Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Фонд "Научни изследвания" вчера и днес, а утре? - част III

1 коментар
Нагласената конкурсна сесия на ФНИ през 2012 година отприщи вълна от възмущение и протести. Сн. архив БГНЕС

В предишната си публикация поставих въпроса дали “нормотворците” на Фонд “Научни изследвания“ (ФНИ) знаят какво правят. Отговор може да получим само ако към този въпрос добавим и въпроса защо го правят, както и какво всъщност трябва да правят.

Критики и препоръки към Фонда има във всички проверки и одитни доклади на АДФИ, Главния инспекторат на Министерския съвет, Сметната палата, Върховния административен съд, вътрешни одити и т.н. През 2015 г. бе направена и партньорска проверка (Policy Support Facilities (PSF) ) от Европейската комисия. В нейния доклад между другото се казва:

“Фондът има сложна структура, почти като на финансираща агенция, но без капацитета, процедурите и компетентността, професионално управление и връзка с международни рецензенти. Източници от научните организации твърдят, че конкурсите са нерегулярни, финансирането и прозрачността са на ниско ниво, а процедурите са ненужно бюрократични. Системата функционира на незаконосъобразна основа с непредсказуем бюджет и нерегулярни сесии.

Следователно учените не могат да предвидят кога ще имат възможност да се подготвят и кандидатстват за финансиране. Това намалява възможността им да планират и координират изследователската си дейност. Механизмите на заплащане и възстановяване на финансовите средства са също толкова нередовни, с големи забавяния между одобряването на разходите и тяхното възстановяване. Липсва капацитет за дългосрочно планиране.

И към всичкото това, обвинения към фонда в корупционни практики, включващи финансиране на слаби проектни предложения и нечестно фаворизиране на имащите тесни връзки с фонда, които силно рушат доверието в националните и международните институции.

Ще повторим още веднаж – липсват елементите, които биха изградили доверие и стабилност в научно-изследователската общност.“

В същия дух са и останалите доклади. Няма да ги цитирам. Това би отнело неоправдано много място. Научната общност може да добави още много факти и критики, които са всеизвестни, но по които няма никаква реакция от ФНИ и наблюдаващите го органи и организации.

През 2015 г. беше внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ). Той беше приет от Парламента през 2016 г. Мотивите му нямаха нищо общо с цитираните по-горе недостатъци. Измененията и допълненията предвиждаха изпълнителнят съвет да се преименува на управителен съвет, а управителят да стане изпълнителен директор. Терминът “насърчаване“ да се замени с “провеждане“, а ЗННИ да се преименува на Закон за научната дейност. И накрая, изпълнителният директор да не се предлага и назначава от министъра, а от управтелния съвет. Подробности могат да се намерят в статията ми “Безкраен фарс с парите за наука“. След повече от година интелектуални, политически, а може би и задкулисни усилия законът си остана за насърчаване, разбра се, че няма държавен фонд, който да провежда всичките научни изследвания, изпълнителният съвет си остана изпълнителен, управителят – управител.

Какво се промени? Напразно някой ще търси сближаване с европейското законодателство. Новото е, че управителят вече се избира от Изпълнителния съвет и се назначава от неговия председател. А това го прави от управител – прост изпълнител. Ако е послушен, заплатата му ще бъде около 2500 лева. Отдавна има обявен конкурс за управител, но управител няма. Назначен е временно изпълняващ длъжността.

Важно е и това, което не се промени. Единственият европейски акт включен в списъка на релевантните актове е безкрайно остарелият Регламент 2380 от 1974 г. за разпространяване на информация, свързана с научните програми за ЕИО. Рамката за НИРДИ и Регламент 651/2014, регулиращи финансирането на научните изследвания в целия ЕС не се споменават.

Промени се и още нещо, отнасящо се, разбира се, до фундаменталните изследвания. В Допълнителните разпоредби е записана дефиниция за фундаментални научни изследвания. Само че не тази, която е в "изпуснатите“ Рамка за НИРДИ и Регламент 651/2014, нито дори тази прилагана в Съединените щати, а променена по нашенски и изглежда така:

"Фундаментални научни изследвания" са изследвания, включващи експериментална или теоретична работа, предприета основно с цел придобиване на нови знания за фундаменталните причини за явленията или наблюдаемите факти, без да се има предвид каквото и да било пряко практическо приложение или използване.

