Френски и немски банки държат 70% от гръцкия дълг

Германски и френски банки са най-големите чуждестранни собственици на гръцки държавни облигации по данни от края на миналата година, поради което те са ключов фактор при евентуална сделка за разрешаване на финансовата криза в Гърция, предаде Ройтерс.

Според данни, разпространени в понеделник, немски банки държат 22.7 млрд. долара от гръцкия държавен дълг към към декември 2010 г. Това ги прави вероятен партньор в преговорите за споделяне на тежестта за финансовото стабилизиране на страната.

Кредитори от Германия и Франция държат 70% от общо 54.2 млрд. долара, притежавани от банки на 24 страни, които се отчитат пред Банката за международни разплащания (БМР).

Френски банки са инвестирали 15 млрд. долара в гръцки държавен дълг. Френските банки обаче цялостно са най-натоварени с гръцки дълг (40 млрд. евро), основно поради заеми към частния сектор – гръцки компании и домакинства, главно заради Emporiki Bank, която е гръцко подразделение на Credit Agricole.

Гърция се споразумя с ЕС и МВФ за нов спасителен международен план, но той ще зависи от това дали страната ще изпълни обещанията за по-нататъшни икономии и ускорена приватизация.

В Брюксел се формира подкрепа за план, според който частните кредитори на Гърция да бъдат притиснати и да приемат замяна на дълг, целящ да отложи плащанията по гръцки дълг. "Уолстрийт джърнал" цитира източници, запознати с преговорите, според които, след като планът бъде одобрен, към държателите на гръцки дълг ще бъде отправено предложение за разсрочване на вземанията.

Идеята се подкрепя от финансовите министри в еврозоната, но среща силна съпротива от Европейската централна банка, тъй като мярката може да доведе до първия случай на неплатежоспособност по дълг в еврозоната.

Планът е бил дискутиран между представители на финансовите министерства в еврозоната миналата седмица във Виена, а в събота стана ясно, че е постигнато предварително споразумение за предоставяне на по-голямо финансиране за Гърция. Помощта най-вероятно ще бъде предоставена при условие, че частните кредитори поемат част от бремето.

Окончателното решение ще е на политическите лидери на ЕС, като битките предстоят в следващите седмици.

ЕЦБ обяви в понеделник, че се противопоставя твърдо на разсрочване на гръцки дълг към частни кредитори. Лоренцо Бини Смаги, член на борда на ЕЦБ, информира европейските правителства, че институцията е против подготвяния план.

Практическото приложение на идеята се натъква на усложнения и, ако бъде направено неразумно, в действителност може да бъде много вредно и да се окаже скъпо на данъкоплатците, се казва в позицията на ЕЦБ.

Икономисти изтъкват опасения, че планът за разсрочване на гръцки дълг към частни кредитори може да предизвика ликвидна криза в гръцката банкова система, като рискът е кризата да се разпростре в банковата система на цялата еврозона.

Бини Смаги предупреди, че правителствата от еврозоната не бива да настояват разсрочването да е предварително условие за предоставянето на нова финансова подкрепа за Гърция.

Проблемът възниква, когато преструктурирането на дълга се извършва не като последна възможност, а като превантивен инструмент, дори се превръща в предусловие за предоставяне на финансова помощ, смята ЕЦБ.

Посочва се още, че преструктурирането на дълга трябва да бъде само последно средство за решаване на проблема.

Представителят на ЕЦБ предупреди, че гръцките финансови пазари ще бъдат сериозно засегнати от неплатежоспособност или преструктуриране. Това би било свързано с огромни загуби, а рекапитализацията на вътрешната банкова система ще изисква допълнителни публични средства.

В позицията на ЕЦБ се изтъква, че най-добрият начин е Гърция да се придържа към строги програми на финансови ограничения и да намали бюджетния си дефицит, тъй като алтернативата е "фалит или преструктуриране на публичен дълг".

Европейските ръководители стигнаха до извода, че Гърция, за която миналата година бе одобрен заем от 110 млрд. евро, ще се нуждае от допълнителни средства идната пролет. Предложението за разсрочване на плащанията, лансирано от Германия и подкрепено от няколко други страни, би облекчило финансовия недостиг на Гърция, а освен това ще подпомогне Германия и останалите държави, които трябва да осигурят допълнителни средства.

Съгласно плана, предложен във Виена, правителствата на 17-те страни в еврозоната ще поискат от частните кредитори на Гърция да заменят свои облигации с наближаващ падеж по плащанията, с дългови книжа с по-дълъг срок на погасяване. Тази процедура може да започне през юли, ако на 20 юни финансовите министри одобрят новия пакет за подпомагане на Гърция, твърдят информирани източници.

