Френският парламент прие закон за преподаване на английски език в университетите

След неколкодневни разгорещени дебати френският парламент прие законопроекта за преподаване на английски език в университетите на страната, предаде Франс прес.

Правителството иска да се въведат лекции на чужд език, по-конкретно на английски, като се приложат нови изключения от закон от 1994 г., според който френският е "езикът на образованието, на изпитите, конкурсите и дисертациите".

Целта е да се увеличи до 2020 г. делът на чуждестранните студенти от 12 на 15 на сто, заяви министърката на висшето образование Женвиев Фиоразо, вносителка на закопроекта. Тя уточни, че "по-малко от 1 процент от занятията" в университетите ще бъдат на чужд език. Имаме само 5500 корейски студенти, 3000 индийски и много малко руски, отбеляза със съжаление министърката. Тя добави, че студените от бързо развиващите се икономики "се сблъскват с езиковата бариера".

"Единствено по тази причина те се насочват масирано, при еднакво качество на университетите, към англосаксонските страни", посочи Фиоразо.

Въпросът развихри бурни обществени дебати в страна, силно привързана към своя език, отбелязва Франс прес.

Според министъра на образованието престижните университети отдавна са въвели курсове на английски език по специализирани предмети, в нарушение на законите, приети през 1994 г.

Това е лъжлив аргумент според застъпниците на френския език, като френския режисьор Доминик Гале и квекебския историк Жан-Луи Роа, които през 2012 г. отправиха призив за езикова политика, отхвърляща догмата на вездесъщия английски. "Възможно ли е някой да твърди сериозно, че млад човек, неговорещ френски, ще дойде да учи във Франция, защото ще се преподава на език, различен от френския?" - пишат те в имейл до депутатите.

Френската академия, основана през 1635 г., за да брани чистотата на езика, се присъедини към противниците на законопроекта.

Разгорещените дебати преляха границите. В авторска статия със заглавие "Французи, съхранете езика си в университета", публикувана вчера във в. "Либерасион", чужди представители на академичната общност пишат, че "причината, поради която ви изпращаме наши студенти, е различният начин на мислене, културният модел, алтернативен на господстващите англосаксонски модели".

Във Великобритания в. "Дейли телеграф" избра шегата, като публикува уводна статия на "франглийски" (franglais) - смешна смесица от двата езика.

В разгара на полемиката социологическо проучване за употребата на живите езици във френските научни изследвания показва, че според 77 на сто от френските учени "отпада необходимостта да се избира език" - до такава степен английският се е наложил в изследванията. "Има цели сфери в международната наука, в които френският вече е маргинализиран", казва Франсоа Еран от Националния институт за демографски изследвания, автор на проучването.

Законопроектът на социалистическото правителство бе подкрепен от най-голямата студентска организация - Националния студентски съюз във Франция. Той обаче изказа съжаление, че "лингвистичният проблем, който ще засегне съвсем ограничено малцинство от студенти и предмети, прикрива ключовите проблеми на нашето висше образование: масиран провал на студентите, взрив на неравенства по отношение на дипломата, елитаризъм и хегемония на международните класации".