Фонд ще финансира трансплантации на българи в чужбина

Фонд за трансплантации на българи в чужбина ще бъде създаден до няколко месеца, обяви в сряда здравният министър Божидар Нанев. На заседанието на кабинета той е представил пакет от мерки, с които да се увеличи броят на трансплантациите у нас и в същото време България да се включи в международните мрежи за обмен на органи. До тези мерки е сведена първоначално хвърлената бомба от премиера Бойко Борисов, който заяви миналата седмица, че ще се тегли кредит, за да се платят трансплантациите на всички чакащи българи.

Нанев съобщи, че в момента 868 души чакат за трансплантация на бъбрек, 40 за сърце и 54 за черен дроб. В същото време от 2004 г. досега у нас са направени около 200 трансплантации. В ЕС пациентите с мозъчна смърт подходящи за донори са 10 на 1 млн. души годишно. В България те са 1.2 на 1 млн. души. На фона на тази стряскаща статистика болниците у нас подават изключително малко донори. Лечебните заведения с най-големи реанимации като "Пирогов" пък въобще не подават донори.

Нанев заяви, че плащането на всички трансплантации у нас и в чужбина, включително тези на стволови клетки, би струвало 96 млн. лева.

Колко пари ще бъдат отпуснати през тази година, за да заработи фондът, тепърва ще се съгласува с финансовия министър Симеон Дянков.

Фонд за трансплантации в чужбина

Фондът за трансплантации в чужбина ще покрива лечението на българи, на които не може да бъде направена трансплантация у нас. Това означава, че, ако за чакащ пациент у нас изникне възможност за трансплантация в чужбина, държавата ще плати лечението му.

За целта обаче страната трябва да направи постъпки за членство в европейските неправителствени организации (НПО), занимаващи се с обмен на органи за трансплантации – "Евротрансплант" и "Скандинавиън трансплант". Нанев съобщи, че вече са изпратени писма до тези институции.

Освен това започват и разговори с Румъния и Гърция за създаване на регионална организация за трансплантации на органи, тъй като обикновено тези НПО възникват между съседни държави поради необходимостта да се действа бързо при намирането на трупен донор. Засега на Балканите е трудно да има по-голяма организация, тъй като законодателството на държавите, които не са членки на ЕС, не е хармонизирано с нашето.

"Ако до заработването на фонда обаче има случай на българин, за който е намерен донор в чужбина, държавата ще плати като средства могат да се ползват от Фонда за лечение в чужбина", обясни Нанев.

И в момента има българи, които чакат за подходящ донор в чужбина.

Освен с пари от държавния бюджет, фондът ще се финансира и с дарения, като Нанев очаква първоначално да бъдат отпуснати поне 5 млн. лева.

Болниците ще получават повече пари за трансплантации

Нанев съобщи, че ще бъдат предприети няколко мерки за увеличаване на трансплантациите у нас. Той предлага да нараснат средствата, плащани за една трансплантация, тъй като сегашните лимити на здравното министерство понякога не достигат и болниците задлъжняват. В момента лимитът за една бъбречна трансплантация е 15 000 лева, за трансплантация на сърце – 40 000 лева и за черен дроб 50 000 лева.

Нанев предлага лимитът за сърдечните и чернодробните трансплантации да стане 80 000 лева, а на бъбреци -до 40 000 лв. "Това не означава, че тези пари ще бъдат похарчени, но при пациенти, за които се налага, болниците да знаят, че ще си покрият разходите", обясни Нанев.

Предлага се и завишаване на парите, които се изплащат на болниците за поддържане на донор в мозъчна смърт. Сега за това лечебните заведения получават 1 500 лева за донор и Нанев предлага да се плащат по 2 000 лева.

Здравният министър обеща преустановяване на практиката на забавяне с месеци на дължимите от министерството суми за трансплантации. "Това ще стимулира болниците", смята той.

Освен това министърът ще издаде нарочна заповед, с която да задължи шефовете на болници да предоставят трупни донори.

Нанев съобщи, че ще организира и обществени дебати за промяна в законодателството, за да може починали пациенти по-лесно да стават донори на органи. Идеята е да се премахне изискването за писмен отказ от страна на близките на починалия. В момента даряването на органи, тъкани и клетки става, ако приживе лицето не е декларирало изрично несъгласие и след смъртта му близките му не изразят писмено несъгласие.