Франция се превръща в опасна фикс-идея на САЩ

Правителството на Буш изглежда по-разтревожено от това, което нарича голизъм, отколкото от влошаващото се състояние на сигурността в Ирак. Когато разговаря с политици във Вашингтон, човек остава с впечатлението, че САЩ са готови на всичко, независимо какво струва то на американските данъкоплатци и военни, само и само Франция да не получи възможност да се меси в иракските работи.

Вашингтон трябва да коригира неуместно големите си страхове от Франция, които изкривяват американските приоритети. Един от доводите за това е, че манията на тема голизъм /главното външнополитическо наследство на бившия френски президент Шарл де Гол, предвиждащо независимост от Вашингтон/ пречи на Америка да разбере Европа и европейския процес.

Тази мания поражда напразни страхове във Вашингтон, че под силно френско влияние Европа се превръща в конкурент, който в бъдеще ще съперничи на САЩ. Като ответна мярка министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд и колегите му формулираха спрямо Европа подход от типа "Разделяй и владей".

Абсурдно е апаратът, определящ политиката на САЩ, да допуска толкова голяма грешка в оценката си за ролята на една политическа мантра със затихващо значение, каквато е голизмът. Това поведение напомня склонността на Америка да преувеличава мощта и потенциала на Съветския съюз по времето на Студената война. Освен това намерението на Вашингтон да накаже и изолира Франция въз основа на погрешна презумпция влияе отрицателно на самата Европа и още повече отдалечава САЩ от нея.

За връщането на влошените трансатлантически отношения в обичайното русло ще е от полза да заявим ясно: голизмът не е харесван в цяла Европа. Той не е нищо повече от опит да бъдат прокарани тесни френски интереси в глобален мащаб чрез манипулиране на експеримента с Европейския съюз. Тази политическа теза не е особено популярна в Европа. Антиамериканизмът на континента е вот на недоверие за подхода на САЩ към международната сигурност, а не "да" за голизма.

Европа има потенциала да си изгради обща позиция и да действа координирано, но Брюксел няма да бъде наставляван, нито доминиран от клоняща към голизъм Франция.

Това разбират дори французите. Добрите отношения с Вашингтон са твърде ценни за повечето от другите страни в ЕС. Ако Париж иска да води Европа, той трябва да се сдобри с Вашингтон. Всъщност по тази причина Париж оставя голизма в историята. Пример за това е френската позиция в Конвента, който изготви проекта за европейска конституция. Позицията бе много повече федералистка, отколкото голистка. Французите са се приближили до германското виждане за Европа, а не обратното.

Разбира се Америка едва ли забеляза това, нито пък похвали Париж за приноса му в дебатите по конституцията на ЕС. За мъдреците във Вашингтон всичко това бе и си остава неприемлива голистка политика, целяща да преобрази по своему европейския проект. За тях е без значение, че голизмът не е нищо повече от пропагандна програма на десницата във Франция, смятана за ексцентричност в политиката на континента.

Германия естествено няма никакъв интерес да подкрепя създаването на голистка Европа. Берлин в най-голяма степен печели от ръководната си позиция в новото разширяване на ЕС. Преместването на европейските граници на изток не само ще допринесе за разрастване на германската икономическа зона, но и ще помогне на Берлин да застане в центъра на европейския геополитически спор.

Сътрудничеството на канцлера Герхард Шрьодер с Париж напоследък не е, както предполагат мнозина, моноспектакъл, режисиран от Елисейския дворец. Възроденото взаимодействие между Берлин и Париж е преди всичко тактически ход, който е от полза колкото за Шрьодер, толкова и за Париж. Освен това Берлин полага значителни усилия да възстанови отношенията си с Вашингтон.

Също толкова малка е привлекателността на голизма за Великобритания, която никога не би се съгласила с подобна насока за Европа. Нека не подценяваме напрежението във френско-британските отношения и съперничеството им за доминираща роля в Европа. Но нека и не преувеличаваме способността на Франция да превърне ЕС в сериозна сила, ако Великобритания не играе активна роля. Без пълното участие на Лондон общата европейска политика в областта на отбраната е загубена кауза. Париж знае това. А знае ли го Вашингтон?

И накрая, нека не пренебрегваме френския прагматизъм. Французите са майстори на политическите маневри, а Париж разбира, че ако няма за спътници Германия и Великобритания и ако Вашингтон е против, Франция няма никакъв шанс да оглави развитието на европейската политика.

Сметката е проста. Докато Вашингтон поддържа добри отношения с Берлин и Лондон, голизмът няма бъдеще в Европа, а Франция ще е принудена да следва общоприетия интернационализъм - в съответствие с интересите на САЩ.

* Авторът е сътрудник на Атлантическия съвет на САЩ и съветник по трансатлантическите отношения в Министерството на външните работи на Словения. В статията е изложено неговото лично мнение

По БТА