Фонд "Научни изследвания" вчера и днес, а утре? - част V

В предишната си публикация за пореден път поставих въпроса да бъдат обявени на интернет страницата на фонда наукометричните показатели на членовете на Изпълнителен съвет (ИС) и управителя. Това не е мой каприз. След като в правилника са определени минимални изисквания за членове на Изпълнителния съвет, и тези данни са публични (както и всички наукометрични показатели в базата данни "Учени, участващи в дейността на Фонд "Научни изследвания") , то тяхното укриване предизвиква сериозни подозрения за възможно несъответствие. Данните трябва да са представени във вида, описан в правилника – пълен брой публикации в списания с импакт фактор и списък с библиографските данни на не по-малко от 10 от тях за последните 5 години (2011-2015), брой цитати (общо за целия период и за последните 5 години), брой успешно защитили докторанти, индекс на Хирш, длъжности, заемани в структурите на фонда, участия в проекти на фонда и т.н.

След предишната ми публикация някои колеги ми изпратиха резултатите от техни проверки по SCOPUS и Web of Science. Аз съм им благодарен за съдействието, но бих искал да видя официална информация, за да няма евентуални грешки от различни транскрипции на имена или неточности на самите бази данни. Проверката по SCOPUS, е много тревожна. В ръководството на фонда има хора с индекс на Хирш, равен на 0, 1, 2, 3, 4.

Нека ясно подчертая, че няма пряка зависимост между наукометричните показатели и пригодността на учения да заема определена длъжност във фонда. Доказано е, че импакт факторът и подобните му индекси са неприложими за оценка на отделния учен и на стойността на неговите научни резултати.

Има учени с високи формални показатели, които не могат да проумеят, че изследванията им не са фундаментални, които не са чували за регулациите при държавната помощ за научни изследвания. За академична почтеност също няма числови показатели. Спомням си и едно често цитирано изказване на Ландау при обсъждане на номинация за академик. “Какъв учен е той?! Та той има 200 публикации!“ Ландау има за целия си живот 98 публикации, но всеки знае името му, докато за оня с 200 публикации никой не си спомня. Също така Ландау никога не е бил в изпълнителен съвет или управител на фонд. След като са обявени обаче някакви числови критерии, то проверката за съответствие е задължителна. Казано е: внимавай какво си пожелаваш! Патологичните случаи пък трябва да се обявяват на всеуслишание и да се искат оставките както на тези, които не отговарят на изискванията, така и на тези, които ги прикриват.

За да няма недоразумения обръщам внимание, че в Правилника е направена „застраховка“ за членовете на ИС, като е записано, че настоящият ИС продължава дейността си до изтичане на мандата му. Дори за попълването на състава му с още двама души нямало да се прилагат новите изисквания. Само че това не изключва отстраняване на отделни негови членове и дори на целия състав от Министъра на МОН при несъответствие, несправяне с работата, злоупотреба с права и по други причини. Не е забранено и подаването на оставки.

Констатациите в цялата тази серия публикации са предостатъчни за незабавната оставка или освобождаване на изпълнителния съвет, за което аз решително настоявам като неизбежна мярка за нормалното функциониране на Фонда.

По-нататък ще обобщя някои от тях и ще добавя други конкретни факти, поставящи под съмнение (меко казано) не само компетентността и законосъобразността, а и академичния морал и задължителното съобразяване с добрите практики.

1. Изпълнителният съвет провали конкурсната сесия през 2015 г. Вместо да провежда конкурсите с минимални корекции в нормативната уредба, той се занимаваше с непрдуктивно и ненужно от гледна точка на актуалните проблеми и Годишната оперативна програма създаване на нов правилник и изчакване на несъществени за тази дейност изменения в ЗННИ. Личните амбиции за включване в правилника на илюзорни правила, процедури и ненаучни критерии за оценка на учените бяха отхвърлени, но доведоха до неоправдана загуба на време и сили и отклониха вниманието от по-съществени дейности.

2. Няма обявени мотиви защо новият конкурс е обявен отново само за фундаментални научни изследвания. Има заложени критерии за оценка на проектните предложения, които противоречат на фундаменталността на изследванията. Има и критерии, които не подлежат на числова оценка. Има критерии, неразбираеми за чуждестранни оценители. Налага се впечатлението, че се подготвя повторение на грешките от сесията през 2014 г., когато за фундаментално изследване се признаваше и използването на пластмасата на бутилки втора употреба.

3. Изпълнителният съвет и ръководените от него структури на фонда работят некомпетнтно, не разбират добре проблемите и предлаганите от тях решения са неадекватни.

