Френски съд блокира депортирането на роми

Френски съд за първи път във вторник блокира депортирането на роми от страната, докато същевременно става все по-очевидно съществуващото разделение по въпроса сред френските министри.

Съд в северния френски град Лил отмени заповедта за експулсиране на седем души от ромски произход, които миналата седмица бяха изгонени от незаконно обитаван от тях имот, съобщи ДПА във вторник, като се позова на съобщението на съда.

В мотивите си съдът посочва, че незаконното обитаване на поземлен имот не представлява заплаха за обществения ред.

"Нелегалното пребиваване на ромите в имота не представлява само по себе си достатъчно сериозна заплаха за фундаменталните интереси на обществото и следователно не може да се смята за заплаха за обществения ред", се посочва в съдебното решение.

Миналия петък съдия от същия съд отмени експулсирането на още четирима роми. Въпреки това местната префектура се опита да депортира и четиримата, и още трима роми с аргумента, че условията на обитавания от ромите имот били нездравословни. Този аргумент бил отхвърлен и от втори съдия.

Все още не е ясно дали решението на съда в Лил ще се отрази върху съдбата на ромите, на които е наредено да напуснат Франция, или е само първият прецедент, който в крайна сметка ще сложи край на оспорваната политика на френското правителство, посочва ДПА.

Твърдите мерки на Франция срещу ромите, които бяха разкритикувани от Ватикана и ООН, показаха пукнатини в правителството на президента Никола Саркози, пише пък агенция Асошиейтед прес.

Вече трима членове на правителството изразиха безпокойство от решените от правителството ускорени експулсирания на роми. В понеделник дори премиерът Франсоа Фийон призна, че има "дискомфорт" в консервативния лагер на Саркози заради последвалия дебат, който навреди на образа на Франция като непоколебим защитник на човешките права.

Един от членовете на кабинета, който може би ще го напусне, е външният министър Бернар Кушнер. Вчера той заяви, че е обмислял да подаде оставка заради експулсиранията на роми. Кушнер даде да се разбере, че разочарованието му не идва от политиката, която каза, че подкрепя, а от начина, по който е било поднесено посланието, което след това е излязло от контрола на френските официални лица.

Външният министър, който дълги години е бил правозащитник преди да се захване с политика, заяви пред радио Ер Те Ел, че "не се радва от станалото", но е преценил, че оставката му няма да реши проблемите на ромите.

През уикенда министърът на отбраната Ерве Морен намекна, че скоро ще напусне правителството и ще се съсредоточи върху евентуалната си кандидатура за президент от малката си десноцентристка партия, която е съюзник на партията на Саркози. Той също разкритикува твърдите мерки на правителството към ромите, основани по думите му на "омраза, страх и несправедливи обвинения".

Във вторник пък държавният секретар за градоустройството Фадела Амара разкритикува предприетите от правителството експулсирания на чуждестранни роми, с което се присъедини към Кушнер и Морен.

"Аз съм против експулсирането", заяви Амара за радио Ер Те Ел (RTL) и допълни: "Винаги съм се борила срещу експулсиранията."

Бившата председателка на организация за защита правата на жените отбеляза, че ромите са дискриминирани и малтретирани в родните си страни. "Крайно време е да започнем да следваме политика на приемане и интегриране на това население", допълни Амара.

Тя разкритикува и изявлението на президента Никола Саркози от 30 юни, според когото недостатъчно контролираната имиграция е причина за увеличаване на престъпността във Франция.

"Убедена съм, че няма връзка между престъпността и имиграцията. Несигурността не зависи от цвета на кожата", подчерта Амара. Тя нападна и създателя на политиката на експулсиранията на роми, вътрешния министър Брис Ортфьо, като изтъкна, че е превърнал проблема в сензация.

Премиерът Франсоа Фийон призна пред радио "Франс ентер", че в редиците на управляващата партия Съюз за народно движение има "дискомфорт" и разкритикува "начина, по който някои хора са представили тази политика".

"През 2009 г. изпратихме обратно по домовете им над 11 000 роми, а през 2008 г. близо 8000. Когато казваме, че млади румънци стоят зад 15 процента от извършените от малолетни лица престъпления в Париж, не заклеймяваме една общност, а посочваме, че има проблем", каза Фийон.