Френското разузнаване е изиграло ключова роля за освобождаването на журналистите

В сряда сутринта пред френското посолство в Багдад журналисти очакваха вероятното появяване на Шено и Малбрюно. Нямаше голяма тълпа: около посолството стояха само няколко представители на френските медии - те бяха единствените, които се интересуваха от това.

"Освобождаването на френските заложници? Мислех, че вече са ги освободили. Сигурно съм ги объркала с италианските активисти или с турския консул", учудва се специалният кореспондент на американска телевизия.

Иракчаните след учтиви поздравления се интересуват :"Колко?".

Тук не вярват, че никой не е платил никакъв откуп. "Всички похитители действат в името на Корана, телевизия Ал Джазира и доларите. От първото и второто понякога все още могат и да се откажат, но от третото - никога", убеден е иракски лекар.

Към 13:00 часа френското посолство обявява, че Малбрюно и Шено преди един час са отлетели за Кипър. "По всичко личи, че с тях не са се отнасяли жестоко". Това е всичко, което могат да кажат дипломатите, по думите на заложниците.

"Ислямската армия в Ирак" също не се отличава с разговорливост. Впрочем, много източници смятат, че в историята с освобождаването похитителите са преследвали свои цели. "Преговорите бяха възобновени в края на миналата седмица по наша молба - казва човек, близък до това движение. - Ние искахме да приключим с това. До сега времето беше в наша полза, но на нас ни се стори, че то може да започне да се обръща против нас както в преговорите с французите, така и в отношенията с други въоръжени групировки в Ирак." Очевидно, проблемът е бил решен така бързо, че новината е заварила някои френски официални лица неподготвени.

Френската дипломация и специалните служби са държали тази дейност в най-строга тайна, за да избегнат нови изненади. Тяхната работа е била толкова упорита, колкото и неблагодарна. "Хиляди разработени контакти, стотина информатори, с които се е налагало редовно да се срещат, десетки хиляди прослушани, преведени и проанализирани телефонни разговори" - твърди експерт, изключително омаломощен от "маратона", който във вторник най-накрая завърши.

Освобождаването на заложниците е станало във вторник "в 17 часа местно време на едно от местата в западната част на града", уточнява представител на Главното управление по външна сигурност - DGSE (френското външно разузнаване- бел.ред.). Операцията е проведена от "малка група", а целта ѝ е била всичко да мине бързо и без излишен шум. Предаването на заложниците е отнело няколко минути. Похитителите са били "крайно напрегнати, нервничели, държали оръжието си насочено". Агентите от френските специални служби обградили журналистите и бързо ги вкарали в колите. Колоната "моментално потеглила към безопасно място, но това не било посолството". Тук също е била нужна секретност, тъй като "никакво външно разрешение" не е било молено за провеждане на операцията. С други думи, за нея не са били предупредени нито американските, нито иракските власти.

Според думите на същия представител на DGSE, детайлите на освобождаването са се обсъждали с "Ислямска армия в Ирак". Това обсъждане се е провеждало "както преди, чрез пратеници, но формата на посланията е позволявала проверяването на тяхната надеждност". Диалогът, прекъснат в края на септември заради ненавременната инициатива на депутата Дидие Жули, бил възобновен благодарение на търпеливите усилия на службите за сигурност още в началото на октомври. Не е трябвало много време, за да се възстановят "отношенията на доверие, което е позволило на похитителите да променят мнението си относно смисъла от задържането на заложниците".

"Непробиваеми послания"

В продължение на два месеца от тях са идвали "съвършено категорични" послания, в които упреците по адрес на политиката на Франция са се съчетавали с обвиненията към двамата журналисти в шпионаж. "Беше трудно, но ние поддържахме контакта и установихме диалог". Накрая, "преди около десет дни дискусията прие по-технически характер, и започна да се говори за детайлите на освобождаването".

Преговорите често се намирали на границата на срива заради променливите настроения на "Ислямската армия на Ирак". Накрая се появило усещането, че има придвижване от мъртвата точка, "но за никаква конкретна дата не се говореше". Решението за освобождаването на заложниците до края оставало "вътрешна работа на групировката". От самото начало "Ислямската армия в Ирак" била настроена много недоверчиво и не позволявала на никой да води преговорите от нейно име. Това повишавало адреналина в кръвта на сътрудниците, занимаващи се с преговорите в Ирак.

Първата среща, на която е трябвало да стане освобождаването, пропаднала. "Похитителите не дойдоха. За щастие, те се съгласиха с предложението за следваща среща". Накрая, за да покаже още веднъж намерението си да контролира процеса до край, "Армията за освобождение в Ирак" съобщила за пускането на заложниците на катарската телевизия Ал Джазира "няколко минути след операцията, в същото време, когато ние искахме да запазим конфиденциалност непосредствено до отпътуването на заложниците от страната".