Държавните облигации на страни от ядрото на еврозоната бяха под натиск и в сряда, като доходността на френските държавни облигации стигна най-високото си равнище от приемането на еврото насам. Европейската централна банка (ЕЦБ) се върна на дълговия пазар, на фона на подновения спор между Франция и Германия се трябва ли банката да се намеси в овладяването на дълговата криза, след като “скромната” търговия с облигации не успя да спаси положението.
Франция, заплашена от поскъпване на кредитния ресурс заради оспорването на “звездния” ѝ рейтинг ААА, настоява за по-решителни действия от страна на ЕЦБ.
Разликата в доходността между френските държавни облигации и германските, които са считани за еталон, достигна рекордните 192.6 базисни пункта. Това означава, че на открития пазар Франция финансира дълга си два пъти по-скъпо, отколкото Германия.
В сряда доходността на френските облигации се повиши до 3.712% (при 3.683 процента във вторник). За същия период доходността на германските държавни облигации се повиши с 1.782 процента до 1.814.
Доходността по 10-годишните италиански облигации е над 7% - непосилна лихва за по-продължителен период. Доходността по облигациите, издавани от Холандия и Австрия, които заедно с Германия и Франция са ядрото на еврозоната, също расте.
“Ролята на ЕЦБ е да гарантира стабилността на еврото, но и финансовата стабилност на Европа. Вярваме, че ЕЦБ ще вземе необходимите мерки да подсигури стабилността на Европа”, заяви говорител на френското правителство след среща на кабинета в Париж, предаде Ройтерс.
Франция смята, че разликата в лихвите по френските и германските облигации не е оправдана.
Германският канцлер Ангела Меркел обаче е категорична, че Берлин няма да се поддаде на натиска ЕЦБ да поеме по-голяма роля в измъкването на Европа от дълговата криза, тъй като това е против правилата на Европейския съюз.
“Заплахите за икономиката по начина, по който ги виждаме – ЕЦБ няма възможност да реши тези проблеми”, каза Меркел след среща с ирландския премиер Енда Кени.
Единственият начин да се възстанови доверието на пазарите е да се приложат единодушно договорени икономически реформи и да се изгради сплотен европейски политически съюз чрез промяна на договора за ЕС, смята Меркел.
ЕЦБ също продължава да се противопоставя на призивите за активна дейност в ролята ѝ на кредитор от последна инстанция в ЕС, подчертавайки ролята на отделните правителства в овладяването на дълговата криза чрез мерки за икономии и реформи.
Банката е купила държавни облигации за 187 млрд. евро от май 2010 г. досега, но е “стерилизирала” сделките, като е изтеглила под формата на депозити същата сума от европейските банки. Един от вариантите е интервенцията на ЕЦБ на пазарите да не се стерилизира изцяло.
Идеята беше отхвърлена от Германия, която се опасява, че печатането на пари ще изстреля инфлацията нагоре.
Системна криза
Еврозоната е изправена пред системна криза и няма да оцелее, ако не стане по-интегрирана и дисциплинирана, възможно е това да стане чрез промяна в договора за ЕС, заяви от своя страна в сряда председателят на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозу.
17-членният блок навлезе в критична фаза на двугодишната дългова криза, като в момента Франция, втората по големина икономика в еврозоната, е подложена на интензивен натиск от финансовите пазари, а лихвите по заемите ѝ растат.
"Сега сме изправена пред наистина системна криза, която изисква дори по-сериозен ангажимент от всички и може да изисква допълнителни и много важни мерки", заяви Барозу пред Европейския парламент в Страсбург. "Без засилена интеграция, съединение и дисциплина няма да можем да поддържаме обща валута", допълни председателят на ЕК.
"Или държавите членки ще приемат това, за да допълнят валутния съюз с икономически съюз, който изисква пълна дисциплина, пълно сливане, пълна интеграция, или, ако не го приемат, ще изложим на риск нашата цел", каза още той. Според Барозу тази по-дълбока интеграция ще изисква промени в договора на ЕС, поради което постигането ѝ може да отнеме известно време.
