Франция е твърде слаба за еврото

Франция е твърде слаба за еврото

Навремето еврото трябваше да скрепи мира. Днес обаче заради единната валута французите все повече обвиняват германците в даскалско поведение, а според германците французите са твърде лениви, за да проведат реформи. Последиците са ясни.

 

Миналата седмица бившият френски президент Валери Жискар д'Естен заяви, че в едно партньорство никой от партньорите не бива да бъде много по-силен от другия.

 

Ставаше дума, разбира се, за причината за влошаващите се отношения между Франция и Германия. Авторът на тази статия е живял 12 години в Париж и знае, че много французи споделят това мнение. Въпреки това според него дружеските нации не бива да се държат като съпружеска двойка, при която единият съпруг винаги разчита на другия. А нима германците нямат добри отношения и с други икономически по-слаби страни?

 

Съвсем скоро ще дойде време да се заемем с причината за неизправно работещата френско-германска ос - еврото! Все пак, все още е политически некоректно да се признае, че еврото е станало твърде силно за Франция и твърде слабо за Германия.

 

Близо десетилетие Франция успяваше да поддържа конкурентоспособността си чрез комбинация от реформи и обезценяване на валутата си. Ако реформите не даваха желания резултат, то правителството отваряше клапана на обезценяването.

 

Това обаче стана невъзможно след въвеждането на еврото. Сега французите страдат заради твърде силното евро и рецесията, а германските вложители - заради твърде слабото евро и твърде ниските лихви, неотговарящи на темпа на инфлацията.

 

Резултатът може да се види и на двата бряга на Рейн (река, по която мината част от френско-германската граница - бел. ред.). От едната страната се увеличава безработицата най-вече сред младите хора, от другата - бушува треска за недвижими имоти, които са сигурно вложение срещу инфлацията.

 

Какво всъщност означава искането на президента Франсоа Оланд Европейската централна банка (ЕЦБ) да поддържа по-ниски лихви, докато канцлерът Ангела Меркел пък настоява за по-високи?

 

Отговорът може да бъде само следният: една валута с "универсален размер" не може да функционира в ситуации, които са толкова различни от икономическа гледна точка като условията във Франция и Германия.

 

За да се стабилизира еврото чрез фискалния пакт, Югът трябва да бъде приравнен със Севера. Следователно става ясно, че никой "южняк" няма дори малко да се приближи към целта си, ако не бъде следвана друга стратегия: Германия да се доближи до тях, временно отказвайки се от предимствата си в производителността.

 

Така стигаме до корена на проблема между Берлин и Париж.

 

Франция наистина икономически не е много по-добре от Италия или Испания, но въпреки това отказва да проведе необходимите реформи. Вместо това президентът Франсоа Оланд настоява френските и германски дългове да бъдат обединени чрез еврооблигации, неговият министър на промишлеността иска германците да изнасят по-малко, а министърът му на финансите призовава за по-високи данъци в Германия.

 

Германският външен министър (Гидо) Вестервеле пък миналата седмица се почувства длъжен да призове, както и други негови германски колеги, върху Франция да бъде оказан натиск за реформи. Никой във Франция не прие това добре.

 

Ако двете страни вече не бяха обвързани в единен европейски съюз, на никого не би хрумнало да поучава партньора си каква икономическа и социална политика да води. Сега французите непрекъснато си пъхат носа в работите на германците и обратно.

 

Навремето еврото трябваше да скрепи мира. Днес обаче заради единната валута французите все повече обвиняват германците в даскалско поведение, а според германците французите са твърде лениви, за да проведат реформи.

 

Преди еврото да раздели още повече Франция и Германия, двете страни трябва да се откажат от обединяващото евро.

 

*Ханс-Олаф Хенкел е роден през 1940 година в Хамбург. Автор на книги и почетен професор на университета в Манхайм, дългогодишен мениджър на IBM, известен най-вече като президент на Федерацията на германските индустриалци (BDI - Бе Де И).

 

По БТА

Споделяне
Още по темата
  • 30 май 2013
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?