Фокусът на родната икономика ще е върху високите, био и чистите технологии

Българската икономика ще се фокусира върху няколко сектора, където би могла да се утвърди като лидер в иновациите в следващите десет години. Това са информационните технологии и аутсорсингът, чистите и биотехнологиите, свързани с хранителната и земеделската индустрия, здравеопазването, фармацевтиката и туризма. Това е записано в новата секторна стратегия за привличане на инвестиции, представена във вторник от екипа на икономическото министерство. На представянето дойде и премиерът Бойко Борисов.

Икономическият министър Трайчо Трайков обясни, че в сферата на информационните технологии може да се наблегне на разработването на софтуер, в сферата на биотехнологиите - на производството на биохрани и добавки, електроника, електротехника и др.

Целта - да стигнем до 2020 г. 60% от европейския БВП на глава от населението

Стратегията залага на тези приоритети, без да бъдат пренебрегвани другите икономически сектори, а за да стимулираме ускореното развитие, обясни Трайков. Приоритетите са избрани на базата на няколко критерии – даденостите на България, глобалните интереси и какви ще бъдат те в следващите десет години, каза още той. Целта на стратегията е през 2020 г. България да произвежда брутен вътрешен продукт на глава от населението, равен на 60% от произвеждания в ЕС. В момента БВП на глава от населението у нас е 30% от средния за ЕС, което я поставя на последно място по бедност.

Според Трайков след края на кризата инвеститорите в световен мащаб ще се пренаредят и страната ни трябва отрано да намери своята ниша. Конкуренцията е много сериозна – за значими проекти в областта на производството България се бори като инвестиционна дестинация с поне още 10-12 държави. В областта на аутсорсинга и информационните технологии състезанието често е между 30-40 държави.

Предимства и недостатъци на българската икономика

Трайков открои предимствата и недостатъците на българската икономика. Страната може да се похвали с макроикономическа и политическа стабилност, ниски данъци и малки разходи за труд. Предизвикателствата са, че индустриалната структура е ориентирана към сектори с ниска добавена стойност. Не повече от 500 хил. души работят в сектори с висока добавена стойност. Висшето образование е фокусирано главно върху бизнес и финанси, а сравнително малко студенти завършват технически специалности. Не съществуват силно обособени клъстъри, които да се превърнат в основа за привличане на инвестиции.

За последните 20 години България е привлякла 40 млрд. евро инвестиции, като едва 2 млрд. или 5% от тях се дължат на приватизацията, каза Трайков. Затова не можем да разглеждаме приватизацията като средство за увеличаване на приходите, отбеляза той.

Трайков изтъкна, че вложенията в имоти и строителство, които докарваха около 80% от преките чуждестранни инвестиции у нас през последните години, също не са най-добрият вариант за икономиката, защото са с ниска добавена стойност т.е. имат временен ефект – "като захарта за спортиста".

Министърът открои и някои от големите инвеститори, които избраха България през последните години – "Хюлет Пакард", "Ай Би Ем", производителите на автомобилни детайли "Монтюпе", на електронни модули "Епик", на чипове "Мелексис", световният лидер в кабелното оборудване "Язаки", "Инкотекс" – производител на светодиоди", "Амер спортс" – производителят на ски в Чепеларе, "Мелроуз" и др. Тези случаи обаче са недостатъчни, каза Трайков.

Министърът съобщи, че има интерес от световна компания да произвеждаме кожени седалки за автомобили у нас, но засега отказа повече подробности. Това е една от най-големите инвестиции, които предстоят да се случат у нас, допълни той.