Френски валс с балкански партньори

Валсът е бил най-модния танц във Виена в края на 19 век. Кавалери и дами в красиви дрехи се носели във вихъра под звуците на Синия Дунав. В днешно време реката вече не е толкова синя, но прочутата танцова стъпка първо напред и след това назад, се прилага като подход в далеч по-сериозни неща.

Интригата, която се заплете след многократно тълкуваното и претълкувано изявление на френския външен министър от 19 ноември продължава.

Стъпка напред:

Френският министър на външните работи Ведрин поиска политическите критерии, които се прилагат за десетте държави, за които се смята, че ще бъдат приети в ЕС през 2004, да бъдат приложени и за България и Румъния. Аргументът за това беше, че така ще се гарантира стабилност на Балканите. Позицията на Ведрин беше определена от влиятелното списание Икономист като "сипване на пясък в мотора" на присъединяването и беше разтълкувана като опит на Франция да забави целия процес на разширяване на ЕС, като закачи към него две страни, които дори сами са заявили, че няма да са готови към 2004 година.

Стъпка назад:

В началото на тази седмица френския президент Ширак, след уговорка, че министърът "по дефиниция изразява мнението на Франция", даде де се разбере, че политически подход в приемането на нови страни е възможен едва в края на преговорите. С това се създаде впечатлението, че темата и миражът на "политическото членство", поне засега се затваря.

Стъпка напред:

Вчера обаче председателят на френското Национално събрание Реймон Форни повтори почти дословно думите и тезите на Юбер Ведрин от 19 ноември.

Председателят на френското Национално събрание заяви в Букурещ пред АФП и Радио Франс Ентернасионал, че ако се смята, че разширяването е възможно за десет страни, които са в границите на Европа, защо да не разширим кръга и да не включим в него България и Румъния. По думите му от Съвета на министрите и от Европейската комисия зависи да обмислят и тази възможност и да позволят на страни като Румъния да следват пътя и процедурите, които трябва да ги доведат до членство в ЕС. За председателя на френското Национално събрание разширяването на ЕС не е просто израз на благосклонната воля на 15 страни към другите, а и на интереса им да се стабилизира тази част от света, да се създаде мирно пространство и да се постигне стабилност в света.

Стъпка назад:

Почти по същото време в София в интервю за БНТ, друг френски представител даде противоположно по смисъл изявление. Делегираният министър по европейските въпроси на Франция Пиер Московиси уточни, че разширяването не е произволен, а обективен процес и преговорите трябва да бъдат доведени докрай. Усилия следва да се правят както от страните кандидатки, така и от страна на ЕС. Според думите на Московиси, външният министър Юбер Ведрин е направил изказването си, защото Франция е имала чувството, че логиката на разширяването се променя. И от една обективна логика се преминава към политическа логика. А за Франция политическата перспектива на разширяването включва и България, и Румъния, е бил искал да каже Юбер Ведрин.

Могат да се дадат няколко тълкувания на дословното връщане в Букурещ към тезата на Ведрин за нуждата към България и Румъния да се приложи политически подход за бързо приемане.

Възможно е председателят на Националното събрание на Франция само да е искал да бъде любезен и да се хареса на франкофонските си румънски домакини.

Другото тълкувание на това последно (?) френско изявление, води до извода, че Франция се опитва да прехвърли на Румъния инициативата и настояването за политическо членство в ЕС.

На логичния въпрос защо в София се правят едни изявления, а в Букурещ други, може много лесно да се отговори. България няма нужда от такова прехвърляне на задачата, тъй като вече сама свърши цялата работа като побърза и скоростно поиска политическо членство в ЕС. Това, разбира се, облекчава френската позиция и позволява на Московиси в София да има твърдото поведение на брюкселските бюрократи.

Изводите от френските танцови сигнали са няколко, но най-важният е, че на тях не може много да се разчита, тъй като се оказва, че изявленията на най-висши френски представители върху един и същ сюжет варират поред аудиторията.

Вторият е, че вместо бляскави миражи за "незабавно и чувствително" политическо членство в ЕС България трябва да следва досадната рутина на преговорите Европейската комисия.

А третият извод е само напомняне из областта на танците. Най-френският танц е кан-канът, но в него няма партньори.

Още от Европа

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: