Французойка и американка с Нобел за химия "за пренаписване кода на живота"

Французойката Еманюел Шарпантие и американката Дженифър Даудна спечелиха Нобелова награда за химия за пренаписване на кода на живота, съобщи сайтът Nobelprize.org.

Отличието им се присъжда за разработване на метод за редактиране на генома. Те откриват един от "най-острите" инструменти на генната технология - генните ножици CRISPR/Cas9 (КРИСПР/Кас9). С тях изследователите могат да променят ДНК на животни, растения и микроорганизми с изключително висока точност.

Тази технология революционизира природните науки. Тя води до нови ракови терапии и може да реализира мечтата за лечение на наследствени болести.

С тазгодишните лауреатки жените, удостоени с Нобелова награда за химия, стават седем. Досега са я печелили Франсес Арнолд през 2018 г., Ада Йонат през 2009 г., Дороти Кроуфут Ходжкин през 1964 г., Ирен Жолио-Кюри през 1935 г. и Мария Кюри през 1911 г.

Миналата година Нобелова награда за химия спечелиха американците Джон Б. Гудинаф и Стенли Уитингам и японецът Акира Йошино за разработването на литиево-йонните батерии.

Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. По различни причини Нобелови награди за химия не са връчвани през 1916, 1917, 1919, 1924, 1933 и 1940-1942 година.

Първата Нобелова награда за химия през 1901 г. получава холандският химик Якобус вант Хоф за откритите от него закони на химичната динамика и осмотичното налягане на разтворите.

Нобеловата награда за химия 63 пъти е връчвана на един човек, 24 пъти - на двама и вече 25 пъти на трима учени. Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са: Сванте Арениус /1903/, Ърнест Ръдърфорд /1908/, Мария Кюри /1911/, Ирен и Фредерик Жолио-Кюри /1935/.

Тази година паричната равностойност на наградата е 10 милиона крони (1,1 милиона щатски долара).

Нобеловата награда за химия е присъждана 112 пъти на 185-има учени от 1901 г. до 2020 г., съобщи ДПА.

Два пъти наградата получава британецът Фредерик Сенгър - през 1958 г. за работата му върху структурата на протеините, по-специално на инсулина, както и през 1980 г. за изучаване на базовите вериги на нуклеиновите киселини.

Най-младият Нобелов лауреат за химия е Фредерик Жолио-Кюри. През 1935 г. той е само на 35 години, когато поделя отличието със съпругата си Ирен Жолио-Кюри.

Най-възрастният носител на Нобеловата награда за химия е миналогодишният лауреат Джон Б. Гудинаф, който е роден през 1922 г. в Йена, Германия. През 2019 г. той е на 97 години и е доайенът на всички Нобелови лауреати.

Сферата, в която наградата е присъждана най-много, е биохимията.

Нобеловият медал за химия е създаден от шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Той представлява природата под формата на богиня, наподобяваща Изида, показваща се от облаци и държаща в ръце рога на изобилието. Воалът пред лицето ѝ държи Геният на науката.