Фоторепортер започва неравна битка с липсата на памет в политиката

ДПС на поклонение пред тленните останки на Илия Павлов, снимка Веселин Боришев

Един от най-опитните български фоторепортери Веселин Боришев се изправя в неравна битка срещу изтриването на паметта и подмяната на историята. Той има 30-годишен опит с местния политически пейзаж и е доста наясно с контекста на събитията.

Страницата на Боришев носи името на носталгичната стара градска песен "О, спомняте ли си, госпожо". Идеята за проекта му идва случайно – докато търси конкретна снимка, която му трябва за материал.

"По едно време си дадох сметка, че има изключително ценни неща, които в тази ситуация, в която сме поставени в момента – ситуация на препиране на биографии и събития, на избелване… Казах си: Абе, пич, какво става, какви са тези работи?! Трябва да има памет за това!", разказва Боришев пред бТВ.

За малко над месец някои от снимките имат по над 40 000 гледания.

Подборът на кадрите включва лица от новините, а към тях има кратък коментар от автора. Той разказва, че всеки ден отделя часове, за да чете за събитията около всяка снимка.

"Има голяма аудитория, която не би искала това да се случва. Има аудитория, която не иска да се сеща кой е Илия Павлов, Кюлев – също. Това са малки парченца, оттам се връщам и чета какво е било 2000-2001 г., тогава вече имаше интернет. "Гугъл" помни всичко: как защитаваме руските пари, как защитаваме руските интереси", разказва Боришев.

Той признава, че някои от старите снимки не е имало как да бъдат публикувани по времето, когато са били направени.

В страницата му има кадър с участието на Илия Павлов, Добромир Гущеров, Емил Кюлев и Васил Божков.

"За това събитие четох. То е среща със Сергей Станишев и парламентарната група на БСП, където се говори как не трябва да се продава "Булгартабак", посочва фотографът.

"Има много снимки, които тогава не съм ги правил, защото не е имало смисъл. Ние в момента и то от години сме в ситуация, в която настина няма смисъл да се прави нищо", казва той.

"Фотографията е начин на мислене. Има едно-единствено условия един фоторепортер да е добър – да е умен. Да е ангажиран с проблемите около него. Безпристрастно отразяване на събитие няма", коментира Боришев и съжалява за доминиращата чалга в неговия занаят.

Той има надеждата, че един ден "ще има и нещо качествено, което ще е с много къси тиражи и малка публика, но това ще е грамотната публика".

Обмисля да създаде специален сайт, книга или да организира изложба, но признава, че това е свързано с прекалено голям финансов ресурс."Една от големите идеи е, защото това е памет, че би трябвало да има музей на фотографията – това е идея, която чат-пат се прокрадва", отбелязва Боришев.

По думите му има фотографи, които са много по-добри "архивари" от него и които надлежно са подредили десетилетия от кариерите си и които могат да допринесат за подобна колекция.

В същото време цели архиви на даже големи издания и заснетото от някои от големите български фоторепортери се оказва в кофите за боклук по волята на междувременно сменили се издатели, наследници на починалите и други. Така става все по-реален рискът за определени лица и събития да се появят "бели петна", които после да се запълват с пълни измислици, казва той пред бТВ.

Споделяне

Още от България

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?