Френският посланик: Не разбирам синдрома на периферията при българите

Харесвам българския израз “Най-бързите бегачи са тихите“. Означава да се адаптираш по-бързо, да разговаряш и слушаш. Покрай това, още в началото си дадох сметка, че не разбирам този синдром на периферията (при българите). Не разбирам и усложненото отношение към историята, тенденцията понякога да се преувеличават измеренията на турското робство, колебанието да се гледа напред, в бъдещето“. Това каза френският посланик в Ерик Льобедел в интервю за предаването “Панорама“ по БНТ.

“Слушайки, разговаряйки, разбирам, че българските власти и българите са вече решени да се обърнат повече към бъдещето. И ето, връщам се на ролята на дипломата: да слуша, да разбира и да подкрепя тази тенденция“, допълни той.

Той обяви, че Франция ще продължи да “насърчава, подкрепя и подтиква към продължаване на реформите и борба с корупцията“. Льобедел подчерта, че реформата н съдебната система и борбата с корупцията продължават да са предизвикателство пред страната ни.

“Имаше такива опити (за реформа) при второто правителство на г-н Борисов. И ако тези опити придобият реални очертания, Франция ще ги насърчи“, каза дипломатът.

Той подчерта, че нито един от сценариите за развитието на ЕС не предвижда създаване на Европа на две скорости.

“Но точно това понятие изплува, вместо да говорим просто за по-гъвкава Европа на сближаване и солидарност. Сега за “периферията“. Имах късмета да представлявам Франция и във Финландия. Тя се намира в другия край на Европа, но няма синдром на периферията. Възприема себе си като пълноправен член. Синдромът на периферията трябва да се преодолее. България да осъзнае, че става много по-централна в Европа. И в момента го прави. Излиза на все по-преден план: и спрямо важни страни като Турция и Русия, и в ситуацията в Черно море, и в охраната на външните граници на съюза“, каза Льобедел.

По случай срещата на френския президент Еманюел Макрон с българския премиер Бойко Борисов на 6 юни посланикът каза, че са се установили “отношения на доверие“.

“Мисля, че президентът разбира добре: България не може да бъде наричана “Източна Европа” - тук няма силни популистки и еврофобски течения. България е различна; тя има европейски основи. След разговорите президентът Макрон заяви, че ще стори възможното, за да дойде скоро. Във всеки случай, преди началото на вашето председателство на ЕС, тоест преди 1 януари 2018“, допълни посланикът.

За членството на България в Шенген той каза само, че Франция подкрепя това усилие, но ако страната ни изпълни условията. София отдавна посочва, че е изпълнила всички технически критерии за членството в шенгенската зона, но редица европейски държави настояват за резултат в борбата с корупцията по високите етажи на властта.