"Всяка промяна в договорите трябва да бъде направена за по-дълбока интеграция на еврозоната, но също и за по-силен Европейски съюз", заяви Барозу. "Но нека не се залъгваме. Промяна на договора отнема време и на нея не трябва да се гледа като на незабавно решение на настоящата криза", изтъкна Барозу.
Той изтъкна, че засилената икономическа интеграция сред държавите от еврозоната не трябва да ощетява останалите 10 държави членки на ЕС. "Засилването на управлението на еврозоната е и засилване на нашия съюз", подчерта председателят на ЕК. "Не трябва да има разделение между настоящите 17 държави-членки от една страна и 10-те останали страни. Повечето от тях, почти всички, имат призвание да се присъединят към еврозоната", заяви Барозу.
Според него, след като се постигне по-голяма интеграция и дисциплина, ще бъде естествено 17-те страни, споделящи еврото, да емитират заедно дългови ценни книжа, които той нарече "бонове на стабилността", а освен това са известни и като "евробонове". "Ако са добре проектирани, тези бонове могат да засилят финансовата стабилност и фискалната дисциплина в еврозоната, а следователно и трайния растеж и създаването на работни места в Европа", изтъкна Барозу.
Той също така изрази скептицизъм относно идеите за по-голямо участие на бурно развиващите се икономики като Китай във финансирането на спасителния фонд на еврозоната – Европейския фонд за финансова стабилност. "Истината е, че заедно със САЩ ЕС е най-богатият регион в света. А някои предлагат да зависим от бурно развиващите се икономики, страни, които са много по-бедни от нас, за да спасим ЕС. Смятам, че това е доста странно", изтъкна Барозу. "Реалността е ясна - в Европа имаме ресурси да дадем отговор, ако има политическа воля за това. Реалността е, че нашите държави-членки харчат повече, отколкото получават от данъкоплатците. Това е реалността", заяви той.
Барозу допълни, че новите мерки за засилване на наблюдението на бюджетите на страните от еврозоната и на икономическите им цели ще влязат в сила още идния месец.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
11 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Впрочем гърците само за 1 месец са увеличили дефицита си на месечна база с нов 1 милиард Спукана им е работата
С една дума - до 5 години САЩ ще станат Горна Волта с ракети
Поразена от кризата, Америка се африканизира
Средната класа в САЩ се свива
17 ноември 2011 | 02:48 | Агенция "Фокус"
Начало / Северна Америка
Вашингтон. Средната класа в САЩ се е свила съществено през последните 40 години, като разделението между богати и бедни се задълбочава в страната, показва проучване на няколко университета в страната, цитирано от АФП.
През 2007 г. близо една трета от американските семейства (31 %) живеят с основно ниски доходи, като същия показател за 1970 г. е само 15%.
Междувременно, …
44% от американските семейства се причисляват към средната класа за 2007 г., като през 1970 г., процентът е бил 65.
Размерът на държавния дълг на САЩ прехвърли 15 трлн. долара
17 ноември 2011 | 03:21 | Агенция "Фокус"
Начало / Северна Америка
Вашингтон. Държавният дълг на САЩ достигна до нови рекордни стойности. Съгласно разпространените от финансовото министерство данни, той вече превишава 15 трлн. долара.
От министерството на финансите уточниха, че в момента размерът на държавния дълг е 15 трлн. 33 млрд. 607 млн. долара Американските експерти подчертават, че това е признак за сериозна отслабване на националната икономика.
Колкото и тежки да са финансовите проблеми на Европа, те бледнеят пред демографските. Както вече стана болезнено ясно даже и на глупците, съвременната социална държава е една пирамида. За да съществува, пирамидата трябва непрекъснато да разширява основата си. Обаче изнежените европейски поколения предпочетоха сладостта на упадъка, и престанаха да се възпроизвеждат. Така политиците напълниха Европа с диви племена с илюзията да ги интегрират. Но кой би се идентифицирал с общество в упадък.