Според документ на германското финансово министерство, публикуван през уикенда в германския в. "Ди Велт" и потвърден от официален представител на еврозоната, предложението е за 7-годишно разсрочване.

Ако частните инвеститори приемат предложението, размерът на спешната финансова помощ от ЕС ще е по-малък, а Атина ще може да разсрочи за три години изплащането на 30 млрд. евро.

Хората в Германия и в други европейски страни със силни икономики са настроени крайно негативно към финансовото спасяване на Гърция. Затова политиците месеци наред обсъждат по какъв начин Гърция да бъде спасена от фалит, но спасителният план да е приемлив за избирателите и за парламентите в страните, които ще осигурят заемите.

Предизвикване на фалит – дори за кратко – е трудна стъпка в сегашните условия. Окончателният план трябва да бъде одобрен от финансовите министри и задължително от самите национални лидери на страните в еврозоната по-късно този месец. Франция, например, е крайно предпазлива към действия, които биха засегнали интересите на частни кредитори, поради което много трудно може да се стигне до споразумение. Най-трудно обаче ще е частните кредитори да бъдат убедени да приемат сделката.

Европейските чиновници са уверени, че дори рейтинговите агенции да третират разсрочването на плащанията към частни кредитори като неплатежоспособност, нищо обезпокоително няма да се случи – разсрочването няма да бъде разглеждано в качеството на кредитно събитие, което да предизвика влизане в сила на суапови сделки по неплатежоспособност.

Най-сериозна съпротива идва от ЕЦБ, която се опасява от банкова криза в еврозоната, ако частните кредитори понесат големи загуби по гръцкия дълг.

Високопоставен германски представител призна, че ако ЕЦБ наложи вето на плана, няма друг избор, освен на Гърция да бъде дадена по-малка финансова помощ и частните кредитори да не бъдат закачани.

През март догодина Гърция трябва да погаси 14 млрд. евро под дългосрочния дълг. Падежът на още десетки милиарди евро настъпва в следващите години.

Поради настъпващи падежи по дълга и постоянния си бюджетен дефицит, Гърция е във финансова пропаст. Пакетът от 110 млрд евро, одобрени м.г.. от еврозоната и МФВ, покриват само частично нуждите на страната за 2012 и 2013 г. Надеждите бяха, че идната година Гърция ще е в състояние да финансира дългосрочния си дълг чрез финансовите пазари, но сега това изглежда все по-малко вероятно.

Затова планът предвижда правителствата да предоставят нови заеми на Атина чрез европейския механизъм за финансова стабилност – спасителния фонд на еврозоната.

През февруари т.г. ЕС и МФВ изчислиха, че Гърция ще се нуждае от 44 млрд. евро дългосрочно финансиране за периода от началото на 2012 г. до средата на 2013 г.

Опциите за убеждаване на частните кредитори са няколко, като ключовата е разсрочването да важи само за нови гръцки облигации, одобрени от ЕЦБ. Сделката няма да се отнася за старите облигации.

Ето защо планът изисква одобрението на ЕЦБ, която е независима от правителствата от еврозоната.

Рейтинговата агенция "Standard & Poor's" поясни в петък, че преоформянето на дълг с рейтинг "B" най-вероятно ще бъде признато за обявяване на неплатежоспособност, ако кредиторите получат ценни книжа с по-неизгодни условия от тези, достъпни сега на вторичния пазар. Доходността по 10-годишните гръцки облигации на вторичния пазар е 15%, а на двегодишните – над 20 процента.

В края на миналата седмица международните кредитори на Гърция се разбраха да предоставят втория транш от спасителния пакет от 110 млрд. евро, договорени миналата година, както и за договаряне на нови заеми.

В същото време кредиторите са заинтересовани от ускоряване на програмата за приватизация в Гърция, на обща стойност 50 млрд. евро, а освен това са обезпокоени от по-ниската от очакванията събираемост на данъците.

Премиерът на Гърция Георгиус Папаандреу обеща допълнителни икономии, както и създаване на специализирана агенция, която да ускори продажбата на активи.

Тази мярка, която е безпрецедентно външно вмешателство в икономиката на страна членка, ще бъде комбинирана с друга – участие на ЕС в събирането на данъците в Гърция.

Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Оли Рен заяви, че ЕС остава отворен при обсъждането на възможности за по-нататъшно засилване на сътрудничеството, например по отношение на данъците и приватизацията.

Външното участие в процеса на осигуряване на данъчни приходи в Гърция се обсъжда поради опасенията, че страната няма да е в състояние да обслужва заемите си.