Фондът за енергийна сигурност ще върти 2.23 млрд. лв. годишно

Поскъпналите над два пъти парникови емисии в европейската търговия и новото изискване от средата на 2018 г. компонентата от цената на тока "задължение към обществото" да влиза във Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) увеличават значително сумите, с които той ще оперира не само през тази година, но и следващите три. Така фондът ще върти 2.23 млрд. лв. годишно при досега постъпващи и изплащани от него средства с над 1.7 млрд. лв. по-малко.

Това става ясно от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на финансовото министерство за периода 2019-2021 г.

ФСЕС бе създаден в средата на 2016 г. с 5-процентни отчисления от продадения ток от всички електроцентрали и с приходите от търговията на държавата със спестените парникови емисии в резултат на свитата спрямо референтната 1990 година промишленост и намалените замърсявания на въздуха от предприятията. По-късно принудени да правят 5 на сто вноски във фонда бяха "Електоренергийният системен оператор" и "Булгартрансгаз". С парите се покриваха разходите на "Националната електрическа компания" (НЕК) за задължителното изкупуване на произведената от възобновяемите източници електроенергия по преференциални цени. Първоначалните преводи към държавната компания бяха около 350-450 млн. лв. годишно.

Поправки в Закона за енергетиката от началото на 2018 г., влезли в сила от средата на годината, обаче увеличиха значително ролята на ФСЕС. От юли 2018 г. всички производители на ток с инсталирана мощност над 4МВ бяха принудени да продават своята електроенергия на борсата, а разликата между постигнатите там пазарни цени и определените от енергийния регулатор преференциални тарифи за тока от слънце, вятър и биомаса се покрива има от ФСЕС. В същото време във фонда започнаха да постъпват и сумите от компонентата "задължение към обществото", която е част от цената на тока, за да могат да се извършват тези нови разплащания. Изчисления на финансовото министерство сочат, че приходите от "задължение към обществото" във ФСЕС възлизат на 1.2 млрд. лв. годишно.

Към тях се прибавят и рязко повишените приходи от продадените държавни парникови емисии заради поскъпването им от 9.8 евро за тон в началото на 2018 г. до 21.79 евро за тон през август и прогноза да ударят 25 евро до края на годината. Това ще донесе 530 млн. лв. повече от въглеродни емисии във фонда, в който през миналата година влязоха 244 млн. лв. от парниковата търговия. Отделно се оказва, че през 2019 г. България ще има право да продаде по-голямо от досегашното количество СО2 квоти на европейският пазар, което означава още повече приходи по това перо.

Така в бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. за Фонда "Сигурност на електроенергийната система“ се предвижда неговите годишни разходи да са 2.23 млрд. лв. От тях около 1 млрд. лв. ще бъдат предоставени на НЕК за компенсиране на разходите му като обществен доставчик, който продължава да е длъжен да купува електроенергията от двете американски въглищни централи в комплекса "Марица Изток" и от всички възобновяеми източници с инсталирана мощност под 4 МВ.  1.230 млрд. лв. са предвидени за изплащане на договорите за премиране на разликата между пазарните и преференциалните цени на тока от топлофикационни централи и когенерации и слънчеви, вятърни и на биомаса електроцентрали с мощност до 4 МВ.

Бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда Министерството на енергетиката да получи за извеждането от експлоатация на малките реактори на АЕЦ "Козлодуй" и за управлението на радиоактивни отпадъци 46 млн. лв. догодина, 47 млн. лв. - през 2020 г., и 50 млн. лв. - през 2021 г.. В тези суми влиза и издръжката на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци“. Ведомството ще получи и 28.2 млн. лв. за финансиране на разходи в изпълнение на Националния план за инвестиции до 2020 г. в сероочистващи инсталации за намаляване замърсявания на въздуха то въглищните централи.