСК за 2011 г. от това е загубен около 1.5-1.6% ръст на икономиката, посочи Данев.
Задълженията на предприятията продължават да растат и в края на 2011 г. те надхвърлят 163 млрд. лв. Това е ръст от 5.2 млрд. лв. спрямо година по-рано и с 96 млрд. лв. спрямо 2005 г., откакто БСК прави проучването.
Размерът на тази задлъжнялост не е толкова тревожен, защото колкото повече и по-добре работи една икономика, тези задължения се увеличават. Проблемът е, че все по-голяма част – около 80% от всички задължения, са просрочени, каза Камен Колев, зам.-председател на БСК. Това според него също блокира икономиката за по-висок растеж.
С най-много просрочени задължения е средният бизнес - предприятията с персонал от 30 до 250 души, който е гръбнакът на българската икономика, каза Божидар Данев. Според него единственият изход за тези фирми е закриване, съкращения или фалит.
Задължения
Междуфирмената задлъжнялост продължава да расте като през 2011 г. достига 107.7 млрд. лв. Това е ръст от 3.3 млрд. лв. (3.2%) спрямо година по-рано, показва проучването на БСК. На междуфирмената задлъжнялост се падат две трети от прираста на задълженията на предприятията през 2011 г.
Тревожно е увеличението на задълженията между свързани предприятия от една група, с оглед възможностите за счетоводно укриване на обороти, посочи Божидар Данев. Размерът на тези задължения през 2011 г. е достигнал 38.5 млрд. лв., което е ръст с 1.4 млрд. лв. спрямо година по-рано, показват данните на БСК.
Увеличават се задълженията на предприятията и към банките, като увеличението им е с 2.2 млрд. лева (4.9%) през 2011 г. спрямо година по-рано. Ръстът се дължи на краткосрочните заеми, докато дългосрочните падат. Това означава, че фирмите изпитват трудности в текущата си дейност, посочи Божидар Данев.
Близо 2 млрд. лв. дължат фирмите за заплати на работниците в края на 2011 г. Увеличението е с 420 млн. лв. спрямо година по-рано, показват данните на БСК.
Единственото намаление е отчетено при данъчните задължения, които в края на 2011 г. възлизат на 3.5 млрд. лв. Това е спад с близо 500 млн. лв. (12%) спрямо година по-рано, показват данните на БСК.
Държавата е станала по-коректен платец към фирмите през 2011 г. спрямо 2010 г., но същото не може да се каже за общините, показва още проучването на БСК. В края на 2011 г. просрочените задължения на държавата към бизнеса са 170 млн. лв., докато на общините възлизат на 207 млн. лв. Към 30 септември 2012 г. задълженията на държавата са намалели до 111 млн. лв., докато общините дължат на фирмите – 176 млн. лв.
Сектори
Най-задлъжнелите сектори в икономиката са търговията – 35.7 млрд. лв., операциите с недвижими имоти – 25.2 млрд. лв., и строителството – 18.7 млрд. лв.
Ръст на задълженията през 2011 г. спрямо година по-рано е отчетен при производството и разпределението на енергия – с 1.7 млрд. лв., операции с недвижими имоти – 1.6 млрд. лв., търговия – с 1.5 млрд. лв., далекосъобщения – с 800 млн. лв., и с по 100 млн. лв. в хотелиерство, ресторантьорство, транспорт, складиране и пощи.
Най-голямото отчетено намаление на задълженията е в дейностите за производство на основни метали – 3 млрд. лв., строителство – 1.6 млрд. лв. и производство на хранителни продукти – 100 млн. лв.
Мерки
Ускоряване на процедурите по несъстоятелност, премахване на възможността за обявяване на несъстоятелност със задна дата, забрана за обявяване на обществени поръчки със отложено плащане, приватизация на дейността по връчване на призовки са исканията на БСК за промени в законодателството.
Законопроектът за ликвидиране на възможността за фалит със задна дата беше внесен в парламента още миналата година, но приемането му се бави, неясно защо, отбеляза Данев.