Кекавите …
европейски поколения нито могат, нито искат да носят повече смазващата тежест на своята изключителна цивилизация. Създадена от титани, тя не може да бъде носена от пигмеи. Римлямните са говорили - всяко поколение трябва да има своя война, иначе се разваля. Европейците твърде дълго живяха като в оранжерия, загрижени само за социалните си придобивки. Да видим сега, останало ли е нещо в Европа от миналото величие. Много ще им потрябва.
Хехе, повечето тука описват социализма като решение, ама той вече се провали напълно. Преди 3 години пък се провали американския му антипод - свободните пазари. Крайностите не работят, единственият начин е системата непрекъснато да се поддържа в баланс, а затова трябва работа и мислене. Както е казал народа - лесно нема.
Да, по всичко личи, че Европа бързо трябва да бяга нанякъде, за да се спаси.
Животът трябва да стане по-суров, грешките, мързелът, тъпотата, трябва да водят до истински и болезнени последици, но така и успехът ще бъде по-сладък. напално сам сагласен, а мисля досегашният модел са краката на колоса описан в Библията ,от желязо и кал...
Американският тип икономика се сгромолясе преди 3-4 години с трясък които повле4е целия свят. Сега Дянков и компания ни предлагат същия този модел за бъдещето на България.Как така същите тези спекуланти които надуваха балона 2007 сега се опитват да ловят риба в мътна вода вав франция,като уж пуснали грешно съобщение за намаляне на ААА и после се извинъават. Такива сатрапи като Стандарт и Пуларс и Морган Стенли,които пък лъгаха 2004 за дълга на Гърция, трябва да се изгонят от Европа и да действат само в арабския свят. Само че там за подобни измами режат топки.
Предлагам за разсъждение следните извадки от Таймс,преведени на руски:
"Сильвио Берлускони был полковником Каддафи для Европы. Несмотря на его отвратительный характер, Берлускони оказался помехой для переворота банкиров и был спешно отстранён - не волей народа, а посредством, как объяснил Стивен Фэрис из "Таймс", действий инсайдеров, контролирующих рынки."
Замена для Берлускони является идеальным прислужником глобалистов - это бывший комиссар ЕС Марио Монти, международный советник "Голдман Сакс", …
европейский председатель Трёхсторонней комиссии Дэвида Рокфеллера, а также ведущий член Бильдербергской группы. Монти - это надёжная пара рук для следующего этапа переворота банкиров, когда кризис еврозоны будет использован для того, чтобы сконцентрировать ещё больше власти в руках тех самых людей, которые вызвали этот кризис изначально.
"Это группа преступников, которые привели нас к финансовой катастрофе. Это как просить поджигателей затушить пожар", - прокомментировал Алессандро Саллюсти, редактор "Il Giornale", миланской газеты, принадлежащей семье Берлускони
Най-напред европейските политици следва да си изработят единен възглед за политиката във всичките и аспекти. Но политика - обществено отговорна и обществено справедлива, особено в икономическата й част. Днешното общество има огромни производствени възможности, но дали произведеното се разпределя справедливо, така че да стимулира развитието и индивидуалния принос?? Празен чувал изправен не стои, а пълен трудно се прегъва! Гладна мечка хоро не играе, а ситата предпочита да спи. Сит търбух за наука …
глух!! Значи е необходимо повече разум в разпределението на излишъка: държавите (обществото) следва да натрупват резерви от този излишък, а не да го оставят в ръцете на олигарсите, които оказват с него натиски върху лихвите на финансовите пазари, чрез спекулации, и върху инвеститорската активност. Нови, прогресивни и по-високи данъци за корпорациите, а също и за физическите лица. Да им се изземе излишъкът, ако не го използват като обществено-полезен капитал, ако не инвестират незабавно в нови технологии, нови продукти, нови работни места, а трупат пасивно богатство и спестявания. У нас спестяванията на фирмите са 30 милиарда, толкова са спестяванията и на часните лица!! Как ще бъдат накарани тези субекти да инвестират парите си в печеливши начинания, когато банките им дават 7% лихва?? Може би само когато държавата им обещае срещу всеки инвестиран лев, да им предостави като субсидия два???
Един банан да струва два банана??