Франция, Русия и Европа

През 2004 г., т.е. много скоро, Европейският съюз ще се отвори за страните от Централна и Източна Европа и ще се окаже в непосредствено съседство до държавите от бившия Съветски съюз и Русия. Това налага още отсега да започне прилагането на специално отношение спрямо страната, която успя да превъзмогне последиците от финансовия срив и вече три години отчита сериозен икономически растеж.

Благодарение на дълбокото си вкореняване в континенталната евро-азиатска общност, на вече установените тесни търговски връзки както с ЕС, така и със страните-кандидатки за членство, и на познаването на техниките за защита и опазване на националната сигурност, Русия се превръща в партньор от първостепенно значение, който е в състояние да допринесе за установяване на необходимото равновесие. Френската дипломация вече си даде сметка за това.

Доказва го пътуването до Москва на френския министър на външните работи Доминик дьо Вилпен, заедно с министъра на младежта, националното образование и научните изследвания Люк Фери и делегирания министър за изследванията и новите технологии Клоди Ениер. А създаването на съвместен съвет за сигурност между двете страни го потвърждава.

След френско-руската среща на върха вече може да станем свидетели на качествен скок в развитието на отношенията между двете страни. Европа има нужда от Русия. Забележителните икономически резултати на Русия напоследък не могат да скрият факта, че страната продължава да е доста бедна. Днес брутният вътрешен продукт /БВП/ на Русия представлява едва 72% от размера му през 1991 г., докато инвестициите възлизат на 35% от обема им през същата година.

Инфраструктурата и държавните служби се нуждаят от спешна модернизация и подновяване, но делът на инвестициите в тези сфери остава под 15% от БВП и не позволява реализирането им. Това застрашава бъдещето на икономическия растеж. В периода между 1992 г. и 1998 г. образованието и здравеопазването бяха пожертвани. Сегашният руски президент си дава сметка за това и в момента посвещава сериозни усилия на тези сфери.

При все това, образованието продължава да е в недобро състояние, а силното покачване на смъртността породи безпрецедентна демографска криза в страната. Пътят към превъзмогване на последиците от водената в първите години на прехода политика ще бъде продължителен. Русия се нуждае от такава икономическа политика, която ще определи за свой основен приоритет растежа, постигнат чрез подчертано използване на съвместните инвестиции. Но тя не разполага с необходимите средства за това.

Такива средства обаче съществуват и Франция може да изиграе решаваща роля за набавянето им посредством няколко съвместни инициативи. Първата засяга външния дълг на Русия. Той е управляван в рамките на Парижкия клуб, чийто секретариат се председателства именно от френското министерство на финансите. Трансформирането на руския външен дълг в инвестиционни инструменти ще ускори притока на инвестиции в страната.

По този начин чрез окончателното си установяване на един потребителски пазар с размерите на целия континент, френските компании ще могат да допринесат за модернизацията на руската икономика. Това обаче налага не символично, а сериозно опростяване на част от руския дълг и е равносилно на определени тежести за бюджетите на държавите-кредиторки. Освен това, тези отстъпки ще имат смисъл, само ако са в подкрепа на една целенасочена политика за развитието на Русия. Втората инициатива засяга Протокола от Киото за борба с парниковия ефект.

Прилагането на протокола е приоритет на френското правителство, но той ще влезе в сила само след ратифицирането му от две трети от държавите, които са го подписали. Като се има предвид отказа на САЩ, в момента влизането в сила на протокола зависи фактически от Русия. Т.е. - интересът към тази страна е провокиран от желанието по-бързо да ратифицира Протокола от Киото.

Протоколът въвежда разрешения за определено количество вредни емисии, с които фирмите-замърсителки могат да търгуват на международния пазар, както и механизъм за съвместно прилагане, който предвижда отпускането на кредити за съкращаване на емисиите на вредни газове с парников ефект, средствата за които ще се формират от внесените в страните в преход преки инвестиции за намаляване излъчването на въглероден двуокис в атмосферата. Използването на тези инструменти е необходимо за осигуряване на инвестициите, от които Русия има нужда.