Според него в противоречие на евродиректива пък се иска бизнесът да финансира авансово общините и държавата при обществените поръчки с възможността за отложено плащане, каквото дава Законът за обществените поръчки. В момента от това се ползват масово общините и сектора на здравеопазването, където отложеното плащане варира от 3 до 36 месеца. Това води до оскъпяване на поръчките и е развъдник за корупция, каза Божидар Данев. "Ако вие сте човек, близък до властта, могат да ви платят на първия месец, тъй като срокът е примерно до 6 месеца. Но във всички случаи останалите кандидати трябва да предвидят тези разходи за 6-месечното чакане на плащането", даде пример зам.-председателят на камарата Камен Колев.
БСК призовава още за намаляване на тарифите за правораздаване и нотариални услуги и за дейностите на съдия изпълнителите. В момента тези високи цени лишават бизнеса от достъп до правосъдие, посочи Данев. Той допълни, че сега всички оправдания на политици за високи разходи са свързани с това, че съпругите или съпрузите им са нотариуси.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
20 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Господа и Другари, Не е тайна, че инвалидност- І категория се купува. Казват, че за 500 лв. ставаш инвалид с предружител или какъвто си искаш.Знае ли някой, колко са тези ментета и защо никой не преприема насрещна проверка.Тези ЮНАЦИ ползват десетки превилегии. За тяхната измама плащам аз, вие и всички, които все още работим и имаме що- годе работа. Ако т.н. Държава си е на място, ще си събере вересиите,че и отгоре. Повръща ми се от нагледци и управници с черни превръзки на очите.
Напълно прав сте Крум С.
БКП "бизнесмени" това знаят:
Давайте пари, другари, да наливаме пари.
Ако няма резултат, ще наливаме още.
Инвестициите правят резултата (тоест бизнесменски заплати, бонуси, комисионни).
Чужди инвестиции.
Което не стане с малко, ще стане с много.
В "гьол" или не, ще наливаме.
Дайте да дадете.
Горното се отнася за "бизнесмени".
БКП бюрократи съветващи и обгрижващи "бизнесменската" класа
са различен социален слой.
По принцип те не се броят за бизнесмени предприемачи …
-- за граждани
които рискуват в търговски начинания свои пари, време, репутация... без специални държавни протекции или помощ.
Такъв бизнес-съветстващ БКП бюрократ май е Данев, но има и много други.
Политиканстващи в "ляво" бюрократи ветерани както и да е,
там демагогията е откровена, но какво да кажем за бюрократи ветерани политиканстващи под "десен" афиш?
Същите, които до 1989 са марширували под портрети на Маркс и Енгелс - култ за анти капитализъм, за тоталитарна забрана на частна производствена собственост, на частно производство, на частна търговия и предприемачество.
Бюрократът ветеран Костов е такъв един "светъл" пример,
демагогстващ за "дясна" икономика.
След 1989 БКП набързо приватизира Национална собственост, включително банки и др. стратегически важни фирми.
Сравнително прости Монополи контролирани по сравнително проста схема, чрез Еднопартийна държавност,
бяха деформирани в безконтролни пак Монополи с мътна собственост, управление и отговорности, сраснати с държавата за цели на източване и с офшорки за цели на изтичане.
Сега държавата е в тандем с криминални монополи и обръчи от фирми,
които, вместо тя да преследва според Конституцията или ги остави да фалират, подпомага в престъпен рекет срещу България и гражданите на България.
15
Крум С.
Има нещо много гнило в разсъжденията на другаря Данев.
Според тях излиза, че ако не само "фирмите", но и държавата задлъжнее, нещата у нас ще се подобрят.
Не съм икономист, но аз се притеснявам, когато задълженията ми се увеличават.
Имам чувството, че колкото повече са ми задълженията, толкова по-зле съм и обратното - чувствам се много добре, когато нямам никакви задължения, а имам и собствени пари.
Някои хора пишат, че проблемът била държавата, защото не си изплащала навреме задълженията към фирмите.
Може и да е така, но това говори, че прекалено голяма част от бизнеса у нас се върти от държавата, а това никъде не е довело до добри резултати.
