Фокусът на преговорите за климата се измества от задължителни цели към приемане на правила за прозрачност

В момента е ясно, че дори ако международното споразумение за климата, за което се водят преговори в предградие на Париж, стане правнообвързващо, то няма да включва наказателни мерки като търговски санкции или ембарго срещу отклоняващи се страни, които не спазват своите ангажименти.

"Единственото наказание за несъобразяване с усилията за борба с глобалното затопляне може да бъде това да се провалиш пред целия свят в постигането на своите цели", каза бившият съветник за климата в правителството на Клинтън Пол Бледсоу.

"А според много анализатори това не е непременно нещо лошо. В международната дипломация натискът от това, че те гледат, и рискът да се изложиш могат да бъдат силен мотиватор за една страна да изпълни обещание, особено по привличащ голямо внимание въпрос като промените в климата", заяви той.

"Изпълнението на обещанията за националните емисии ще се окажат ключов критерий за международните морални и дипломатически позиции след евентуално споразумение в Париж, а страните няма да имат желание да пренебрегват своите цели и да рискуват да бъдат третирани като парии", каза той.

Някои държави начело с Европейския съюз продължават да настояват правителствата да приемат задължителни цели за намаляване на замърсяването с парникови газове в парижкото споразумение, което се предполага, че ще бъде прието в края на тази седмица. Но това е невъзможно за САЩ по политически причини. Затова преговорите все повече се съсредоточават върху създаването на правила за прозрачност, които да определят дали страните наистина изпълняват обещанията си.

Идеята е да се гарантира, че дори ако целите не са правнообвързващи от международна гледна точка, държавите да са задължени да докладват дали постигат националните си цели, което може да се превърне в унизително за тях преживяване, ако не правят това.

"Казано накратко: да е ясно кой не си спазва обещанията", каза специалистът по климатична политика в подразделението на "Гринпийс" в Китай Ли Шо.

По същество системата, която се оформя, има ясни правила, но няма механизъм за наказване на тези, които ги нарушават - все едно да играеш футболен мач без съдия.

"Всичко, което става на стадиона, е явно. Затова ако някой извърши нарушение срещу друг играч, дори да не получи червен картон, ще бъде освиркан от публиката", каза Ли.

А работи ли всъщност това в международните отношения? Не е ли стимулът да пренебрегнеш правилата, ако в това има някакво конкурентно предимство, по-голям от страха да бъдеш публично порицан за нечестна игра?

Няма лесни отговори. Но има примери за международни споразумения без задължителни правила, които въпреки това оказват влияние върху поведението на страните, казва специалистът по екологично право Дан Бодански от Университета на Аризона.

Бодански написа наскоро в научна статия, че Хелзинкската декларация за правата на човека от 1975 г. е била успешна въпреки неюридическия си характер "заради своите редовни конференции за извършване на преглед . . . които съсредоточиха международното внимание върху действията на съветския блок в областта на човешките права".

Обратно, договорът за климата от 1997 г., известен като Протокола от Киото, се провали, въпреки че имаше задължителни цели за емисиите на богатите държави. САЩ така и не се присъединиха към това споразумение, отчасти защото целите бяха задължителни. А Канада просто го напусна, когато разбра, че не изпълнява своите цели.

"Дори наличието на правнообвързващи цели не е гаранция, че страните правят това, което са обещали да направят", каза Елиът Диринджър от изследователския институт по околната среда Център за климатични и енергийни решения в Арлингтън, Вирджиния.

От друга страна, натискът от това, че те гледат, често влияе на държавите да променят позициите си в преговорите на ООН за климата.

Неловкото усещане, че си сам срещу света, може да накара дори най-силните държави да се огънят, както стана в Индонезия през 2007 г., когато американските преговарящи спираха решение за това как да продължат преговорите по-нататък. Това беше паметен момент, като сблъсък между Давид и Голиат, при който делегат от Папуа-Нова Гвинея помоли САЩ или да бъдат лидер, или "да не пречат".

Призивът му беше посрещнат с бурни аплодисменти, а малко след това американските преговарящи оттеглиха възраженията си.

Откакто предишният опит за сключване на глобален договор за климата както за богатите, така и за бедните страни, претърпя неуспех през 2009 г., САЩ играят водеща роля за изоставяне на подхода "отгоре-надолу", следван при споразумението от Киото. Съвместните усилия с Китай сближиха двамата най-големи замърсители с парникови газове в света и увеличиха шансовете за успех в Париж, казват анализатори.

Като знае, че международно задължителните цели не биха имали особен шанс да получат одобрение от Сената, правителството на Обама подкрепя идеята да се позволи на всяка държава да определя сама своите цели. САЩ настояха страните да представят целите си доста преди парижката конференция, за да могат да бъдат анализирани от правителствата, учените, природозащитниците и медиите, преди да залегнат в евентуална сделка. Над 180 държави направиха това, въпреки че много от тях чакаха до последната минута.

"Мислехме, че след като са изложени на такава светлина, страните ще искат да се представят по най-добрия начин. Мисля че именно това се случва", каза миналата седмица американският пратеник за климата Тод Стърн.

Макар да изглежда, че в Париж има все по-голямо сближаване на позициите за постигане на сделка с незадължителни цели, но със задължителни правила за прозрачност, това не означава, че няма да има битка. След провала на споразумението от Киото мнозина се чудят колко сериозно ще се отнесат богатите страни към незадължителните цели.

"Мисля, че това е много добър въпрос. В миналото много страни не изпълниха своите ангажименти", каза водещият преговарящ от индийската делегация Ашок Лаваса.

По БТА