Френско-германският план разочарова пазарите

Планът на Франция и Германия за създаване на ръководство на еврозоната за укрепване на икономическото управление на валутния съюз и отказът от по-фундаментални стъпки за преобразуване на зоната във федерално цяло, което би емитирало собствен дълг, разочарова инвеститорите, които очакваха по- радикално урегулиране на кризата в еврозоната.

Заявлението на Меркел и Саркози, което чакаха пазарите – за създаване на единни дългови облигации за всички страни от еврозоната – предизвика на световните пазари вълна от продажби.

Котировките на американските акции първоначално се повишиха, когато инвеститорите видяха признаци за разширяване на сътрудничеството в еврозоната, но паднаха, след като френският президент Никола Саркози заяви във вторник вечерта, че не се планира увеличение на фонда на еврозоната за поддържане на нейни закъсали страни членки, пише "Уолстрийт джърнал".

"Не можем да решим проблемите с един замах", заяви германският канцлер Ангела Меркел след срещата със Саркози в Париж. Това, което предлагаме, ще ни позволи възвръщане на увереността стъпка по стъпка, допълни тя.

"Между онова, което е нужно на пазарите и това, което могат да предложат политиците, остава съществено разминаване", коментира Жак Кайу, главен европейски икономист на "Royal Bank of Scotland", прогнозирайки нова вълна от напрежение на пазара.

Като реакция на резултата от срещата Меркел – Саркози еврото поевтиня спрямо долара и йената в сряда сутринта. Седмица след рязкото пропадане на европейските акции, лидерите на двете най-големи икономики в Европа излязоха с общ план за засилване на икономическата и фискалната интеграция в еврозоната, който обаче разочарова пазарите.

С отказа си за скорошно въвеждане на еврооблигации Саркози и Меркел оставиха еврозоната уязвима, както и преди, на атаки от спекуланти, коментира Ройтерс.

Акциите в Токио спаднаха при откриването на борсата, повлияни и от рязкото забавяне на германския икономически растеж. Приключи и 3-дневната серия от печалби на "Уолстрийт". Промишленият индекс "Дау Джоунс" падна с повече от процент, само докато течеше пресконференцията на Меркел и Саркози, но по-късно възстанови загубите си.

Конкретната причина за негативната реакция на борсите е в отказа на двамата лидери да увеличат размера на европейския фонд за стабилност и отхвърлянето на идеята за еврооблигации като краткосрочно решение на дълговата криза. Според много експерти идеята, подкрепяна от Италия, е единственият начин да се осигури достъпно финансиране за членовете на еврозоната с дългови проблеми.

Меркел отхвърли идеята за общи облигации за еврозоната ("Не мисля, че еврооблигациите ще ни помогнат за решаването на проблема"), а Саркози добави, че "еврооблигациите могат да бъдат инструмент в края на процеса на европейска интеграция, а не в неговото начало".

Данните за икономиката в ЕС, публикувани във вторник, показаха необходимостта от по-бързо овладяване на дълговата криза в еврозоната на фона на възнкнали страхове от нова глобална рецесия. Икономическият ръст в еврозоната през второто тримесечие е едва 0.2%, а за последните три месеца не е превишавал 0.8%.

Берлин и Париж диктуват правилата на националните парламенти

Германия и Франция призовават останалите страни в еврозоната към по-строги мерки за икономии, отколкото конституционно закрепените във всяка държава, по образец на Германия. Това пише в сряда "Файненшъл таймс -Германия" за резултатите от проведената преди ден среща в Париж между Ангела Меркел и Никола Саркози. След разговорите френският президент каза, че лимитите за държавния дълг трябва да бъдат разписани в конституцията на всяка страна най-късно до лятото на 2012 година.

По такъв начин двете водещи европейски страни диктуват правилата на националните парламенти.

Посланието на Германия и Франция е ясно: напредъкът към балансиран бюджет и по-добро икономическо управление трябва да дойде преди попълването на допълнителни чекове, преди еврооблигациите и други финансови способи за оздравяване на прахосническите периферни икономики, посочва в. "Файненшъл таймс". Не е изненадващо, че Германия поддържа упорито тази линия. Много по-изненадващ е фактът, че Франция я подкрепя така решително. Вероятно това е реакция на тревожната камбана, ударила заради срива на пазарите миналата седмица. Икономиките от европейската периферия обаче няма да са доволни от изхода на срещата. Сега те ще трябва да продължат още по-енергично да затягат данъчната политика и ще бъдат приканени да се присъединят към "златното правило", което ще изисква още по-строга данъчна дисциплина, допълва вестникът.

Франция и Германия освен това се обявиха за "икономическо правителство" на ЕС, което ще съдейства за предотвратяване на кризи.

Конкретните идеи във френско-германският план бяха представени писмено в сряда на председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. Те включват по-тясно сътрудничество във фискалната и икономическата политика. За целта ще бъде избран председател на еврозоната, а лидерите ще се съвещават редовно два пъти годишно. За дисциплиниране на така наречените "периферни" членове на еврозоната в конституцията на всяка страна ще бъдат заложени правила, ограничаващи бюджетния дефицит. За да повишат данъчните приходи, Франция и Германия ще дадат пример на партньорите си, като въведат обща основа и ставка за корпоративния данък от 2013 година. След като само за месец бяха отчетени 4 трилиона долара загуби на борсите, Париж и Берлин ще пледират за общ данък върху финансовите транзакции.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу определи споразумението Меркел -Саркози като важен политически принос на лидерите на двете най-големи икономики в еврозоната.