Френско-германски сблъсък за ключовите позиции в ЕС

Макрон блокира кандидатурата на Манфред Вебер за шеф ЕК, очертават се дълги пазарлъци

Макрон и Меркел по време на срещата в Брюксел, сн. ЕПА/БГНЕС

Разногласията между Германия и Франция по въпроса кой да бъде следващият ръководител на Европейската комисия се задълбочиха, след като германската канцлерка Ангела Меркел защити кандидатурата на Манфред Вебер въпреки съпротивата на френския президент Еманюел Макрон.

На извънредната среща на върха в Брюксел във вторник вечерта, процесът за избор на ново ръководство на европейските институции не отбеляза значителен прогрес и потвърди разделението в ЕС след изборите.

Досегашната практика бе шефът на Европейската комисия да се избира от предварително обявените партийни кандидатури, но Макрон не смята да се придържа към нея.

С помощта на новата му партия групата на либералите АЛДЕ в Европейския парламент нарасна значително и стана основен фактор в силно фрагметирания парламент.

Меркел и Макрон са разделени във връзка с кандидатурата на германеца Вебер, предложен за председател на ЕК от Европейската народна партия (ЕНП) - политическата група, към която принадлежи канцлерката.

След работна вечеря на лидерите от Европейския съюз в Брюксел за обсъждане на това кой ще замести Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск като председатели съответно на ЕК и Европейския съвет Меркел каза, че е разговаряла с Макрон в кулоарите на срещата.

"Не е тайна, че той не подкрепя принципа за водещия кандидат, но всички ние трябва да приемем обстоятелствата така, както ни се представят", заяви канцлерката.

"ЕНП е най-силната в парламента. Тя няма мнозинство в парламента и следователно е необходимо всички ние да помислим усилено", каза тя.

Двете най-големи партии ЕНП и социалистите ПЕС претърпяха ограничени щети на изборите, но изгубиха мнозинството си в парламента. Така в реденето на пъзела с новите европейски ръководители все по-голяма тежест ще имат и останалите играчи.

Пазарлъците за поста председател на ЕК, а също за други важни длъжности като председател на Европейския съвет и ръководител на външната политика, вероятно ще продължат много седмици, ако не и месеци. Макар че държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС ще определят кой да замени Юнкер, изборът трябва да бъде одобрен от ЕП.

Лидерите от ЕС упълномощиха председателя на Европейския съвет Доналд Туск да води преговорите за определяне на следващия председател на ЕК. Задачата му ще е да осъществи преговорите между 28-те европейски лидери, както и преговори с Европейския парламент, така че да се постигне съгласие за конкретен кандидат преди следващата среща на лидерите на 20 и 21 юни.

Кои са потенциалните кандидати?

Сред другите потенциални кандидати са бившият холандски външен министър Франс Тимерманс, който е кандидат на социалистите за председател на ЕК, бившата датска министърка на финансите Маргрете Вестагер, която е кандидат на либералите, и главният преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние.

Макрон намекна, че и тримата имат необходимите "умения" за председател на ЕК.

"Ситуацията е различна"

През 2014 г. Юнкер беше определен за председател на ЕК въз основа на т.нар. система на водещия кандидат.

Според нея "водещият кандидат" на политическата група, спечелила най-голям дял от гласовете на изборите за Европейски парламент, е в облагодетелствана позиция за поста на ръководител на ЕК, отбелязва "Гардиън".

"Този път ситуацията изглежда различна", призна Меркел. "Тя изглежда по-сложна и ние трябва да се изправим пред фактите, да се заемем с тях и отново да намерим добро решение", заяви канцлерката.

ЕНП остава най-голямата група в ЕП, но загуби депутатски места, което накара Вебер да признае, че "центърът се свива".

Меркел обаче настоя, че по-високата избирателна активност на сегашните европейски избори е "двигателят", оправдаващ системата на водещия кандидат и определянето на Вебер за председател на ЕК.

Макрон, чиято партия "Република, напред" спечели 22 места на изборите за ЕП миналата седмица и се присъединява към една разраснала се и придобила повече увереност либерална група в законодателното събрание на ЕС, отправи не особено прикрита критика срещу Вебер, който никога не е заемал правителствен пост.

Макрон настоя, че личностите, които ще заменят Юнкер и Туск, трябва да имат "опит и да вдъхват доверие, за да могат да изпълняват тези мисии", посочва "Гардиън", цитиран от БТА.

Силата на Макрон

Резултатите от европейските избори бяха унизителен удар за Макрон във Франция, след като неговата партия се нареди на второ място след крайнодесните националисти на Марин Льо Пен. Но в Европарламента "Република, напред" може да бъде определящ фактор, защото без нея няма да има работещо мнозинство, коментира американският в. "Ню Йорк таймс".

Това дава на Макрон, който е най-големият поддръжник сред лидерите от ЕС на задълбочаването на интеграцията между държавите членки, възможност да осъществи промяна и да противодейства на десните популисти и националисти.

Партията на Макрон, заедно с група от либерални партии, може да създаде устойчиво мнозинство от проевропейски партии. Тези партии и особено Зелените, които се представиха много силно сред младите избиратели, разтревожени за климатичните промени, ясно показват, че възнамеряват да използват новата си позиция, за да предизвикат промяна както по въпроса кой управлява ЕС, така и във връзка с политиките на общността.

Ролята на "Зелените"

Успехът на "Зелените" на европейските избори ще донесе значителна промяна в Европарламента. В Германия - най-голямата държава в ЕС, Зелените се представиха изключително силно, като се наредиха на второ място, печелейки подкрепата на младите хора и градските елити, изоставили левицата и десницата. Младежкият вот за Зелените е реален, особено в Западна и Северна Европа.

Опасността обаче е, че свързаните с климат

а въпроси сега могат да задълбочат и без това увеличаващото се разделение между избирателите в градските и селските райони, между бедни и богати, отбелязва "Ню Йорк таймс".

Популистите обикновено гледат на климата като на въпрос, важен за градския елит, който наказва безработните и хората в малките населени места и провинцията, които имат нужда от своите автомобили.

Според някои изследователи засилването на "зелените" политики на ЕС може да изостри изолацията, която някои европейци усещат от европейския проект.

Зелените до голяма степен не присъстваха в Централна и Южна Европа. "Приоритетите на хората в страните от Централна и Югоизточна Европа са различни", каза Кристиан Егенхофер от Центъра за изследване на европейската политика в Брюксел. "Промяната на климата не е толкова високо в техните приоритети", заяви той.

По думите му хората в тези страни "често казват, че промяната на климата и защитата на околната среда . . . е нещо, от което се интересуват богатите хора на Запад", посочва вестникът. 

Още по темата
Още от Европа