"Фридъм Хаус": Медиите в България са частично свободни

Медиите в България остават частично свободни и през 2012 г. Това показва класацията на американската неправителствена организация "Фридъм Хаус" (Freedom House). В изследването са включени 196 държави и територии.

България е на 77-мо място по индекс на свобода на медиите непосредствено пред Монголия. Спрямо миналата година на практика няма промянав позицията ни. През 2011 г. страната ни заема 78-о място, но от 197 държави, а индексът ѝ се е подобрил със само един пункт по 100-точкова скала.
 
От съседите ни пред нас е Сърбия, но свободата на медиите в Румъния (88) и Гърция (85) е по-зле от тази на българските.

За района на Централна и Източна Европа и бившия СССР България е на 11-а позиция от общо 29 страни. В тази група има само 7 държави със свободни медии, 13 - с частично свободни, а в 9 те нямат свобода и една от тях е Русия.

Тазгодишният резултат за целия район е най-лошият от десетилетия насам. Без свободни медии живее 56% от местното население. Осредненият рейтинг е намалял леко предимно по икономически причини, но тенденцията не се променя към по-добро от 2008 г. насам.

Индексът на "Фридъм хаус" оценява доколко печатните, електронните и интернет медиите са свободни, като се анализират събития и тенденции в рамките на предходната календарна година.

Рейтингът започва от 0 пункта, като най-свободни са медиите в Норвегия с 10, и стига до 100 пункта за най-несвободната страна –  Туркменистан с 96.  За България показателят е 37.

Критериите за свобода на медиите

Рейтингът се определя по три основни критерия - правна среда, в която действат медиите, политическо влияние върху начина им на работа и достъпа им до информация и икономически натиск върху съдържанието и разпространяването на новини.

В политическия критерий са включени широк кръг въпроси като натиск от властта или други играчи върху това за какво да пишат, разказват и показват медиите. Отчита се още влиянието на цензурата и автоцензурата на журналистите, както и способността на репортерите да отразяват събития и незаконен тормоз и насилие срещу журналисти.

Икономическият критерий обхваща структура, прозрачност и концентрация на медийната собственост.  Включени са и разходите за производството и разпространението, както и влиянието на рекламите, субсидиите и подкупите върху съдържанието.

Засилване на ролята на новите медии

Засилване на ролята на т.нар. нови медии е основното, което се наблюдава през 2012 г., посочват авторите на доклада от "Фридъм Хаус".

Гражданската журналистика, микроблоговете, социалните мрежи, мобилните телефони и други информационни и комуникационни технологии са помогнали на промените в Близкия изток и са попречили на режимите в Китй и Русия, например, да установят тотално доминиране на информационното пространство. "Но някои правителства усилено се опитват да ограничат този тип медии, включително с поправки в законите за компютърните престъпления, затварянето на блогъри и блокиране на онлайн съдържание и SMS услуги в определени периоди на политическо напрежение", е посочено в доклада.

Организацията напомня, че честни избори без свободна преса са невъзможни. Политическите битки в няколко държави демонстрираха, че няма как да се създаде нормално поле за политически спорове и идеи там, където авторитарна уредба позволява на властите да употребяват контрола си над електронните медии за манипулиране на отразяването на кампаниите в своя полза. Като пример са дадени Русия, Украйна и Венецуела.

Икономическата криза отслабва свободата на медиите

Отслабването на свободата на медиите в няколко страни в Европа, най-вече заради икономическата криза е една от тенденциите, които се наблюдава през 2012 г., посочват от "Фрийдъм Хаус".

Най-отчетлив е спадът в Южна Европа, където Гърция е слязла в категорията на "частично свободните", а съкращенията и преследването на журналисти създаде впечатление ,че медиите вече не успяват да изпълняват надзорната си роля и да информират адекватно гражданите за предизборните кампании, антикризисните мерки, корупцията и други много важни за обществото теми. 

"Най-лошите от най-лошите", както ги наричат авторите на доклада, са 8 държави. Това са Беларус, Куба, Екваториална Гвинея, Еритрея, Иран, Северна Корея, Туркменистан и Узбекистан.