Съвременният човек е безнадеждно оглупял – използва само 1% от мозъка си

Физикът Т. Теодосиев: Българската диплома абсолютно нищо не означава

Суеверната надежда на много родители е, че с пари всичко се купува

Снимка: kazanlak.info

Съвременният човек използва само 1% от мозъка си - той е безнадеждно оглупял в сравнение с хората отпреди 3000 години, благодарение на техниката и благата на цивилизацията. Това казва преподавателят от Казанлък Теодосий Теодосиев, когото наричат "златния физик на България”. Неговият труд и основаната от него школа стои в основата на успеха на много млади българчета, златни медалисти на международни олимпиади по физика. Две трети от отличията са дадените тъкмо на неговите ученици.

Авторът на уникалната Методика за създаване на силов интелект смята, че в българското училище в момента има свръхпостижения - олимпийците по математика, физика, информатика и т.н., но основната маса е безнадеждно, катастрофално зле. "Ако дойдат едни сериозни европейски изпитващи, 90% от нашите ученици никога няма да получат диплома за средно образование - това е трагедията”, коментира Теодосий Теодосиев пред Дарик радио. "Може да се каже, че вече цели епохи съм в тази система. Започнах още в миналите епохи на ранния социализъм, реален социализъм, развит. По някое време трябваше да изпреварим американците - 70-та година трябваше да стане това. 80-та трябваше да стане комунизъм и всичко да бъде безплатно. Преживяхме и това", казва той и допълва: "Сега сме в закона на джунглата горе-долу, но надявам се, че рано или късно нещата ще си отидат на мястото".

Теодосий Теодосиев отбелязва, че вече 44 години има олимпиади по физика, където се събират най-добрите деца от целия свят, 88 държави са участвали, между които всички най-развити страни. "Светът сега е около 7 милиарда, България е около 7 милиона - на нас ни се полага веднъж на 1000 година да имаме първенец на олимпиада по теория на вероятностите. Е, ние имаме! Ние имаме нещо повече - от тези 88 държави, 16 страни са имали абсолютни първенци и ние имаме абсолютен първенец. Това е Иван Танев Иванов, който в момента е професор по математическа физика, в САЩ и Канада работи".

"България досега е спечелила 100 медала по физика само, защото има медали и по информатика и математика. 100 медала, от които 13 или 14 са златни и от тях две трети са минали през моята школа, скромно казано", обяснява преподавателят.

"Аз съм си работил независимо от системата, понякога - въпреки системата. Преди години един мой директор беше казал, че не работя за пари, значи за слава. И за слава не работя, за какво тогава?!? Значи работя за удоволствие. И търся да има кой да ме използва. И сега моята мечта е да има колкото се може повече хора, които биха желали да ме използват", казва Теодосиев.

Известен е с това, че учениците му сами го намират.

"Нещо повече - това лято се очертава да имаме шест лагер-школи, от които три са за учители, три школи - са за ученици. Миналото лято на една от школите, която беше в Калофер, имахме 93-ма ученика и още 20 души, които искаха да идват на палатки. Може да си представите колко много са желаещите. Проблемът е, че няма къде да ги поберем тези деца, няма къде да ги занимаваме. Заедно с един мой бивш възпитаник Георги Гандов – колега, който работи в астрономическата обсерватория в Стара Загора, и Никола Каравасилев, който води националните отбори по астрофизика, се въртяхме тримата да ги занимаваме. Но все по-трудно става, защото много са желаещите".

Как формално се издържа тази дейност, след като няма подкрепа от държавата?
"На тези лагери учениците плащат лагерната такса, като моите лекции са безплатни. Уж сме в капитализъм, но има все още хора в България, които работят безплатно и дават уроци на световно ниво без пари. Остава да има кой да ги оцени и да отиде да ги ползва тези неща. Има и една Фондация "Тео” , направена от бивши мои възпитаници, която поема част от разноските на някои по-скъпи бази, като тази при проф. Минко Балкански, която е по-луксозна. Там са по две деца в стая, климатик във всяка стая. Има и други фондации - "Америка за България”  и други отделни частни спомоществователи. В последно време имаме един много ценен, патриотично настроен българин - Любомир Минчев, който наистина поема значителна част от издръжката на школата, за което ние сме много благодарни! Не мога да изброя всички, но имаме златна книга на дарителите, в която вписваме тези хора. Децата са им много благодарни, защото има деца, които са социално слаби, семейства, които не могат да отделят 100 лева за две седмици да отиде детето им на една школа. Това са пари за два часа частен урок, но хората ги нямат и има спомоществователи, които ни помагат, за да дадем шанс на тези деца".

"Бели врани” ли са тези деца на фона на състоянието на днешното образование?