4. Това особено пролича в отношението към незаконосъобразните конкурси от 2008-2012 г. Вместо стремеж към законност, видяхме опити да се заобикаля законът. На постоянните научно-експертни комисии (ПНЕК) бе възложено да проверяват договорите относно фундаменталност на научните изследвания в тях, разчитайки "фундаменталните” да получат пълно (100%) финансиране, както това се допуска от Регламент 800/2008 г. Абсолютно бе пренебрегнат фактът, че конкурсите не са проведени по изискванията на регламента, дори му противоречат. Установяването на съответствие на отделни проекти с регламента, при това от ПНЕК, които имат съвсем други функции, правомощия  и компетентности, говори за пълно неразбиране на правилата, които ИС е задължен да спазва. Ако ли пък ИС е разбирал какво върши, то това би означавало, че е заблуждавал научната общност.

5. Самата идея за решаване на проблема посредством финансиране само на фундаменталните изследвания противоречи на основния конкурсен принцип на фонда. Няма никакво основание да се отказва финансирането на приложни проекти, преминали по същата процедура. Някои от тях дори са договорили и вероятно получили допълнителната финансова помощ от 50%.  И сега накъде?

6. Не по-малко важен е начнът, по който е осъществявана проверката за фундаменталност. Много от членовете на ПНЕК-овете са участвали в проектите, които се е наложило да преоценяват, а някои от тях са били и в структурите на Фонда и са участвали в приемането на незаконосъобразните решения, а това е забранено от чл.31 на Правилника. Конфликтът на интереси е повече от очевиден. Как са избирани рецензентите от членовете на ПНЕК, по колко рецензенти на проект са назначени, има ли депозирани писмени рецензии с аргументирани мнения и как са приемани тези мнения от същите членове на ПНЕК.

7. Членове на ИС са участвали и получавали финансиране за проекти, които не отговарят на изискването за фундаменталност на изследванията. Те си затварят очите, когато утвърждават отчети с очевидно нефундаментални резултати (понякога отбелязани и от рецензентите).

8. Има сигнали от АДФИ за нередовно оценяване на проектни предложения, има съвпадащи рецензии, има оценител, оценявал съпруга си и сестра си. Има ли реакция от ИС?!

9. Въпросите в тази посока могат да продължат. Отговорите са тревожни. Има договори, които са подписани като приложни, с осигурено допълнително финансиране, а при проверката от ПНЕК са обявени за фундаментални?! Има и такива, за които ПНЕК признава, че не са нито фундаментални, нито приложни, а спадат към експериментално развитие или проучвания, но предлага да получат някакво финансиране. Защо е този напън с признаци на измама? Един компетентен ИС трябва да знае, че дори всичките проекти да са фундаментални и да заслужават 100% държавна помощ, това не може да стане с незаконен конкурс, а още по-малко с поставяне на етикети за фундаменталност.

10. Чувството за безнаказаност стимулира симулирането и „злоупотребата с власт и компетентност“. Прави се абсолютно невярното допускане, че „добрите” учени (произвели необходимия импакт-фактор, независимо от стойността на научните им резултати, и заели ръководни позиции) „знаят какво е наука” и следователно разбират от всичко и могат безапелационно да оценяват всичко. Една стара руска поговорка гласи:

Власть ума не прибавляет. Ето един особено показателен пример.

Директорът на Дирекция “Наука“ на МОН Зл. Карова, която е и член на ИС, е поискала от ПНЕК по Природни науки с председател проф. К.Хаджииванов Доклад 0409/125 от 10.11.2015 г. „да бъде извършена и предоставена експертна оценка за национална значимост на  проект „Оценка на потенциала на България за находища на критични за Европа суровини“ на Геологическия институт на БАН“. Резултатите са за ползване от Министерството на енергетиката – Отдел Природни ресурси и концесии. Няма данни за ръководителя на проекта и за научния екип, нито за някаква връзка с конкурс на Фонда. Във Фонда не е регистриран такъв проект. Фондът не е оторизиран да дава "оценка за национална значимост“. 

Става дума за критични за Европа (а не за Европейския съюз) суровини и се иска достъп, който не се предоставя на всеки срещнат. За кои европейски страни става дума? Кои райони ще се проучват? Включват ли Черноморския шелф и Родопската област? Разбира ли г-жа Карова, целият ИС и ПНЕК по Природни науки какво точно вършат? Знаят ли си функциите? Докладът на г-жа Карова е от 10 ноември, заседание на ПНЕК е имало на 21 ноември, а заседанието на ИС е на 27 ноември. Кога са назначени рецензенти, кога са разгледани рецензиите? Аргументацията на ПНЕК е, че "Предоставената анотация и план на разработката доказват по безспорен начин НАЦИОНАЛНОТО ЗНАЧЕНИЕ на проекта“ (курсивът от оригинала).  От кои членове на ПНЕК е извършена експертната оценка и на кое нейно заседание е приета. При такива експертизи рецензентите са явни. Тези въпроси са важни, защото съдържанието на „експертната оценка“ изумява:

"Проектът предвижда осъществяване на фундаментални изследвания, целящи оценката на ресурсния потенциал на България...“. Отново магическият етикет „фундаментално изследване“ е прикачен към проучване, което дори не може да се отнесе към научните изследвания. Останалата част от това уникално решение прочетете в Протокол 7/27.11.2015 г. и ще възникнат още въпроси.

