Французите подготвят почвата за роля в Ирак

Набелязаната за разширяване американска военна окупация на Ирак накара Франция да се замисли дали и как да помогне за преодоляване на последиците от войната, на която се бе противопоставила.

В коридорите на властта в Париж никой не храни илюзии, че президентът Жак Ширак и словоохотливият външен министър Доминик дьо Вилпен ще съумеят да заличат щетите, нанесени на отношенията с правителството на Буш. Всеобщото мнение е, че Ширак и Буш не се харесват особено много, а правителствата им поддържат отношения по-скоро по необходимост отколкото от приятелство.

Но уязвимостта на американските войници в Ирак и намерението на Пентагона да интернационализира военното присъствие там промениха политическия и дипломатическия пейзаж. Появи се вероятност, че Франция - а може би и други, досега показващи неохота съюзници от НАТО ще могат по някакъв начин да помогнат за постигане на мир в Ирак.

Ширак изключва всякаква възможност за участие на френски войски в умиротворителни мисии без мандат от ООН. А в радиоинтервю миналата седмица Дьо Вилпен заяви, че мирът може да бъде осигурен само с резолюция на Съвета за сигурност, възлагаща на ООН отговорността за сигурността на Ирак и неговото политическо и икономическо бъдеще. Министърът разкритикува американския план за включване на войски от други страни в силите на коалицията, като заяви: "Създаването на система въз основа на това, което вече съществува, прибавянето на войски от други страни към силите на коалицията, не ни изглежда най-добрия начин да се гарантира сигурността в Ирак."

Според висши служители в Париж, френските военни стратези подготвят планове за евентуално изпращане на войски в Ирак. Те ще се приложат, в случай че се осъществи малко вероятната възможност внезапно да се промени политиката по отношение на иракската криза и Франция бъде помолена да осигури войски, за да помогне да бъде изпълнен мандат на ООН. Франция би могла да събере от 8 до 10 хиляди военнослужещи, като някои бъдат изтеглени от други международни мисии, добавиха служителите.

Изявленията на Ширак и Дьо Вилпен, с които се поставят условия за дислоцирането на войски, отчасти целяха да изпреварят американско искане от такъв характер. Идеята им е приблизително следната: като вдигаме летвата толкова високо, САЩ или няма да поискат френски войски, или ще откажат да приемат френските условия за чадър на ООН.

"В известен смисъл ние изпращаме сигнал на Вашингтон. Защото не искаме да се окажем пред необходимостта да кажем "не", посочи високопоставен френски служител.

"Френската армия би се чувствала унижена, ако отиде в Ирак и бъде поставена в една и съща категория с поляци и уругвайци като част от екипа за разчистване", добави служителят.

Американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, който все още е ядосан от отказа на Франция да подкрепи войната в Ирак, този месец заяви пред журналисти: "САЩ биха се радвали, ако заедно с тях участват войски от широк кръг страни, включително Франция". Министърът направи изявленията, след като се бе явил на изслушване в Сената, където бе засипан с въпроси.

На друго слушане в Сената миналата седмица председателят на Съвета на началник-щабовете генерал Ричард Майърс заяви, че "ще бъде от най-голям интерес за САЩ, ако в Ирак дойдат сили на НАТО".

Германия, която също се противопостави на войната, е разположила свои умиротворители в Афганистан и на Балканите. Тя също даде да се разбере, че без мандат на ООН няма да обмисля идеята за мисия в Ирак.

И Франция, и Германия едва ли ще се съгласят с голяма роля на НАТО в Ирак, докато САЩ остават главната окупационна сила там.

Така че, за момента нещата са в застой. САЩ не са помолили Франция и Германия да изпратят войски в Ирак, а никоя от двете страни не е предложила да направи това.

Но прилаганата спрямо Ирак стратегия да се поставят условия може да дава и обратен ефект. Когато през май генералният секретар на ООН Кофи Анан помоли президента Ширак да изпрати френски войски, които да оглавят умиротворителни сили в Демократична република Конго, Ширак не каза "не", но отговори със списък от тежки условия, които първо да бъдат изпълнени.

Президентът останал смаян, както разказват негови сътрудници, когато условията бързо били изпълнени и той бил принуден да остане верен на дадената дума.

Що се отнася до Ирак, могат да се направят две кулинарни асоциации, за да бъде обяснена френската дилема. Както се изрази висш френски служител, налице е стремеж правителството на Буш да бъде накарано "mijoter dans son jus" - "да се пържи в собствен сос", като бъде оставено само да постигне мир в Ирак. Има също така желание "ne pas jetter de l'huille sur la feu" - "да не се налива масло в огъня".

Това е причината досега да няма официална критика по повод провала на американските и британските сили да открият т. нар. иракски оръжия за масово унищожение (които бяха официалният аргумент за започване на войната), нито по повод преиначаването на разузнавателните данни за тази заплаха.

"Необходимо е да действаме позитивно и конструктивно, не само да се подсмиваме отстрани и да твърдим: "Те са затънали в проблеми", каза бившият френски външен министър Юбер Ведрин в интервю за Радио Юроп 1 миналата седмица. "Но от друга страна, не можем просто да изпратим наши хора в Ирак в подкрепа на политика, чиято цел не е ясна. С други думи, да изпратим при американските войски наши войници, които ще правят какво? Трябва да разговаряме точно по този въпрос: какво ще правят те."