Франкфурт вече раздава и отнема лицензите на всички банки в България

БНБ става "подизпълнител" на Европейската централна банка от 1 октомври

Франкфурт вече раздава и отнема лицензите на всички банки в България

Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт е институцията, която от днес, 1 октомври, ще взима крайното решение за издаването или отнемането на лиценз на която и да е банка в България. Досега това се правеше от Българската народна банка (БНБ).

Причината за промяната е, че от 1 октомври се активира присъединяването на България към Банковия съюз на ЕС, като БНБ влиза в т. нар. тясно сътрудничество с ЕЦБ.

В резултат от промяната от 1 октомври БНБ става "подизпълнител" на решенията на ЕЦБ. Активира се законодателството, според което БНБ се задължава да издава необходимите административни актове в изпълнение на разпорежданията на ЕЦБ по отношение на банковия надзор.

За посочените от Франкфурт 5 директно надзиравани от него банкови институции у нас – УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк, БНБ губи директните си правомощия и ще подпечатва съответните индивидуални административни актове "единствено при искане, издадено от ЕЦБ, и в пълно съответствие с него".

ЕЦБ ще има солидни правомощия и по отношение на по-малките кредитни институции.

Франкфурт решава за лицензите

ЕЦБ ще решава за издаването и отнемането на лицензи на всички банки в България от 1 октомври, става ясно от чл. 4, пар. 1 от Регламент (ЕС) 1024/2013 на Съвета за възлагане на ЕЦБ на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор на кредитните институции.

Всяко заявление за лиценз ще се подава до БНБ, която ще е длъжна да уведоми ЕЦБ в случай на положително становище. Лицензът ще се счита за одобрен от Франкфурт освен ако в срок от максимум 20 дни ЕЦБ не представи писмен мотивиран отказ. В такъв случай БНБ отказва лиценза.

ЕЦБ ще може и да отнеме лиценз на която и да е банка у нас по собствена инициатива. Преди това Франкфурт ще даде "достатъчно време" на БНБ да вземе мерки за оздравяване на съответната финансова институция.

Ако обаче ЕЦБ определи в обосновано решение, че БНБ не е предприела подходящите действия, необходими за запазване на финансовата стабилност, отнемането на лиценза влиза в сила незабавно, въпреки евентуалното възражение от София.

БНБ занапред няма да може да отнема лиценз самостоятелно на която и да е банка у нас, става ясно още от еврорегламента.

ЕЦБ ще има и решаващ глас за всеки случай на придобиване на квалифицирано дялово участие в банка. Европейската банка ще може да се противопостави на подобна сделка и БНБ ще е длъжна да изпълни разпореждането.

Франкфурт занапред ще се разпорежда и за изискванията за собствен капитал на банките в България, за ограниченията на големите експозиции, за пригодността на банковите мениджъри и т. н.

ЕЦБ ще може да назначава провеждането на стрес текстове на банките у нас, които ще бъдат обявявани публично "евентуално".

Двама подуправители на БНБ влизат в ЕЦБ

България от днес има двама представители в Банковия съюз на ЕС – подуправителите на БНБ Радослав Миленков и Калин Христов. Миленков ще представлява страната в надзорния съвет на ЕЦБ, както и в Единния надзорен механизъм. Христов е българският представител в Единния механизъм за преструктуриране, който се намесва в случаите на проблемно финансово състояние на банки.

"ЕЦБ има правомощията да извършва надзорен преглед, проверки на място и разследвания, да издава или отнема лицензи за банкова дейност, да оценява придобиването и разпореждането с квалифицирани дялови участия от страна на банките, да осигурява спазването на пруденциалните правила на ЕС, да определя по-високи капиталови изисквания (буфери), за да противодейства на евентуални финансови рискове", заяви Миленков в интервю за "24 часа".

Въпреки че надзорът върху 5-те големи банки у нас вече е в ръцете на ЕЦБ, БНБ ще определи подкоординатори, както и представители в съвместните надзорни екипи, които ще участват на всички етапи от процеса на осъществяване на надзор.

Именно съвместните надзорни екипи ще са отговорни за цялостната оценка на риска, стабилността и уязвимостта на всяка една от значимите банки. Те ще определят и съответните надзорни мерки в случай на необходимост, например налагането на допълнителни капиталови изисквания.

ЕЦБ ще има и някои директни правомощия по отношение на останалите банки у нас, включително на тези с българска собственост. Става дума за издаването и отнемането на лицензи, одобрения на придобиване и освобождаване от класифицирани дялови участия в кредитни институции, издаването на общи препоръки, указания и инструкции, планиране и осъществяване на инспекции на място. "За целите на надзора над по-малко значимите банки към Единния надзорен механизъм на ЕЦБ е създадена структура, в която Българската народна банка ще участва", коментира Миленков.

Освен това по всяко време ЕЦБ може да реши да поеме и директен надзор над всяка от по-малките банки.

До този момент за България са определени няколко вноски в Банковия съюз. Първоначалната вноска в Единния фонд за преструктуриране е 81 млн. евро, а допълнителната гаранция от българското правителство – 32.5 млн. евро. Отделно ЕЦБ ще събира надзорни такси от 5-те банки под неин директен надзор.

Доц. Красен Станчев: Стои въпросът с отговорността

"Промените, свързани с Банковия съюз, няма как да се усетят веднага. Проблем с легитимността обаче би възникнал, ако някоя банка изпадне в ликвидна криза – нещо, което не изглежда вероятно в близко бъдеще", коментира пред Mediapool основателят на Института за пазарна икономика доц. Красен Станчев.

По думите му стои въпросът кой носи отговорността. "Оказва се, че надзорът във Франкфурт ще взема решенията, но отговорността ще се носи от БНБ, а сметката ще се плаща от българската държава. Винаги трябва да е ясно кой следва да бъде уволнен, ако бъде взето погрешно решение", коментира Станчев.

Той се съмнява, че прехвърлянето на надзора към Франкфурт ще реши проблема със зависимостите на националните банкови надзорници, които доведоха до фалита на КТБ. "Тези зависимости ще останат, защото банките с местни собственици остават под надзора на БНБ, а проблеми най-често възникват именно при местните банки", смята специалистът.

Калоян Стайков: Целта е по-ефективен надзор

Цялата идея зад създаването на Единния надзорен механизъм за банките, Единния механизъм за преструктурирането им, а впоследствие и Европейската схема за гарантиране на депозитите, е да се осигури по-ефективен банков надзор с фокус върху системно значимите институции, за да се предотвратят и/или омекотят разлива на ефектите от банкови кризи в една държава към останалите страни от еврозоната и Европейския съюз, коментира икономистът от ИПИ Калоян Стайков.

От тази гледна точка, по думите му, не е изненадващ изборът на ЕЦБ за надзираваните банки в България – трите най-големи банки по размера на активите им, които са задължителни, плюс две по избор, като и петте институции са с чуждестранен собственик на капитала.

България се намира в особена ситуация, тъй като присъединяването към Единния надзорен механизъм е задължително само за страни, част от еврозоната, докато такива, извън нея могат да използват т.нар. тясно сътрудничество между БНБ и ЕЦБ. Това беше един от ангажиментите за присъединяване на българския лев към механизма на обменните курсове (ERM II) и цел, която парламентарно представените партии си поставиха през 2014 г. Причината бе отнемането на лиценза на КТБ, което разкри редица слабости в банковия надзор в страната, добави Стайков.

Според него все още има редица неизвестни около работата на надзорните институции в рамките на тясното сътрудничество, тъй като първите две страни, които се присъединяват към него, са България и Хърватия.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?