В Европейските нормативни актове, които имат приоритет пред националните пък пише: “фундаментални научни изследвания“ означава експериментална или теоретична работа, предприета основно с цел придобиване на нови знания за фундаменталните причини за явленията или наблюдаемите факти, без да се има предвид каквото и да било пряко практическо приложение или използване;

На кой нормотворец му е хрумнало да смени думата означава с изследвания, включващи. На какво основание някой е подвел депутатите да включат невярна дефиниция. На пръв поглед изглежда, че „смисълът е близък“. Само че по истинската дефиниция фундаментални са само тези изследвания, които изцяло удовлетворяват изискванията, докато според фалшивия вариант е достатъчно да се изпълняват само част от тях.

Има още една магическа думичка, която има за цел да превърне всяка човешка и дори нечовешка дейност във фундаментално научно изследване. Това е думичката “свързани“ в комбинацията “дейности, свързани с фундаментални научни изследвания“. Според приетата терминология (Frascati Manual, ISBN 92-64-19903-9 – © OECD 2002), това са съпътстващи необходими дейности, които НЕ са фундаментални изследвания, поради което трябва да се ограничават до минимум.

И ето че отново възниква нашият основен въпрос. Защо този съзнателен хаос е само около фундаменталните изследвания? Защо в Допълнителните разпоредби липсва дефиницията за приложни научни изследвания. Защо Законът за насърчаване на научните изследвания е толкова пристрастен?

Отговорът е много прост и се потвърждава и от други факти. Това не е от любов към фундаменталните научни изследвания, а от любов към парите за научни изследвания.
Фундаменталните изследвания са единственият вид научни изследвания, които се финансират 100% от държавата. Причината е проста и ясна – фундаменталният научен резултат не предвижда приложение, той не може да се продаде. Трудът на създателя му не се заплаща на пазарен принцип. Но фундаменталните изследвания са стратегически важни и трябва да се развиват.

С приложните изследвания ситуацията е друга. Проверката на приложността става на пазара. Пълното финансиране на приложен проект нарушава конкуренцията, създава условия за дъмпинг и т.н. Ето защо допустимият интензитет на държавната помощ е около 50%. Пределно ясно е, че ако един проект за 300 х.лв. (а често пъти за много повече) бъде "пробутан“ за фундаментален, той получава 150 х.лв. неправомерна държавна помощ. Това е нарушение в особено големи размери и се наказва с особена строгост.

Още по-лошо става, когато подаденият проект изобщо не е за научни изследвания, но се финансира като "фундаментален“. Например, различни проучвания, статистики, иновации, оптимизации и т.н. Тогава злоупотребата може да достигне 100 %.

Има и още една вратичка в терминологията. Това е дефиницията на понятието научна организация. Според ЗННИ "Научна организация е юридическо лице, което извършва научни изследвания в съответствие с действащото законодателство“. Кратко, ясно и неточно. Точната формулировка цитирах в предишния си коментар. Обърнете внимание и на описаните видове научни изследвания, и на използването на приходите от научната дейност. Тази дефиниция не би допуснала вакханалията от 2012 г.

В следващия коментар четете защо нямаше конкурси през 2015 г., кой, как и колко време писа правилник на фонда и кои са най-великите учени у нас.

*Димитър Пушкаров е професор и доктор на физико-математическите науки, работил в БАН, наши и чуждестранни университети и научни организации. Бил е два пъти зам.-министър – в Министерството на науката и висшето образование и Министерството на образованието, науката и културата. Създател на ФНИ и участник в комисията, проверявала проектите от отменената скандална конкурсна сесия през 2012 година. Почетен член е на Съюза на учените в България. Mediapool ще публикува материалите от поредицата от блога на автора с неговото съгласие.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Scholar144
    #1

    Така е когато Законът счита че всеки новоизлюпен доцент е достатъчно компетентен да бъде член на ИС и на Комисиите на ФНИ, че управител на Фонда може да бъде юрист/икономист с висше образование, когато популистки избрани ректори и директори номинират за членове на управлението на Фонда не учени, които разбират от наука, а хора, които ще „защитават интересите на институцията”...

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.