11. Членовете на ИС се оказват и големи финансови специалисти. За мен е смущаващ записа в Протокол 18/13.03.2016 г.: „Проф. Копева разгледа становището на финансовия одитор и установи, че разходите, определени в становището като недопустими, са използвани правомерно, и би трябвало да бъдат признати като допустими“. След което мнението на финансовия одитор е заменено с това на Копева.

В цитирания вече Протокол 7/ 27.11.2015 г. е обсъждан одитен доклад, в който не се признават за правомерни разходи за над 300 хил. лв. Случаят е докладван в ПНЕК по Природни науки от председателя ѝ проф. К.Хаджииванов, който заблуждава комисията, че одиторът бил направил груба грешка като определил разход (около 10 000 лв.) за неправомерен, защото „покупката на научно оборудване по проекта следва да бъде в рамките на допустимия период 03.10.2011 – 03.04.2012 г.“. Според Хаджииванов „още в заглавната страница допустимият период е дефиниран като 03.10.2011 – 03.04.2013 г.“. 

Допустимият период за покупка на оборудване е 6 месеца и е ясно дефиниран в Договора по проекта в чл. 10. Този член е цитиран експлицитно в одиторския доклад. В Договора е описана и задължителна процедура за удължаването му при невъзможност да бъде спазен. Знам това, защото през 2014 г. бях в същата ПНЕК и познавам съдържанието на договорите. Проф. К. Хаджииванов е успял да подведе ПНЕК, а след това и ИС, като е подменилил допустимия срок за покупка със срока на договора. В резултат ИС решава да назначи нов одитор. Останалите близо 300 000 лв. не се коментират, освен че били „висок процент предложени недопустими разходи“. Обърнете внимание на термина „предложени“, а не „установени“ недопустими разходи. Между другото, съгласно чл.9 на Договора, закупеното оборудване е собственост на Възложителя до приключване на проекта. Проектът още не е приключил. Къде е заведено оборудването? А защо договор от 2008 г. досега няма приет научен отчет от ИС е тема на самостоятелен и много важен разговор. Рецензиите са предадени още преди 2 години. Ще добавя, че ръководителят на проекта е от катедрата на зам.-председателя на ПНЕК проф. В.Попов, като едновременно е бил зам.-декан на Физическия факултет. Сега вече е зам.-ректор на Софийския университет, а проф. В.Попов е заел мястото му на зам.-декан. Проф. Попов не само не е излязъл от заседанието, на което е обсъждан проектът, но е бил главният му защитник в противоречие на чл.31 от ЗННИ.

Какъв е резултатът от тази "брилянтна“ операция, станала възможна поради брилянтната манипулация и още по-брилянтната некомпетентост или недобросъвестност на ПНЕК и ИС.
За него научаваме от Протокол 10/29.01.2016 г. т. 10.2. „Поради нормативни ограничения за осъществяване на допълнителен одит, ИС промени решенията“. Казано по-просто, поради незаконността на взетото решение, то се изменя. На одитора се възлага “да отстрани фактолоrическите грешки във финансовото становище по договор ДОО2/90 от 2008 г., констатирани в доклада на комисията по Природни науки с вх. No 94КК/35 от 24.11.2015 r., както и да направи преглед в становището за други такива“.

Ето още едно брилянтно решение. Ясно е, че одиторът няма да коригира доклада си съобразно доклада на Хаджииванов, защото няма какво да се коригира. А какво се крие зад възлагането да потърси „други такива“ (грешки) направо не ми се мисли. Може би му се възлага да се откаже от одитния си доклад и да си направи „самокритика“? Не. Достатъчно е, ако одиторът не направи нищо, а ИС ще се оправдава, че не е получил отговор. Закъде да бърза? От 2008 г. са изминали само 8 години!!! Мандатът на ПНЕК вече изтече. Процедурата за нова комисия тепърва започва. Случаят може да се забрави, или да изтече давност...

*Димитър Пушкаров е професор и доктор на физико-математическите науки, работил в БАН, наши и чуждестранни университети и научни организации. Бил е два пъти зам.-министър – в Министерството на науката и висшето образование и Министерството на образованието, науката и културата. Създател на ФНИ и участник в комисията, проверявала проектите от отменената скандална конкурсна сесия през 2012 година. Почетен член е на Съюза на учените в България. Mediapool ще публикува материалите от поредицата от блога на автора с неговото съгласие.