Точно затова е сегашната криза в Европа - защото прекалено много неща преминават през държавата.
Ако държавата не се занимаваше до такава степен с бизнес, дори и да не плащаше винаги навреме, това щеше да се отрази на много малка част от фирмите.
Да се прекара някоя дейност през държавния апарат е все едно да се вкара вълка в кошарата. От едната страна на всяка корупционна сделка стои ВИНАГИ държавен служител. Повечето от фирмите, въртящи бизнес с държавата го правят с помощта на подкупи. Там всичко става по втория начин.
Ако искаме да имаме нормално общество, трябва да избягваме да даваме право на държавата да върти бизнес и да се меси много в стопанския живот.
Най-важното стопанско задължение на държавата е да защитава свободния пазар.
Ако прави успешно само това, икономиката ще процъфтява. Докато достатъчно много хора не разберат това, няма да започнем да се оправяме.
Това за държавния дълг не го вярвам. Та нали ние си имаме стъкмистика, а не статистика. Може съвсем ненадейно да се окаже, че държавата отдавна е фалирала, което ми звучи по-правдоподобно, но за това пак няма да има виновни и наказани.
Държавна сигурност му дърпа на този конците. Прави това, което му кажат.
Има нещо много гнило в разсъжденията на другаря Данев. Според тях излиза, че ако не само "фирмите", но и държавата задлъжнее, нещата у нас ще се подобрят. Не съм икономист, но аз се притеснявам, когато задълженията ми се увеличават. Имам чувството, че колкото повече са ми задълженията, толкова по-зле съм и обратното - чувствам се много добре, когато нямам никакви задължения, а имам и собствени пари.
Някои хора пишат, че проблемът била държавата, защото не си изплащала навреме задълженията към фирмите. …
Може и да е така, но това говори, че прекалено голяма част от бизнеса у нас се върти от държавата, а това никъде не е довело до добри резултати. Точно затова е сегашната криза в Европа - защото прекалено много неща преминават през държавата. Ако държавата не се занимаваше до такава степен с бизнес, дори и да не плащаше винаги навреме, това щеше да се отрази на много малка част от фирмите. Да се прекара някоя дейност през държавния апарат е все едно да се вкара вълка в кошарата. От едната страна на всяка корупционна сделка стои ВИНАГИ държавен служител. Повечето от фирмите, въртящи бизнес с държавата го правят с помощта на подкупи. Там всичко става по втория начин.
Ако искаме да имаме нормално общество, трябва да избягваме да даваме право на държавата да върти бизнес и да се меси много в стопанския живот. Най-важното стопанско задължение на държавата е да защитава свободния пазар. Ако прави успешно само това, икономиката ще процъфтява. Докато достатъчно много хора не разберат това, няма да започнем да се оправяме.
ТОва го дължим на Данков! Изключителен тъпанар е той!!!
NORAD: всъщност има и една добра страна в тази новина - фирмите които не изпълняват държавни поръчки, не са от "кръговете", не разчитат на търгове и се борят за клиенти без каквито и да е протекции и зависимости - те ще бъдат значително по малко засегнати, и дано в дългосрочен план да стават все повече и все по конкурентно способни...както е при една истинска конкуренция; а останалите зависими от "връзките си" най вече, ами да се променят (ако оцелеят) иначе огромната задлъжнялост засяга всички без съмнение
Твърди си каквото искаш! Нали заплатката ти идва от нас неграмотните. Като си толкова начетен заложи си задника и стани работодател да видим как ще се справиш.
Аз пък твърдя, че не държавата е виновна за фирмените дългове, а пълната неграмотност, несъстоятелност и неспособност на хората, наричащи себе си "бизнесмени", "президенти", "мениджъри" и пр. Миналата година БАН излезе с проучване, което показа, че над 70 % от работодателите в България нямат висше образование. Че какво може да се очаква от такива хора, за които коректност, етика, спазване на писмен и дори устен ангажимент са неизвестни понятия ? Цигания, куфарна търговия и простотия !