"Картината е горе-долу както в спорта - с течение на годините сме имали супер световни шампиони, щангисти, борци, стрелци и т.н, а в същия момент българският народ е на първо място в света по смъртност от сърдечно-съдови болести. Така и нашето училище като система има свръхпостижения - става въпрос за олимпийците по математика, физика, информатика и т.н., обаче основната маса е безнадеждно, катастрофално зле. И ако дойдат едни сериозни европейски изпитващи смея отговорно да заявя като учител в една реално работеща гимназия, че 90% от нашите ученици никога няма да получат диплома за средно образование. Това е трагедията!"

"Това е нещо ужасно. Ние сме в състояние на катастрофа, на колапс на българското училище. И това не е започнало от сега, а от много-много десетилетия е започнала тази болест. Тя започва с т.нар. рабфак (бел.ред. в близкото минало - специален факултет за предварително обучение на работници за влизане във висше училище без изпит), когато някои хора трябваше да получат диплома след като имат някакви съвсем нулеви знания. При нас болното място е оценката", казва Теодосий Теодосиев и обяснява:

"Българската диплома абсолютно нищо не означава - човек може да не знае нищо или да бъде супер гениален, дипломата е една и съща. Оценката в българското училище засега нищо не означава. Моята мечта е да стане както беше в Германия преди години - накрая на всеки месец идва външен изпитващ, който да изпита учениците по всичко. Той не знае кое е детето на кмета, на попа, на партийния секретар или на директора на училището. И всеки ученик работи, защото знае, че външен човек ще го изпитва. Запазил съм стар брой на "Зюддойче цайтунг”, където чрез вестника някаква голяма фирма търси пълен отличник да му даде стипендия. А ние раздаваме златните медали на килограм. Както казваше един бивш наш колега, инспектор по математика - "има шестица, шестичка и шестиченце”. Твърде много станаха "шестиченцата” в България. За съжаление и в университета".

"Най-голям проблем в момента е колосалната липса на морал в българското общество. Невъобразим дефицит на морал имаме в момента. До известна степен успехът на моята школа е в това, че аз давам шанс на оня репресиран ученик, защото талантливите деца в българското училище са репресирани. Когато един ученик, който нищо не знае и друг, който е гениален, получават една и съща оценка - това какво е?!?", пита реторично Теодосиев.

Ето как той отговаря на въпроса откъде идва мнението, че едно време при комунизма образованието беше добро: "От тогава започна болестта. Мога да цитирам един бивш директор на селскостопански техникум, който казваше, че при тях чакат някой ученик да си отвори устата, да каже нещо, за да му пишат 5. Това е било 1970 г. Сега доживяхме в математическа гимназия ученик да си отвори устата и да му пишат 5. Дерайлирането си върви, но то не е започнало сега".

Какво мисли за постоянните напъни за реформи в образованието?

"Проблемът е, че се прави една имитация. Ние сме имитация на демокрация и се опитваме да излъжем европейците. Непрекъснато се опитваме да лъжем - отново дефицит на морал! Това, което е най-трагичното в нашето общество е чудовищният дефицит на морал. Тази дума някак се забрави, стана неприлична...Много хора безнадеждно са забравили какво означава трудов морал например. Ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат - то си тръгна от социализма. От тогава тръгна разпадането на трудовия морал и всичко останало".

Според Теодосиев това мислене се репродуцира и предава от поколение на поколение.

"Нашата държава е един данъчен рай за онези - да са живи и здрави, които си откраднаха предприятия за по един долар. Те искат държава, в която да няма армия, да няма полиция, да няма здравеопазване - просто да бъде един данъчен рай, в който да има предимно евтина работна ръка, която да им работи пък качествено. Е, не може всички радости наведнъж - ако е безпределно евтино, няма как да е качествено. Аз работя за качеството на човешкия труд".

Как гледа на частните уроци?

"Това е отново въпрос на липса на трудов морал - не са научени децата да се трудят от малки, иначе щеше да отпадне нуждата от толкова много частни уроци. И суеверната надежда на много родители, че с пари всичко се купува. Ами не се купува всичко с пари - трябва да се научи детето на труд!"

Каква част от мозъка си използва съвременният човек?

"Тук смело мога да заявя, че сегашният човек се мисли за много интелигентен, защото може да натиска копчето на дистанционното. Ами то и една маймуна може да натиска копчето на дистанционното. Но истината е, че преди 3000 години астрономите, които не са имали Хъбъл телескоп, не са имали компютри, а са ползвали само канапчета, отвеси и ъгломери са предсказвали слънчеви и лунни затъмнения с точност до минутата".


"Сегашният човек е безнадеждно оглупял, благодарение на многото техника, която е около него. Освен това е и по-хилав и по-недъгав, точно благодарение на всички тези техники около него. Човекът все повече губи форма, благодарение на благата на цивилизацията и просто трябва да преодолее своята гордост, да не се прави на толкова умен, защото ако го поставим на мястото на Архимед, той абсолютно не би се справил. Няма и един процент от мозъка да се използва в момента, това са реалностите. И един малък народ, ако успее да използва 2-3%, ще излезе на световно ниво - аз се опитвам да извадя тези полезни проценти и да направим благоденствие за България".

Споделяне
Още по темата
Още от Общество

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?