Те бързо ще доведат до реализирането на значителни икономии на енергия. В момента секторът на енергетиката причинява до 25% от емисиите на вредни газове, предизвикващи парников ефект в Русия. По този начин руските домакинства ще могат да понесат и евентуалното прогресивно увеличение на цените на енергията, защото потреблението им ще се понижи: в момента разпиляването на енергия представлява между 80% и 120% от реалното потребление на домакинствата.

Повишението на цените от своя страна ще позволи на централите за производство и дистрибуция на електричество и топлоенергия отново да станат печеливши. Чуждите компании ще могат да поемат на концесия тези услуги и да влеят в тях нови инвестиции за подобряване на общата ефективност на руската енергийна система. Това ще освободи известни неизползвани обеми от разрешените квоти за вредни емисии, които Протокола от Киото предвижда.

От пръв поглед е ясно, че ще се завърти положителен омагьосан кръг, а Франция просто е страната, която да отправи устното предложение към руското правителство. Тези инициативи ще са изгодни и за двете страни. Това вече стана ясно по отношение на енергетиката. То важи и в случая с трансформирането на руските дългове. Установяването на френски предприятия в Русия в качеството им на директни производители и дистрибутори на място ще стимулира търговията между двете страни чрез задоволяване на необходимостта на вносно оборудване и местни суровини.

Ако искаме наличното в момента неравновесие във външната ни търговия с Русия да спре да се задълбочава, трябва да забравим теориите на Рикардо. Бъдещето не е във фалшивите сравнителни предимства, които вчера се изразяваха в замяна на английска вълна срещу португалско вино, а днес - в руски газ срещу френски луксозни стоки. Бъдещето на търговията, както показват и всички проучвания, се състои в развитието на размяната на специализирана продукция от един и същ промишлен отрасъл.

За да се развива, руската индустрия трябва да се построи отново на нова, модерна основа. За тази цел притокът на френски и европейски инвестиции в Русия трябва да се насърчава. В този ред на мисли, френското правителство в момента разполага с големи козове. Една сериозна инициатива от страна на Франция за трансформация в инвестиционни инструменти на руските дългове, както и инициативата за икономии в сектора на енергетиката може дори да накара Русия да осъзнае кои са необходимите инструменти за провеждане на икономическа политика на растеж.

За да се управляват получените средства и за реализирането на инвестиции съвместно с частни партньори, ще е необходимо в Русия да се създаде голяма държавна агенция за инвестиране, която да играе роля, подобна на френската спестовна каса /Caisse des depots et consignations/ и и на институциите, които бяха свързани с нея в рамките на FDES /като CAECL и Credit Nacional/ във Франция през 50-те и 60-те години. Наличието на такава агенция ще придаде на руската политика онази яснота, към която се стремят нейните кредитори.

Франция би застанала зад идеята за изграждането на единна Европа на основата на подобни проекти, които обаче трябва да са придружени и от инициатива за образованието и изследванията. В момента за всички видове сътрудничество, взети заедно, Франция харчи в Русия едва половината от бюджета, който е отделила за Того. Франция предоставя на руските студенти между една трета и една пета от броя на стипендиите, които Великобритания или Германия им отпускат.

Все пак, в Русия страната ни се ползва с достатъчен интелектуален и морален кредит на доверие, както и с ефективни инструменти /включително френски университети в Русия/, за да умножи своите усилия в тази насока. Чрез своя принос за образованието и подготовката на кадри, какъвто призив многократно е изразяван от руското правителство, ние получаваме възможността да окажем по-голямо влияние върху оформянето на новите елити.

Нашата страна може да внесе и едно ново измерение, свързано с техниките за опазване на националната сигурност, чието значение нараства много в контекста на настоящите международни събития. Френската индустрия заема съществено място в тази област и вече реализира широки международни сътрудничества.

Една голяма френска инициатива за развитие на техниките за опазване на националната сигурност с важно въздействие върху обществото, в която да се включат ЕС и Русия, би подчертала европейския облик на тази държава. Като включи в евентуалната инициатива, естествено, и страни-кандидатки за членство в ЕС /тук става дума за Полша/, Франция ще заяви по категоричен начин, че процесът на присъединяване няма да доведе до ново разделяне на континента. В бъдеще сигурността на всички ни почива именно на такава представа за процесите.