Фискалният резерв няма да се вади от БНБ

Фискалният резерв няма да се вади от БНБ

Премиерът Бойко Борисов сложи край на дискусиите около идеята на финансовия министър Симеон Дянков част от фискалния резерв да бъде депозиран в търговски банки за по-високи лихви, като съобщи в сряда, че резервът няма си остава в БНБ и няма да се вади оттам.

"Фискалният резерв няма да се пипа. Няма да се правят конкурси за част от него, каквито идеи имаше. Ако дупката в бюджета продължи да зее, временно може да се запушва от него. Ние, разбира се, ще правим всичко възможно до юли да успеем да балансираме страната", заяви Борисов в сряда, след като се срещна с управителя на БНБ Иван Искров.

Борисов, който преди ден даде принципна подкрепа за предложението, сега посочи, то било само идея, която обаче е била преекспонирана, особено извън България.

Предложението на Дянков за изваждане на част от резерва от БНБ и влагането му в търговски банки бе отхвърлено от повечето икономисти и политици като опасно и неудачно. Плъзнаха и подозрения, че целта е да бъдат подпомогнати определени търговски банки, изпаднали в затруднение.

Според Иван Искров е разбираемо "това желание за по-голям доход чрез предоставяне по един публичен начин на част от резерва", но подобна сделка "по-скоро предизвиква негативни коментари и спекулации, отколкото да осигури няколко милиона лева повече приходи".

Той посочи още, че банковата ни система в момента е с висока ликвидност и не се нуждае от нито лев повече. Доказателство за това е много ниският лихвен процент на междубанковия паричен пазар. Според него банките дори да получат допълнителен ресурс, биха го трансферирали веднага по сметки в чужбина.

Един от аргументите на Дянков за изваждането на част от фискалния резерв от БНБ е, че в момента той е около 8 млрд. лв., а в бюджета за тази година е посочено минимално равнище от 6.3 млрд. лв. Лихвата в БНБ е 0.2-05%, докато в търговските банки може да е 5.0-6.0%.

Според Искров обаче резервът се управлява при изключително високи изисквания за ликвидност при много нисък риск, а и лихвите и доходността в европейски мащаб са паднали много.

"Оттам идва по ниската доходност, тъй като това не е резерв, с който може да се спекулира. Това е основната цел на международните валутни резерви, особено в условията на валутен борд – по всяко време да бъдат на разположение. Оттук идва относително по-ниската доходност в сравнение с доходността, която реализират частните субекти", каза Искров.

Той коментира още, че България трябва да бъде отделяна от групата на страни като Румъния, Унгария и Латвия, защото се справя по-добре в запазването на банковата стабилност.

Премиерът Бойко Борисов пък посочи, че кредитният риск за страната е намалял от 4.% на 1.86% само за няколко месеца, откакто е на власт новото правителство.

"Това е най-обективната оценка за едно правителство. Три пъти сме свалили риска. Дори обсъждането на една идея на нашето правителство се приема като сигнал за атака, въпреки че дори 100 дни не са минали.", посочи Борисов.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?